Адвокати на прокурора
На 3 и 4 ноември на свидетелската скамейка в "Процеса на века" срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич седна бившият британски министър на външните работи Дейвид Оуен и пресата се размърда. На 3 ноември в кореспонденция от Хага швейцарският вестник "Дeр Бунд" цитира Оуен със следното изявление по адрес на обвиняемия: "Милошевич не беше фундаментален расист. Той искаше сърбите в Босна и Херцеговина да са мнозинство, ала не искаше да прогони всички мюсюлмани от сръбските региони. Така Оуен обрисува екс-президента. Съпругата му обаче била етнически пурист, каза Оуен." На 4 ноември за показанията на Оуен информира и вестник "Нойе Цюрихер Цайтунг". Под заглавие "Дейвид Оуен свидетел в процеса срещу Милошевич. Тежки обвинения срещу покровителя на босненските сърби" в този вестник четем: "Той, Оуен, не вярвал Милошевич да е фундаментален расист. За разлика впрочем от съпругата му, която Оуен опознал като радетелка на "етническата хигиена".
Какво Дейвид Оуен действително е казал, можем да прочетем в протоколите на Трибунала.1 Изявлението му дословно гласи: "Според мен няма съмнение по въпроса, че Милошевич не е фундаментален расист. Мисля, че е националист, но и това е в незначителна степен. Мисля, че е прагматик. Освен това е факт, че в Сърбия са живели и живеят и днес много мюсюлмани. В Сърбия има региони с компактно мюсюлманско население. Не само в Косово и в Санджака, но и в самия Белград има значителен брой мюсюлмани, които живеят там открай време. Трябва да знаете, че има стари комунистически югославяни, които решително отхвърлят етническия национализъм, и че някои от тях се противопоставяха на националистите. Особено що се отнася до техните етническо-расистки позиции. Към тези хора бих причислил съпругата на президента Милошевич, както и самия него."2
В случая става дума за два много сериозни швейцарски вестника със сериозни кореспонденти, които няма да тръгнат ей така да лъжат читателите си. Недочули ще да са, навярно, та са разбрали от излиянието на лорда за Мира Маркович, съпругата на Милошевич, точно обратното, сиреч онова, което от край време си знаят и баят. Не стига, че след две години процес не можеш вече да говориш за великосръбския националист Милошевич, ако искаш да те вземат на сериозно, а сега и за зловещата му съпруга да те просвещават, че не била националист и расист - това очевидно претоварва капацитета на някои журналисти. Кореспондентът на суперсериозния "Нойе Цюрихер Цайтунг" например още по-многозначително недоразбра и една друга реплика на Дейвид Оуен: "В очите на Караджич, цитира вестникът свидетеля, Милошевич беше цар на сърбите." Оуен обаче казва точно обратното: "По едно време, мисля, Караджич взе да се смята за цар на сърбите. В определен момент Младич стана много властен сърбин, с когото президентът Милошевич дори в Белград трябваше да се съобразява", и т.н. 3
Кой какво недоразбрал, кой от кого преписал - журналистическата коректност и добросъвестност очевидно не са строго изискване, когато става дума за "процеса на века". Но дали пък не се крие и нещо повече зад подобни недоразумения? Обвинението срещу Милошевич за Босна се гради върху твърдението, че Караджич и Младич са били негови марионетки и следователно той е отговорен за престъпленията, които им се приписват на тях. Въз основа на дългогодишния си опит като посредник на ЕС и на многобройните си разговори с Милошевич по време на босненската война, Дейвид Оуен под клетва фактически твърди обратното. Оуен разклаща един от фундаментите на обвинението, как да не го недоразбереш. Лапсусът на кореспондента на "Нойе Цюрихер Цайтунг" просто издава един рефлекс на оправдана загриженост за хода на международното правораздаване в Хага. Ако не си бил сам на въпросното съдебно заседание, или ако не четеш внимателно протоколите на Трибунала, а черпиш информацията си единствено от прочетеното в пресата, ще знаеш, че Мира Маркович, според думите на лорд Оуен, е била етническа пуристка, че Караджич гледал на Милошевич като на сръбски цар и че показанията на Дейвид Оуен са нов триумф на обвинението в процеса срещу Милошевич.
От същите тези сериозни вестници знаем, че моторът на кървавия демонтаж на Югославия бил великосръбският национализъм на Слободан Милошевич, този балкански Хитлер, който правел агресия след агресия срещу свободолюбивите словенци, хървати и босненци. Ръководни западни политици и влиятелни медийни централи с обединени усилия изграждаха тази картинка, залегнала сега и в обвинителния акт срещу злосторника. Трибуналът се е заел да докаже по съдебен път именно тази картинка. От самия старт на процеса обаче обвинението има големи проблеми с привеждането на доказателствата за нейната истинност, сиреч проблеми със свидетелите си. Броят на неубедителните, послъгващите и явно лъжещите свидетели в този мега-процес е просто ужасяващ. За да се докаже една лъжа по съдебен път, са нужни лъжесвидетели. Това обяснява защо броят на прокурорските свидетели вече достига 300. Разобличаването на мнозина лъжесвидетели на всичко отгоре протича извънредно забавно. Производителите на въпросната картинка по вестникарските и други редакции обаче явно не желаят да забавляват публиката си по този начин. А когато веднъж се решат да отразят появата на някой по-изтъкнат свидетел, какъвто в случая е Дейвид Оуен, ще свършат тази работа така, както я вършеха, когато отразяваха югославските войни.
