За механизмите на единодушието
Няма как. Длъжен съм да отговоря на Стоян Михайлов. Има мнения, които могат да бъдат подминавани, но случаят не е такъв и се надявам читателят да разбере защо.
Стоян Михайлов огласи във в. "Култура" своята декларация по повод едно интервю на Георги Фотев, като е прибавил и подробното си становище за избор на директор в Института по социология при БАН.
В БАН изборът и назначаването на директор на институт се извършва на три етапа. На първия се провежда общо събрание на учените от института, на което те тайно, с просто мнозинство, се забавляват, мислейки, че избират директор. На втория етап назначена от председателя на БАН експертна комисия от седем души се запознава с резултата от събранието и пак с тайно гласуване препоръчва на Управителния съвет кой да стане директор. На третия етап се събира Управителният съвет на БАН, пред който се докладват резултатите и от събранието, и от комисията; явяват се кандидатите и тогава вече се определя директорът.
В Института по социология първият етап започна с бурно обсъждане на общо събрание (от край време там хората гледат на себе си сериозно); накрая мнозинството беше за Георги Фотев.
На заседанието на назначената от председателя на БАН седемчленна експертна комисия Стоян Михайлов, който е с най-голям научен пагон сред нейните членове, бил направил обстойно изказване. Обяснимо е, защото познава отлично Фотев още от първите му години в Академията, има преки наблюдения върху научното му развитие. Знае, че той е тринайсет години директор, имал критични бележки към неговата дейност (защо се занимава с политология?!), но бил категоричен - Фотев трябва да бъде препоръчан за директор на Института по социология. Комисията с тайно гласуване препоръчва Фотев за нов мандат.
В един от следващите дни Фотев, с маниерите на човек, паднал от небето, дава интервю във вестник "Труд", където прави груба политическа квалификация на академиците от обществените науки и ги обвинява, без много ясни за читателя аргументи, в политически пристрастия. Според него те са "мухлясали комунистически мозъци".
Стоян Михайлов прочита интервюто, мисли един месец и написва специална декларация, но не я предлага на вестник "Труд", където е публикувано интервюто, а я разпространява по дисидентски - тук копие, там копие. В декларацията той категорично отхвърля политическите квалификации на Фотев и го обвинява в "инсинуация и клевета", в "обслужване на антикомунистическата идеологема", в лъжа, че "академиците по обществените науки изпълнявали идеологическо мракобесие по времето на комунизма". Михайлов посочва факти от политическата биография на няколко академици, които показват, че преди 10 ноември 1989 те са проявили самостоятелност, смелост и принципност, за което са били наказвани от комунистическата партия.
Стоян Михайлов предлага на Научния съвет на Института по социология да обсъди политическата му декларация. Научният съвет отклонява предложението, защото не е ППО (първична партийна организация) - не е редно да се занимава с политически спорове и оценки. Декларацията е обсъдена от група академици и други, които Фотев е нарекъл "мухлясъли комунистически мозъци". Те единодушно я подкрепят.
След няколко дни се провежда заседание на Управителния съвет на БАН и Фотев не е избран за директор. На практика се получава така: Управителният съвет на БАН взема страна в политическо противопоставяне!
В печата се появиха твърдения, подкрепени и от мен, че политическата декларация на Стоян Михайлов е определила административното решение на Управителния съвет на БАН.
От БАН отрекоха да има такова нещо, а Стоян Михайлов публикува статия във вестник "Култура", в която категорично отхвърля допускането, като казва, че то е клеветническа политическа кампания. Но забележете, през цялото време става дума за политически спор и Стоян Михайлов е категоричен - поводът бил предизборната кампания за кмет на София.
Ще кажа: точно така! Има политически сблъсък, в резултат на който в БАН се вземат административни решения!
За да докаже, че е прав, Стоян Михайлов казва: "Познавайки добре Фотев и шизофреничния му характер, те [Управителният съвет] са преценили, че му стигат 13 години директорство... Ръководството на БАН се стреми към периодична смяна на директорите.". Според Михайлов Фотев в практиката си на директор поставя "меркантилните си стремежи над научната етика и служебния си дълг" и пр., и пр.
