Една коледна история

"Детството на Христос" е почти неизвестна сред творбите на неспокойния френски романтик Хектор Берлиоз, чиято 200-годишнина вълнува цялата световна музикална общественост, включително и медии (у нас с творчеството на Берлиоз по-подробно се занима единствено Българското национално радио - в лицето на неговата програма "Христо Ботев"), и концертни и оперни институции. И звукозаписни фирми. В сравнение с мащабите на някои идеи на композитора, тази "свещена трилогия" звучи много по-камерно, изисква малък оркестър, хор, общата звукова маса е намалена; произведението внушава тихата празничност, сякаш специално мислено за интимната вечер в очакване на Рождеството. Композицията е своеобразна изненада за музикантите още от момента на създаването й (1854). За това свидетелства и самият автор: "Много хора виждат в тази партитура пълна промяна на моя стил и маниер. Това мнение обаче е без каквото и да било основание. Съвсем естествено самият сюжет наложи наивна и нежна музика и затова по-близка до техния вкус и разбиране, които освен това с течение на времето е трябвало да се развият. Преди двайсет години щях да напиша "Детството на Христос" по същия начин."(Берлиоз "Мемоари", М., 1976).
Сакралната трилогия е написана за солисти, хор и оркестър и е с времетраене близо час и половина. Текстът й е дело на самия композитор, а частите й са озаглавени: "Сънят на Ирод", "Бягството в Египет" и "Пристигане в Саис"; за разлика от Хайнрих Шюц и Й.С.Бах Берлиоз пише много свободен текст, като прави собствена свободна версия на историята на Рождеството. Детството на Христос е един не подробно описван епизод от живота на Спасителя в евангелските текстове и може би именно поради това е обект на творческия интерес на Берлиоз. Тук се включват: натрапчивият сън на Ирод за детето, което ще го свали от трона, срещата на царя с гадателите, които го съветват да убие всички новородени в Йерусалим, Назарет и Витлеем; ангели предупреждават Мария да бяга с Йосиф и новородения Иисус; те тръгват за Египет и пристигат след тридневно пътуване в Саис, където ги приютява дърводелец като Йосиф. В епилога разказвачът оповестява, че светото семейство прекарва десет години в този дом, оградено от любов и внимание. Следва финален хор, призоваващ към любовта, която може да направи достъпно за нас небесното царство.
Една музикална идилия, в която като че основната цел на композитора е простият рафиниран изказ; стремежът към концентрация, към интимност на преживяването. И структурата е семпла - редуват се вокални и инструментални сцени, арии и речитативи. За разлика от някои други композиции на Берлиоз тази има голям успех още от самото си представяне и приживе на композитора се изпълнява многократно в европейските концертни зали. Днес това се случва доста по-рядко; но записи на ораторията има под диригентството на Андре Клюитанс и Филип Херевеге, на Колин Дейвис и Джон Елиът Гардинър, на Шарл Мюнш и Елиаху Инбал. Записът, който ви представям, е под диригентството на англичанина Роджър Норингтън, който съвсем наскоро бе номиниран с Бетховеновия симфоничен интеграл за наградата "Грами" (отново "Haenssler"). Това е диригент, който избягва "резките движения" в интерпретацията; "дълбае" по отношение на звука, намерил златната среда в дистанцията между съответната епоха и днешния ден. За ефирната красота и лежерния темпоритъм на музикалния разказ освен Норингтън заслуга имат и солисти като Кристиане Йолце, Марк Падмор, Кристофър Малтман, Ралф Лукас и др., както Вокалният ансамбъл и Радиооркестърът в Щутгарт. В навечерието на Коледа "Детството на Христос" от Берлиоз е необходима музикална притча, която ни връща към изконното.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Hector Berlioz L'Enfance du Christ Trilogie sacree,op.25 Roger Norrington - conductor Haenssler Classic, 2003