Лорд Оуен беше 262-ият свидетел, призован по изключение от съда, а не от прокурора. Оуен пожела така, защото това изисквала функцията му на независим наблюдател през периода 1993-95 година, за който дава показания. Лордът свидетелствува въз основа на книгата си "Балканска одисея" от 1996 година, в която е съхранил опита и наблюденията си през тези кървави години. Книгата на Оуен се отличава с доста по-диференциран поглед върху развоя на нещата от погледа на медиите. В нея той например критикува форсираното признаване на държавния суверенитет на Словения и Хърватия като съдбоносна грешка на ЕС, характеризира югославските войни като гражданска война, а не като сръбска агресия, а хърватският президент Франьо Туджман е в неговите очи далеч по-опасен националист от сръбския и после югославски президент Милошевич. Ето защо тази книга съдържа значителен оневинителен потенциал за обвиняемия, който той естествено ще се опита оптимално да изчерпи. Първи обаче има думата главният прокурор Джефри Найс, който също иска свидетелят да му потвърди от книгата си някои неща, подкрепящи обвинението. Успехът му е доста скромен. Оуен мисли, че въпреки ембаргото против босненските сърби, Милошевич продължава да ги снабдява с гориво и други необходими за оцеляването им стоки, ала изрично споменава, че не разполага с доказателства и че изразява единствено предположенията си. Найс трябва да се задоволи с този резултат. При това, като нежелан вторичен продукт от разпита, прокурорът трябва да преглътне изявлението на Оуен, че според наблюденията му босненските сърби по същото време са си доставяли гориво и от Хърватия. По нататък свидетелят огорчи прокурора и с твърдението си, че като президент на сръбската съюзна република Милошевич не е контролирал югославската армия - въпрос от кардинално значение за обвинението. В книгата си свидетелят не пести хвалбите си за усилията, които Милошевич полагал, за да наложи на босненските сърби да приемат плана Ванс-Оуен, а после и мирния план на Контактната група. Не е ли бил Милошевич всъщност неискрен в тези свои усилията, пита Найс, не е ли била същинската му цел да придобие по този начин политическо признание на завоюваната от босненските сърби територия, та по-късно на тази база да реализира заветната си цел, а именно създаването на етнически чиста Велика Сърбия? Свидетелят не е съгласен. Милошевич не бил никакъв етнически националист, изобщо не бил от хората, които смятали за невъзможно съжителството на сърби и мюсюлмани, не бил от онези, които искали да прогонят мюсюлманите от Република Сръбска и т.н. Оуен отказва дори да потвърди, че жертвите в мюсюлманския анклав Сребреница били изцяло невинни хора. На въпроса на Найс не е ли вярно, че обитателите на Сребреница са изцяло невинни хора, попаднали там по силата на обстоятелствата и с нищо незаслужили съдбата си, Оуен с известно раздразнение отговори, че той не би казал това и че дълбоко греши този, който смята, че във война между съседи, в една гражданска война едната страна е изцяло невинна, а другата изцяло виновна.4
Всичко това никак не е в подкрепа на обвинението срещу Слободан Милошевич, ала от вестниците човек няма да го узнае. Напротив, доколкото появата на лорд Оуен пред Трибунала изобщо ги интересува, те солидарно отчитат нов сериозен успех за прокурорите. Информацията им изцяло е в услуга на прокурора и гласи: "Дейвид Оуен потвърдил, че Милошевич бил в състояние да упражни достатъчно натиск върху босненските сърби, за да ги застави да приемат мирния план Ванс-Оуен, но не пожелал да стори това. Ето защо Милошевич е отговорен за обсадата и обстрела на Сараево, както и за масовото убийство в Сребреница." Свидетелят действително изрича това обвинение. Доколко обаче той може да знае дали Милошевич действително е имал достатъчно влияние върху ръководството на босненските сърби, за да спре войната? За да знае това, би трябвало сам да е бил във вътрешния кръг на президента. Свидетелят мисли, че е така. Той изразява своето мнение по въпроса ("I beleve he did have that power."). Освен това в хода на кръстосания разпит свидетелят фактически се дистанцира от това свое мнение. За вестниците обаче това изявление е най-важното и едва ли не единственото, изречено от Оуен пред съда.
