През ноември т.г. Крикор Азарян постави в Москва, в Театъра на Армен Джигарханян, македонската пиеса "Буре барут" на Деян Дуковски. Спектакълът стана едно от събитията на театрална Москва. Публикуваме фрагменти от отзивите в руската преса за "Буре барут".

Нормалният ангел на злото

"Печели онзи, който поставя новата драматургия. Днес е нейното време. Театърът под ръководството на Армен Джигарханян ни предлага през този сезон една "балканска крайност" - пиесата на суровия македонец Деян Дуковски "Буре барут" ("Пороховая бочка"), поставена от българския режисьор с арменска кръв Крикор Азарян... Войната, която е проникнала в кръвта и е станала бит - това е смисълът на случващото се пред очите ни... Хората са заразени от войната на всеки срещу всеки, стихийната агресия се е разляла навсякъде, бушуват тъмни инстинкти, в отношенията между хората цари всепозволеността, а жестокостта и изтънченият садизъм са жизнена норма... Силата на македонската пиеса е в нейната абсолютна делничност... Действието има верижна структура, при която сюжетите преливат от един в друг по строга логика. Логиката е: всеки се заразява от предхождащия го с агресия. Резултатът е: безкрайна верига от убийства, при която убиецът от предишната сцена става на свой ред жертва. А всяка ситуация завършва с кошмара на безизходицата... Този вариант на "театъра на жестокостта" вероятно трябва да бъде режисиран тъкмо както го е направил Крикор Азарян - жанрът е мрачна протоколна хроника, в която всичко се случва ясно и делово. Всеки сюжет е отделен черен кадър: ненавист-сблъсък-смърт. Шоков е и финалът-провокация, който нагнетява устойчивото усещане за безизходност. И разбира се, това не е нашият роден експанзивен стил, при който хората преживяват живота си, потънали в страсти. Тук имаме особена атмосфера: актьорите играят балканските истории пестеливо и сурово - като на война... "Буре барут" няма да ви даде никакви отговори. Ако някой ги знаеше, може би подобни пиеси нито щяха да бъдат написани, нито щяха да бъдат поставяни."

"Культура", бр. 44, 13-19.11.2003

Олга Игнатюк



"...Всеки от героите на спектакъла е като "буре барут", което може да избухне от нищожна искра. Възвишеното в сърцата им съседства с низкото и разрушителното. И обикновеният младеж изведнъж става убиец. Но убива така виртуозно, самоиронично и артистично, че не престава да ни бъде симпатичен. Всички герои на пиесата са като скорпионите, смисълът на живота на които е колкото може по-болезнено да ужилят ближния. Но не от зло. А просто защото не могат да живеят другояче. Такава е тази приказка с не много щастлив край и с примеси на келтски и романски народни поверия."

"Мир ТВ и кино", 16.11.2003

"...Това вече не е "криминогенна обстановка", а криминогенен хаос. Ад на земята. Спектакълът на Азарян е безлюден и безнадежден като ноемврийска нощ. Но въпреки това, той е пълен с черен хумор, каращ ни да разтваряме устните си в усмивка, изпълнен е с някакво удивително размито изящество. Много стилна творба... Ако "Буре барут" беше поставено на някоя централна сцена, щеше да стане събитието на сезона. Но ако проспект "Ломоносов" не се брои в Москва за театрална Мека, това още не е повод да игнорираме "Бурето"... Постановчикът е вложил в "Бурето" толкова лична страст, че сърцата на зрителите се свиват. Това е онази огромна болка, която може да усещаш само към много малка страна. Ние, руснаците, не го можем. Задължително кривваме към патоса и фалша. Затова пък го могат арменците, грузинците, българите, македонците, сърбите, хърватите. За Деян Дуковски неговата Родина е нелегален пътник, притаил се в мръсния трюм на кораб, пътуващ към Аржентина... Бежанецът разбира, че законите на живота навсякъде са едни и същи. Камъкът, хвърлен в мрака, се връща оттам като случаен куршум. Добре би било да го запомним."

Елена Ямполска

От руски Никола Вандов