Спомен за Маестрото
Ясно е едно, Той е сред живите - такъв, какъвто го носи всеки от нас, с многото си човешки и нечовешки лица...
Имаше неща, които бяха подвластни само на Него и Неговата предизвикателна харизматичност. Погледът му беше вселена, жестът му - усмивка, а словото му - мисъл, задължително белязана с необикновеност и прозрение.
Мислите за Васил Арнаудов се гонят в съзнанието ми, докато седя в концертната зала на Русенската филхармония, където десетки пъти съм слушала хор "Родина" и Васил Арнаудов, където точно преди 13 години (фаталните тринадесет!) слушах същия оркестър (Русенската филхармония) и почти същата програма с Моцарт "Реквием". Тогава на пулта, макар и по особено стечение на обстоятелствата, стоеше Той - Маестрото. Преживяването беше като пред олтар.
Сега там стоеше един негов ученик, последовател и необикновено влюбен в неговата човешка и професионална мощ диригент - Драгомир Йосифов.
Датата е 4 декември, ден преди предполагаемата смърт на Моцарт; хорът - смесеният хор "Проф. Васил Арнаудов" от Русе, наследил може би най-доброто от уроците на Маестрото; солистите - стилният ансамбъл на Надя Колева, Снежина Куманова, Николай Моцов и Пламен Бейков; произведението е отново същото - "Реквием" от Моцарт; концертът на русенската филхармония е в "памет" на един от малцината големи в нашата музика. Маестро Васил Арнаудов тази година щеше да е на 70.
В програмата още - Серенада за духови КV 388 и като втори финал на концерта, след Моцартовия "Реквием", молитвеният Ave verum corpus KV 618 (великолепна оркестрация за струнни и хор на диригента Свилен Димитров).
Концерта ще запомним не само заради самия повод. Като започнем от специалния избор на програмата, необичайно разположена между камерната и ораториална музика на Моцарт, и стигнем до интерпретацията - всичко носеше печата на дълбоко артистичен акт, може би не точно същият като отпреди 13 години, но също толкова вълнуващ, естествен и спонтанен в посланието си. И никакви излишни ефекти. Драгомир Йосифов е известен със своята дискретна природа на артист, който предпочита субстанцията пред видимата част на формата - особено подходящ начин да бъдат представени пълноценно тези толкова различни и все пак типично моцартови опуси, поставени един до друг в концертната програма. Истинско удоволствие бе да се усети особеното "вслушване" в детайла - типичен за Йосифов прийом, еднакво валиден както за подвижната и елегантна жанрова фактура на Серенадата за духови инструменти от началото на концерта (истинско попадение и постижение за солистите-духачи на Русенската филхармония - неподозирана култура на ансамбловото музициране), така и за сакралната мощ на вътрешните изграждания в Реквиема. Особено в интерпретацията на хоровата част, където динамиката на развитието разчиташе не толкова на обичайните "силово-двигателни" ефекти, колкото на една богато изградена и добре артикулирана звукова концепция, маркирана в диапазона между скръбно-мистичния звук на бавните части (при Драгомир Йосифов те са силно енергийни и сакрални) и органовата експресия на вокалния образ при динамическите кулминации на Реквиема. Особеното качество на звука и прозрачната "четивност" на хоровата тъкан е може би най-високият "патент" на Хор "Проф. Васил Арнаудов" - едно ярко и мощно явление на фона на все по-обедняващия български хоров "пазар" през последните десет години. Впрочем, точно на десет години ще стане този сезон и русенският хор на Драгомир Йосифов!.
И като завършек - кулминацията на концерта! Съвсем изненадващо тя дойде не с просветления финал на Реквиема и прочутото Agnus Dеi, а с изключителната хорова миниатюра Ave verum corpus на късния Моцарт - една от любимите композиции на Васил Арнаудов, с която Драгомир Йосифов съвсем естествено "дописа" истинския спомен за Маестрото в последните минути на концерта.

Ива Чавдарова