Най-големият от сериозните германски вестници например, "Зюддойче Цайтунг", информира на 3 ноември читателите си под следното заглавие: "Милошевич натясно. Бившият вожд на сърбите бе отново тежко обременен пред трибунала на ООН". В статията авторът Щефан Улрих изразява надеждата си, че Оуен може най-после да се окаже решаващият свидетел на обвинението. Британецът - пише Улрих - няма репутацията на особено критично настроен спрямо Милошевич, изявлението му обаче, че Милошевич не се е възползувал от възможността си да принуди босненските сърби към отстъпки, би могло да докаже, "че виновниците за жестокостите в Босна се намират и в президентския палат в Белград". Обстоятелството, че след повече от 260 свидетели едва Оуен ще трябва да докара това доказателство, изобщо не смущава автора. Според думите му процесът протичал извънредно неблагоприятно за обвиняемия, само двама свидетели досега се провалили, а десет вече тежко обременили Милошевич. Това Щефан Улрих узнал не от кого да е, а от "високопоставен служител на Трибунала". Друг източник на информация авторът очевидно не ще. А и да е вярно твърдението на въпросния високопоставен служител за тези десет свидетели, няма ли да се попита авторът какво е тогава положението с останалите 250? Нали са всичките все прокурорски свидетели, техните показания за какво бяха, ако не са и те "тежко обременили" обвиняемия? Нямаше ли сред тях и значителен брой лъжесвидетели, които поставят в доста съмнителна светлина целия този мега-процес? Щефан Улрих знае, естествено, какви ги е писал Дейвид Оуен в книгата си "Балканска одисея" и в заключение благоразумно предупреждава, че в хода на кръстосания разпит "вероятно ще бъдат изречени доста неприятни неща за НАТО". Опасенията му на следния ден се потвърдиха, ала писа ли за тях Щефан Улрих? Не, естествено.
В съдебно-правно отношение впрочем изобщо не е важно, какво Оуен е казал за ролята на НАТО в югославските войни. Важното в случая е, че в хода на кръстосания разпит убедително пролича ограниченото влияние на Милошевич върху ръководството на босненските сърби. Той въвежда ембарго срещу Пале и пуска в ход някои други политически и икономически инструменти, за да застави босненските сърби да приемат плана Ванс-Оуен. Всичко това обаче не ги вразумява. Оуен смята, че в такъв случай Милошевич трябвало да пристъпи и към военен натиск. В хода на кръстосания разпит обаче Оуен потвърждава, че като сръбски президент Милошевич не е главнокомандуващ въоръжените сили, и освен това се съгласява, че никой сръбски политик не би могъл да си позволи да изпрати югоармията срещу босненските сърби. Същевременно Оуен потвърждава и нещо още по-важно: В определен момент само Милошевич, "като някакъв Дон Кихот", полага усилия за налагането на плана Ванс-Оуен, докато САЩ и ЕС са изоставили този план и изобщо повече не го подкрепят. 5 В този случай свидетелят потвърждава нещо, което е в компетентността му и което той знае. Какво струва обаче в такъв случай още изявлението му, че Милошевич можел, но не искал да упражни достатъчен натиск за реализирането на това изоставено от Запада мирно разрешение? Накрая въпроси към свидетеля отправя "приятелят на съда" Стивън Кей. Става дума за политическите рискове, които Милошевич през тези години поема в конфронтацията си с националистическата опозиция в страната, и Оуен изрично благодари на съда за възможността да изясни и откъм тази страна обстоятелствата около обвиняемия. От първоначалното му твърдение, че Милошевич можел, но не искал да упражни достатъчно натиск за вразумяването на босненските сърби, не остава буквално нищо. За този забележителен разговор между един британски юрист и един британски дипломат по един важен въпрос на обвинението от вестниците обаче не узнаваме нито дума.
Вместо това повечето вестници невъзмутимо информират обществеността със заглавия, като "Милошевич можеше да спре етническите чистки" (Индипендънт), "Милошевич можеше да наложи мира в Босна" (Файненшъл Таймс), "Милошевич имаше сила да спре войната" (Телеграф), "Прекратяването на сръбските етнически чистки бе във възможностите на Милошевич" (Скотсмен) и т.н. База за информацията на поне половината от тези публикации е една статия на Тоби Стърлинг от Асошиейтед Прес, публикувана под различни заглавия, като "Милошевич можеше да предотврати босненската война" или "Милошевич беше предвидил Сребреница". Интимната идея на заглавията е ясна, но като някакъв прокурорски адвокат Тоби Стърлинг я дообяснява: "Прокурорите трябва да покажат, че Милошевич е знаел или е трябвало да знае, че силите под негов контрол са вършили престъпления, без той да ги възспре или накаже." И ето как според Тоби Стърлинг прокурорите показали това: В книгата си Дейвид Оуен разказва, как през 1993 година Милошевич в телефонен разговор го предупредил, че ако босненските сърби превземат мюсюлманския анклав Сребреница, може да се стигне до "кървава баня" поради омразата, натрупала се в резултат на извършените от мюсюлманските сили грабежи и убийства в околните сръбски села. Найс прочита на свидетеля този пасаж от книгата му и свидетелят потвърждава въпросния телефонен разговор. За Тоби Стърлинг това предупреждение на Милошевич е доказателството, че най-после вината на Милошевич за Сребреница е доказана, защото цели две години преди масовото убийство в Сребреница Милошевич знаел какво може да се случи и не го предотвратил.

