Отворено за НХА
На 20 декември в СГХГ се състоя дискусия, организирана от галерия "Ирида". Темата на дискусията кръжеше около въпроса "Има ли влияния и приемственост между поколенията художници в България", а целта - "да бъде коментирана концепцията на изложбата "(Р)еволюция" в "Ирида" и по този начин да бъде поставено началото на по-продължителен дебат за нивото и перспективите на художественото образовaние".
Участваха Яра Бубнова (Институт за съвременно изкуство), Венцислав Занков (НБУ) и Правдолюб Иванов (асистент по живопис на Андрей Даниел в НХА). Модератор - Борис Костадинов.
Изложбата "(Р)еволюция" представи двойки художници от различни поколения, които по някакъв начин са си влияли. Това са Станислав Памукчиев - Иван Пръмов, Греди Асса - Самуил Стоянов, Вихрони Попнеделев - Стефан Шиников, Стефан Лютаков - Славина Русева и Rassim.
В основата на изложбата и дебата организаторите поставят въпросите: "Има ли приемственост в противопоставянето за различните поколения?", "Тихата битка между професори и студенти в НХА. Каква е мотивацията едните да предадат знанията си на другите?", "Какво кара студентите да заявяват, че не научават достатъчно от Академията?", "Променя ли се Академията и ако да, то достатъчно бързо и адекватно ли?", "Какъв образователен модел трябва да бъде възприет, за да имаме успешни съвременни художници и за да се осъществи така желаната приемственост между поколенията?"
Фактът, че се организира тази дискусия, е интригуващ по няколко причини: 1. Че изобщо се повдига въпросът за нивото на художественото образование (вече си мислехме, че никой не се интересува от това) / 2. Че залата беше пълна, което говори за определен интерес към темата / 3. Че да обсъждат заедно общия проблем се събраха преподаватели и студенти - бивши и настоящи (което се случва рядко) / 4. Любопитството кой е поканен да участва / и 5. Мотивът, че в "Култура" (бр. 30 от 25 юли 2003) публикувахме критичен материал по тази тема във връзка с годишната дипломантска изложба на НХА (реакции нямаше).
Дискусията започна с встъпителни думи на Борис Костадинов. След него се изказа Венцислав Занков - неясно и без определена връзка с поставената тема. След което заговори за собствените си изяви и не пропусна да изрази болката си от критичното изказване на Митко Новков в "Култура" по повод изложбата "White, Male, Stright", която била оплюта от него, а "успешно се изявила на Запад".
Яра Бубнова застъпи мнението, че конфликт между поколенията е съществувал в края на 80-те, но в момента такъв няма. Според нея в НХА се преподава добре и това личи от реализацията на студентите на Запад. Проблемът по-скоро е, че те се възпитават неправилно, далеч от реалността и не се учат на самостоятелност. Те "не се интересуват от реалния социум и не знаят какво да правят с него, а се занимават по-скоро със собствените си чувства и изживявания". Освен това, според нея, студентите не четат достатъчно и не си задават въпроса защо правят конкретна работа. В НБУ пък, където тя преподава, се учи само занаят, т.е. "професия = пари".
Правдолюб Иванов заяви, че навремето бил изненадан от поканата на Андрей Даниел да му стане асистент, тъй като имали различни гледни точки и освен това ненавиждал Академията като институция. После обаче разбрал от професора, че човек като него е нужен именно "за да се показва пред студентите различна позиция". Той "хвърли ръкавицата" към изкуствоведите, които "са на много ниско ниво в настоящето". Ударът бе посрещнат с мълчание почти до края, когато се изказаха Ивана Мурджева и Весела Ножарова. Последната заяви, че за нея обучението е съпътствано от информация и свобода за собствен избор доколко и как ще се образоваш.
До този момент стоящият в залата Руен Руенов едва се сдържаше, но тогава скочи към микрофона и обяви организаторите за некомпетентни и без необходимия капацитет по тази "сериозна" тема, обсъждането на която е "закъсняло", а самата дискусия - за "симулация". Незнайно защо намеси и Института за съвременно изкуство, който през последните години е правил "най-скучните изложби". Не много след това си тръгна. Междувременно залата все повече се опразваше.
Олег Мавромати, почти крещейки, и то на руски, отправи въпроса "Защо е нужно да завършиш академия, за да станеш художник и какво значение изобщо има кой от кого се е учил?".
Андрей Даниел (за изненада на него самия) се изказа в защита на Академията. Според него тя е консервативна институция и трябва да продължи да бъде такава, въпреки че не отговаря на нуждите на съвременния момент. А основната роля на преподавателите е "да създават вътрешна драма у студентите".
Яра Бубнова каза, че за нея това не е най-важното и продължи да настоява, че Академията трябва да се съобрази с реалността, а преподавателите - да се интересуват какво техните студенти ще правят след като завършат, "защото освен художници те са и хора".
Според Станислав Памукчиев Академията със сигурност се развива, а започнатият разговор трябва да завърши с конкретни резултати, а не да остан отворен.
Но разговорът, естествено, остана отворен.

Светла Петкова