Concerto Italiano
В интересното ни време, в една забулена от мизерия и скептицизъм столица, толкова мило напомняща Чикаго от 20-те години на миналия век, европейците в България, представени от прекрасната Италия, поела председателството на техния съюз, решиха да ни направят "малък празник", вероятно с намерението да ни вдъхнат всички възможни положителни емоции, свързани с предстоящото ни приемане там.
И беше празник...
Калуди Калудов - една безспорна звезда от европейски мащаб, т. нар. Софийски фестивален оркестър, който всъщност винаги е представлявал сборна "банда" от най-изтъкнатите (или най-пъргавите) инструменталисти от обичайните столични състави, и италианец на пулта - Лучано Ди Мартино. Не само защото събитието е "Concerto Italiano", а и, подозирам, поради простата причина, че то български диригенти май не останаха в България, но младият съименник на великия Павароти вече четвърта година успешно преодолява родните препятствия в областта на културата като главен диригент и музикален директор на Старозагорската опера.
Програма - наистина празнична. Нищо, че обявеното в първата част имаше малко общо с представеното. В края на краищата, който познава популярните арии на Верди и Пучини, си ги позна. Останалите вероятно си мислеха, че звучи точно това, което е написано в луксозните (и безплатни!!!) тъмносини брошурки. И със сигурност подобни дребни подробности изобщо не можеха да охладят ентусиазма на разноликата публика, изпълнила зала 1 на НДК. Както не го охладиха усилените киксове на първия тромпетист още в националния ни химн, но най-вече в Триумфалната сцена от "Аида", съчетани с удивително как постигнато стъргане на три виолончели в началото на арията на Радамес. Тях никой май дори не ги забеляза, освен може би диригентът. Всички очакваха този, заради когото бяха дошли.
И излезе Калуди Калудов. Усмихнат, уверен, жизнен, енергичен - както винаги. Изпя си всичко без особени усилия - и всички се радваха. Съвсем искрено! Става ти някак мило, когато виждаш толкова щастливи лица, толкова искрящи усмивки и все по-бурни аплаузи, подсвирквания и викове "Браво!" на концерт на оперен изпълнител. А когато дойде втората част - с десетте канцонети (плюс три биса, последният от които отдавна е натоварен с функцията на поп-хит - "Никой не спи" от "Турандот"), всеобщото ликуване достигна истински "делир". И беше празник!
Което говори за две неща:
- първо - оперният жанр, подпомогнат от плодотворните усилия на прочутите колеги на Калуди Калудов - "Тримата тенори", с бързи крачки върви към своето популяризиране до степен, равна, ако не и надхвърляща популярността на тъй наречения "Поп";
- и второ - ние с вас, уважаеми читатели, не чак толкова бързо, но все пак вървим! Към Европа...

Цветана Тончева