Една вежлива покана
за философия

Навсякъде по света в науката протичат процеси, които остават някак незабелязани не само от широката публика, но и от повечето представители на съответната научна общност. И това е така не защото въпросните процеси са незначителни, а защото на хората, които ги задвижват и движат, изглежда, не са им по вкуса "светлините на рампата". Тъкмо такива хора са младите логици от Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Анна Бешкова, Евгени Латинов, Тодор Полименов и Благовест Моллов. От няколко години насам тихо и кротко, но затова пък методично и целенасочено, те изследват, преподават и популяризират аналитичната традиция в съвременната философия, която - нека си го кажем направо - не е сред най-тачените в полето на българската професионална философия. Непосредствено видимите резултати от тяхната работа са (без преувеличение) на световно равнище. Имам предвид двата излезли до момента броя на списание KHORA, посветени изключително на логико-философското наследство на Готлоб Фреге (държа да отбележа, че душата на групата, издаваща списанието, е Тодор Полименов, като в нея влизат също и младите историци на философията Александър Кънев и Александър Шнел), и все още миришещата на печатарско мастило антология "Философия на логиката", издадена от Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Последната включва основополагащи за аналитичната традиция текстове от Фреге, Ръсел, Дж. Мур и Витгенщайн. Почти всички текстове са представени за пръв път на български (в превод, разбира се, на самите съставители). Изключение прави само "Логико-философският трактат" на Витгенщайн. Читателите на антологията ще се запознаят с неговата трета версия на български, предложена от Евгени Латинов. Първата и втората, поне доколкото аз знам, са дело, съответно, на Радослав Дачев и Николай Милков, като тази на Дачев, по причини, които не следва да бъдат разисквани тук, така и не придобива известност извън тесните среди на интересуващите се от Витгенщайн у нас в средата на 80-те години на миналия век. За да изостря апетита на тези, които са наясно с тънките моменти в трактата, ще цитирам само първата пропозиция така, както я е превел Латинов: "Светът е всичко това, как стоят нещата".
Сигурен съм, че антологията ще предизвика тук-там възражения както относно съставителството, така и относно превода на едно или друго понятие. И какво по-хубаво от това? Но едва ли, след като вземе книгата в ръце и я прелисти, някой ще възрази на констатацията ми, че по един елегантен, т.е. ненатрапчив начин, съставителите декларират своята съпричастност към научния етос, основан на дълбокото уважение към вече свършеното в дадена област на знанието, както и на дълбоката убеденост, че в науката колективът е по-продуктивен субект от изолирания индивид. В този смисъл става въпрос за една интелигентна, вежливо направена покана за философстване в рамките на перспективата, която преди няколко години, при посещението си у нас, Филипа Фут определи с думите: "Добрата философия е по-скоро точна, отколкото вдъхновяваща".

Емил Григоров





Философия на логиката. Ранна аналитична философия. Съставители Тодор Полименов, Анна Бешкова, Благовест Моллов, Евгени Латинов. Университетско издателство Св. Климент Охридски, София, 2003.