Солун 2003: един фестивал с мисия
И тази късна есен Солун отново доказа и защити името си на един от най-важните кинофестивали в света. Всяка година в края на ноември, в прекрасните кинозали - бивши складове на старото пристанище, акостират повече от 200 филма от всички континенти, които правят своеобразна равносметка на изнизващия се календар. И поставят акценти за реални стойности и факти от годишната филмова продукция, откривайки нови имена, авторски търсения, зрителски надежди. Форумът в Солун се възприема като важна културна мисия от всички. Кинематографистите считат за твърде престижно присъствието на филмите им в програмата. Най-големите имена на световното кино не пропускат шанса да отскочат до топлия залив. Широкият отзвук в медиите подчертава високия рейтинг на събитието. А замахът на организаторите му издава амбицията Солун да е не просто един от многото фестивали, а подчертано открояващият се в преситения кинокалендар. И вече години наред къде с национални пари, къде от богати европейски фондове този престиж се поддържа с подобаваща тежест - дори само присъствието на културния министър Венизелос, който винаги лично открива и закрива фестивала, е знак за държавно внимание и културна стратегия. Сега, на 44-то издание, грузинецът Отар Йоселиани, председател на журито, отбеляза: "Солун прави за съвременното световно кино това, което гърците дадоха на античната култура в древността." Думите му може да звучат и малко пресилено, но са във вярна посока.
Тази културна мисия се реализира чрез изключително силна селекция на повече от 200 филма, които гледат както към бъдещето на световното кино, така и припомнят потребни факти от миналото му. Конкурсът от 14 заглавия залага само на нови имена с първи или втори опит. Затова сред наградените няма днешни знаменитости, но пък мнозина от доказалите се по-късно са тръгнали именно от тук. Сега широка зелена улица бе отворена за Алексей Герман-син с голямата награда "Златен Александър" (плюс 37 000 евро) и наградата на ФИПРЕССИ за филма му "Последен влак" - безспорно интересен като друга и неочаквана гледна точка към войната и нейните жертви, но малко надценен, главно заради впечатляващата екранна визия. Затова пък "Сребърният Александър" на италианския "Подаръкът" (реж. Микеланджело Фрамартино) тежи с точната оценка за един класически поетичен разказ, който връща доверието към традиционното кино. Журито очевидно е гледало внимателно, защото не пропусна да забележи и чешката лента "Момиче" (реж. Бенжамин Тучек) - актуализиран "римейк" на "Любовта на русокосата", и иранския драматичен етюд "Снежинки" (реж. Алиреза Амини), и аржентинското пътуване през паметта "Ана и другите" (реж. Селина Мурга). Още по-широк, свободен и разнообразен поглед към днешното световно кино предлага информационната програма "Нови хоризонти" - 40 заглавия от петте континента, които действително отместват хоризонта на Солунския залив отвъд седем морета! Дори само тази подборка, селекционирана от неуморния киноапостол Димитри Ейпидес, е отделен фестивал с изчерпателен поглед към съвременния кинопроцес. Но да не пропускаме още, че "тежката артилерия" на старото кино, поглеждайки към миналото, припомни трайната и издръжлива актуалност на значителните и талантливи идеи. Така 4-часовият документален епос на Отар Йоселиани "Моята Грузия", сниман през 1994 и замислен като страдалческа история на родината му, попадна точно върху събитията в Тбилиси и така ги вписа в логиката на една вековна болезнена драма. А новият майсторски опус на Марко Белокио "Добро утро, нощ" (за отвличането и убийството на министър-председателя Алдо Моро през 1978), е свръхактуален политически етюд за смразяващата философия на тероризма, която, уви, "работи" и днес.
Солун, наред с оправданите си амбиции за представителен световен фестивал, изпълнява обаче и една изключително полезна регионална културна мисия. Програмата "Балкански преглед" винаги представя най-същественото от кинопродукцията на полуострова, като този път ние имахме дори 2 филма - "Емигранти" на Людмил Тодоров/Ивайло Христов и "Под едно небе" на Красимир Крумов. А новата полезна грижа на фестивала е Балканският сценарен фонд, който подкрепя (чрез конкурс, разбира се) бъдещи филми. Сега сред номинираните 11 заглавия бе и "Шивачки" на Людмил Тодоров, който, уви, не получи възможните по регламент 10 000 евро за развитие на проекта. Но още една врата току до нас е открехната. Балканите винаги са произвеждали повече история, отколкото могат да понесат. Защо тогава да не я преработват на кино.

Божидар Манов