Еротичните малки пластики на Пенчо Добрев на пръв поглед не се различават особено от множеството сластни женски тела в съвременното ни изкуство. В "Галерос" виждаме все същите изящни форми, предизвикателни пози, обичайни аксесоари - корсети, мрежести чорапи или просто гънки от материи, скриващи или подчертаващи стратегически места. Вглеждайки се, оценяваме, разбира се, майсторството, с което художникът е съчетал дървото (тялото) с метала (облеклото), използвайки оптимално контрастите топло-студено, светло-тъмно, цялост-детайл.
И точно това вглеждане започва да подсказва, че не става дума за обичайната еротична малка пластика. Защото позите не са преднамерено или "съзнателно" предизвикателни. Става дума за женски фигури, които се чувстват удобно в телата си, наслаждават се на себе си и на живота и въобще не ги е грижа, че привличат нечии погледи. Еротиката е прехвърлена в полето на наблюдаващия, а заедно с нея и вината за наличието й.
Това за вината дойде от разговор с колега на Пенчо Добрев при откриването на изложбата. След като обсъдихме обстойно произведения в българското изкуство, при които еротиката се превръща в кич (когато няма връзка с темата - вж. Символа на София) или е на ръба на порнографията, някак естествено стигнахме до древните култури изобщо и до индийските сексуални сцени в частност. При цялата си директност, те въздействат еротично, а не порнографски - каза Пенчо-Добревият колега. Защото цивилизацията им не е свързвала секса със забрани и виновност, както е при нашата - обобщих набързо, защото светското събитие съвсем не бе подходящо за такъв разговор.
Нямаше време да обясня, че оттук идва цялата сложност на еротичното в съвременното ни изкуство. Че изправяйки се пред такъв проблем, художниците най-често избират лесния образ на жената-вамп, надлежно допълнен с мрежести чорапи, дълги ръкавици и прочие подходящи принадлежности. Между другото възприех като ирония на този подход произведението на Пенчо Добрев, представящо само аксесоарите без запълващото ги тяло. В останалите работи обаче, включително и в рисунките фигурите са сексуално невинни, така да се каже.
Тук някак естествено се прокрадва образът на Лолита. Но не се задържа, защото телата са женски, а не девичи. Прокрадва се само колкото да подскаже, че вината има степени, а невинността не. И че зрителят е този, който тър- си еротика в телата - и я намира.

Диана Попова