Хага, 6.12.2003

Жерминал Чивиков

1 http://www.un.org/icty/transe54/031103IT.htm; http://www.un.org/icty/transe54/031104ED.htm

2 "It is my view that President Milosevic - no doubt Mr. Milosevic you see now is not fundamentally racist. I think he is a nationalist, but even that he wears very lightly. I think he's a pragmatist. And it is a fact that Muslims have lived - live in Serbia. There are areas of Serbia where there are substantial Muslim groups. If we exclude Kosovo and the Sandzak area, and in Belgrade itself there are a substantial number of Muslim people who have lived there throughout. And I think you have to recognise that there are old communist Yugoslavs who do object very strongly to the ethnic nationalism and that the - some of the communists were opposed to nationalists. Certainly some of their ethnic - ethnic racist attitudes, and I would include President Milosevic's wife in that, and I would include himself."

3 "At one stage, Karadzic, I think, saw himself as king of the Serbs. At one stage Mladic became a very powerful Serb who President Milosevic even in Belgrade had to take account of, because Mladic was appeal across to a constituency in Belgrade, in Serbia itself."

4 Nice: The civilians of Srebrenica and all the other safe areas were entirely blameless individuals, weren't they?
Owen: Sorry?
Nice: The civilians in Srebrenica were just imprisoned by force of circumstance. They hadn't done anything to merit the catastrophe that happened to them.
Owen: I think that's a very big leap. Those are certainly your words. They're not words I would use.
Nice: Very well. Well, can they be blamed, the civilians, for anything that befell them?
Owen: It's not my job to apportion blame, but the basic facts of life are that a lot of this fighting, this village-on-village fighting as you see in almost any civil war, and if you start trying to believe that there are one side that is completely pure and one side that is completely wrong, you usually get unstuck.

5 Milosevic: The Vance-Owen Plan was abandoned in the first place by the Americans, or rather they didn't even support it. They didn't want to support it. Isn't that true? And they made it known to the Serbs that they didn't consider the plan to be a good one. And then we from Belgrade acted as Don Quixote who advocated the plan which was being undermined by the international community and among that community the largest world power. Isn't that true or not?
Owen: There's a great deal of truth in that.