Galliano vs Gotan Project или чие е тангото
Отдаденият на tango nuevo Ришар Галиано се превърна в безспорното събитие в претендиращия за разнообразие културен предколеден живот. И не защото отдавна не се бе случвало билетите да свършват дни преди концерта - при това без никакви афиши и телевизионни клипове. И не защото танго-явлението си има публиката, която само си е създало - не на последно място и чрез роящите се школи. И не защото няма нищо общо с комерсиалното латино и най-фрапантната му еманация Chihuahua.
А защото е честен. Отначало докрай. Към учителя си Пиацола: след смъртта му Галиано решава, че ще свири и издава своята музика - нещо като почит към маестрото, запалил истинския пламък на джазмена. И не само - самият Галиано никога не се ограничава в джаза. Дори смята, че понякога класически инструменталисти (като членовете на сегашния му септет) са по-разкрепостени и могат да суингират не по-зле от джаз-музикантите. Мисля, че всички присъстващи на концерта го усетихме. Както усетихме и магията на позабравения акустичен звук - изумителната тишина на залата преди избухването на standing ovations.
По-късно Галиано бе категоричен: реакциите на публиката я нареждат в личните му пристрастия веднага след най-благодатната, италианската. Все пак да не забравяме връзката между средиземноморските му корени и тези на Пиацола и Аржентина. Но, както самият той държи да уточни: истинското аржентинско танго най-хубаво се свири от самите аржентинци. Затова няма и намерение да се мери с тях. Иска просто да го преразказва, без да го пречупва. И да бъде воден от дуалистичното му начало - нежното женско и яростното мъжко. Но ярост за живот, която е и битка за щастие, както е в песента му за Клод Нугаро "Vie Violence" ("Живот-насилие"). Защото ако Галиано споделя кауза, тя е именно срещу това банализиране на насилието. По думите на самия Галиано - с мелодия и хармония срещу ритмизираното насилие. И оттам - непоносимостта му към ритъм-боксовете и всички перфекционирани форми на дръм-машини.
А колкото до опозицията в заглавието, тя е част от облога ни. Според Галиано феновете на Готан проуджект и тяхната версия на Sur едва ли харесват акустичния му септет и вариациите му върху същата тема. Според мен обратното. И не само сред публиката в залата. Или сред редовните посетители в музикалните магазини. Или сред феновете на организаторите на концерта му - Френския институт и Радио Франс Ентернасионал. Всъщност, да оставим и на читателите на "Култура" да решат - чие е тангото?

Людмил Фотев