За съжаление, Стоян Михайлов не е огласил аргументите си срещу Фотев на заседанието на Експертната комисия, където е подкрепил кандидатурата му. Като добавка в своята статия в "Култура" член-кореспондент Стоян Михайлов пропуска изобщо да спомене, че такава комисия е съществувала, че той е бил неин член, че е участвал в нейното заседание и е говорил съвсем друго. Той надълго и нашироко описва процедурата, в която Фотев не е избран за академик, но пропуска да спомене многозначителния за целия случай факт, че той също беше очакваният, поне от някои хора, кандидат за академик в същия конкурс, тоест - очакваният конкурент на Фотев, но на старта се оттегли от състезанието.
Картината, в която иска да ни убеди Стоян Михайлов, е горе-долу следната: той прочита интервюто на Фотев за мозъците. Това е "капката, от която чашата прелива", според признанието му пред Научния съвет. И започва да преосмисля. По същото време, като в холувудски вуду-филм, преосмислят и академиците, и всичките членове на Управителния съвет. Получава се серия от сложни фигури като в синхронното плуване. Те, извънредно умни и образовани хора, които се познават от десетилетия и са свързани с взаимни зависимости, изобщо не обелват дума помежду си по въпроса. Накрая едновременно всички (Стоян Михайлов, групата академици и членовете на Управителния съвет) стигат до ново единодушие - да махнат Фотев, "най-важният в институционално отношение социолог", заради "шизофреничния му характер".
Спомням си как Тодор Живков, като махаше някого, започваше да изтъква причини, които би трябвало да е знаел, преди да го издигне. Това не е патент на Живков, нито пък негова запазена марка.
Стоян Михайлов, като взема повод, че съм изразил несъгласие с него по случая, пише: "Потъпквайки правилника на БАН, той [Фотев] назначава Петко Симеонов за ст.н.с. без конкурс."
Ще поясня, че съм възстановен на работа от две и половина години. Ако е имало нарушение, Стоян Михайлов е могъл многократно да реагира. За читателя ще добавя. В началото на деветдесетте години, когато се намесих активно в политиката, напуснах института, в който работя от 1969, защото не съм толкова способен, че да мога хем да бъда учен, хем да препускам по митинги, събрания, заседания и пр. Но мина време, митингите позатихнаха, както казва Андрей Райчев, "преходът свърши"; и аз, понеже и без това си чешех социологическата краста, запитах Георги Фотев - директор на института, мога ли да се върна на работа и как. Трябвало да подам молба. Подадох молба, че искам да бъда назначен на длъжността, която съм заемал, и по възможност в секцията, в която съм работил. Мина се половин година заради разни процедурни изисквания от правилника на БАН: секцията трябваше да даде съгласие (Стоян Михайлов е член на тази секция) - секцията даде съгласие; после Научният съвет трябваше да гласува (Стоян Михайлов е редовен член на този съвет) - първия път ме назначиха на временен щат, а втория път гласуваха да бъда назначен на постоянен щат. Такъв бил правилникът. Не е имало нито един глас против и на трите заседания.
Стоян Михайлов подхвърля, че това мое назначение е било мотив аз да защитя Фотев! Опитите да се принизи опонента са стари, колкото махленските кавги. Но този стил да се профанизира другия човек (наред с киселото мляко) е част от българската идентичност. Фотев ли? Я му плисни една кофа помия... Като се заслуша човек в хорските приказки, установява, че мнозина от нас са заобиколени от уроди, мошеници, психари, злобари, клеветници, лъжци. Довчерашният приятел и незаменим кадър мигом, заради едно различие по въпрос, който след два дни ще бъде забравен, става шизофреничен...
У нас трябва да се води пропаганда за уважение не само към хората с умствени и физически недостатъци, не само към тези, които правят алтернативен секс; у нас големите пари трябва да се влагат за пропаганда на уважение към обикновения човек, който сам се препитава и като капак е хетеросексуален.
Определено не приемам думите на Фотев за "мухлясълите мозъци", защото (с едно изключение) става дума за сериозни учени с трайно присъствие в науката, за толерантни до 10 ноември хора, за (по терминологията на Юнг) "цялостни личности". Не приемам такива думи, защото смятам, че в БАН речникът трябва да е друг.
Но да се подценява ролята на БАН в утвърждаването и налагането на тоталитарната система у нас, ще бъде голяма грешка. Не бива да се обричат на забрава мракобесни акции в Академията, осъществявани от научни работници. По този повод ще подчертая, че мястото на политиката и партизанщината не е в БАН и това е отразено в Закона за БАН и в поднормативните документи.
Скандално беше предложението на Стоян Михайлов неговата политическа декларация да бъде обсъждана в Научния съвет на Института по социология, защото предложението не се прави от начеващ аспирант. Скандален е фактът, че тази декларация е била обсъждана в Отделението за обществени и хуманитарни науки и там е получила "единодушна подкрепа". Абсурдно е да се допуска, че тази "единодушна подкрепа" не е оказала влияние върху членовете на Управителния съвет.
Това са механизми за формиране на административни решения и те са очевидни за всички - "противници" или "привърженици" на Фотев. И спорът не е за него или за Михайлов, а за тези механизми.
Мнозина са доволни, че Фотев е "ударен", защото по една или друга причина не го обичат. Вместо да имат мнение за гилотината, те говорят за обезглавения.
Същият този невидим и недоказуем, но ясен за всички механизъм работи без засечка във всички сфери на живота в България. По този начин беше извършена масовата и "касовата" приватизация - групи неофициално властни хора, без публичен дебат, вземат единодушни решения, които се привеждат в изпълнение от формално несвързани с тях държавни структури. По същия начин, с намеса на роднински групи, се извърши ликвидацията на текезесетата и земеразделянето. Пак същият механизъм "раздаде" българския външен пазар, създаде кредитните милионери, доведе до рухването на банковата система и разнесе с куфарчета безотчетните пари в началото на политическата промяна. Този механизъм сътвори социално-класовата структура на днешна България.
Никога не съм се съмнявал, че Стоян Михайлов е ценностно мотивиран човек. Убеден съм в неговата безкористност, уважавам позицията му по отношение на живковизма и приносите му в социологията. Признавам авторитета му на учен и човек. Но аз имам различно от него мнение за начина, по който днес трябва да се формират управленските решения. Не само той е помагал на Фотев. "Великодушни" към неговия произход са били Нико Яхиел, Величко Добриянов, Николай Ирибаджаков, но най-вече Георги Карауланов, в чиято бригада Фотев е работил като заварчик, докато се намесят останалите.
Стоян Михайлов поставя ребром въпроса за благодарността.
Съгласен съм, че неблагодарността е калпава работа. Но се сещам за една случка в тетевенско от началото на миналия век.
Тамошният юнак Димитър учил лесовъдство в Златна Прага. Залюбил се с русокоса-синеока докторска щерка на име Блаженка и се оженили. Завел я той в своето тетевенско село, а тя, нежна, фина, чистичка, бяла, седи стресната на софрата и като хипнотизирана наблюдава щръкналата опашка на котката, която обикаля наоколо с жалното "мяу". Излязла етърва й пред портата, а там съседките се скупчили и чакат новини: "Жени, какво да иска наша Блаженка. Нитo може да преде, нитo може да тъче, нитo може да копае, ами да е благодарна, че е влязла у ора..."
Генерации писатели, поети, философи, социолози у нас не умееха "ни да предат, ни да тъкат". Бяха като "златни пражани", попаднали в диво балканско село. Добре, че част от тях бяха влезли "у ора", дето тия работи ги умееха и поне живи останаха. Едни от тях, като Асен Игнатов (наричаха го "параноик"), имаха куража да емигрират на младини. Други, като Желев ("болен и суетен ум"), понаправиха по нещо. Трети ("шизофреничният" Фотев вероятно е от тях) успяха, успяха да навлязат и в немарксистки "чужди парадигми".
Е как да не бъдем признателни на старите си етърви, като сме рода?!

Петко Симеонов

Бел. ред. С горния текст приключваме дебата по случая "Фотев" и го предоставяме на БАН.