Завръщане

След близо 4 години диригентът Георги Димитров отново застана на пулта пред пловдивските симфоници. Постоянен гост-диригент е формулата, по която Димитров ще работи с оркестъра през останалата част на сезона - т.е. за 10 концерта общо. Не бих могла да кажа с какви чувства оркестърът е посрещнал своя бивш главен диригент. Но самият концерт като резултат бе много повече от среща между колеги, които не са се виждали отдавна. Още повече, че много добре си спомням концертите на пловдивския оркестър на "Мартенските музикални дни" в Русе. (И тъй като анонимките, които получавам, защото съм се осмелила да критикувам "мощния талант" Найден Тодоров, ужасно ме уплашиха, чак не мога да спя, ще замълча и няма да припомням на слушателите кой беше художественият ръководител на оркестъра тогава. А и не желая да хабя ценно място за това.)
Защото много по-градивно, много по-интересно за музиканта е да наблюдава ренесанса, възраждането на нещо. Да съпреживява възстановката на забравени рефлекси; да чува как музиката излиза, как разтърсва не само седящите в залата; как самите оркестранти усещат мъчителната, болезнена радост от ставащото, от това, което те създават в момента.
Мога само да си представям характера на репетиционната седмица, която се е случила между диригент и оркестър. А може би дори и не мога. Програмата обхващаше два съвсем различни, контрастни свята; не само по отношение на стилистиката, но и на характер, и на сюжета, макар и в сферата на имагинерното.
С Концерт за пиано от Шуман пловдивската публика приветства Антон Диков, един пианист, с когото тя свързва многобройни свои преживявания. Свързва ги и Георги Димитров; винаги е демонстрирал паметта си на изпълнител и в този смисъл е оставал верен на имената, изпълнили тази памет. Антон Диков потърси един по-обективен ракурс в романтичната концепция, което ми допада като визия по отношение на една творба, с любовните послания в която се злоупотребява навсякъде. Тъкмо затова стройността, вслушването в партньора и последователността по отношение на лириката (особено красиво прозвуча Интермецо-то с нюансирания диалог между пианото и оркестъра) предизвикаха възторга на залата.
И все пак кулминацията на вечерта дойде във втората част с Петата симфония на Шостакович, чийто трагизъм днес като че ли съвсем не ни е чужд, дори много по-близък, отколкото във времената, когато се разказваше колко е оптимистична. Дълбочината на диригентската концепция получи своя ответ от оркестъра, независимо от моментите, в които проблемите по отношение на звукоизвличане, ансамбловост и рефлективност се показваха. Но характерът на музицирането и начинът, по който реагираха и изглеждаха дори оркестрантите, когато пресъздаваха творбата под палката на Диригента, сложиха началото на ансамбловата реабилитация на състава. Изпълнението вървеше неотклонно в градация на внушенията, които придобиха едва ли не физическо измерение от характера на звука и начина, по който се направи градацията до фортисимо с преобладаващо тремоло - в част от цигулките-дивизи и пианото. Беше направо жестоко от гледна точка на оголването на емоцията. Сложен музикант е Георги Димитров. Голям и драматичен! И истински почтен - по отношение на таланта си, на културата си, на опита си. И най-вече по отношение на музиката.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо