Изкуство на случайността, изкуство на ситуацията или изкуство, защото го нарекохме така? Тези въпросителни засипваха влезлите в изложбата на Андрей Катански и Владимир Вътков, открита в края на миналата година в столичната галерия АDS. Проектът, състоящ се от 20 ръчно копирани фото композиции върху стъкло, в размер 65х42 см бе наречен "ESPANA" - спомен от престоя на младежите в Испания, където участват в международната програма за обмен на студенти SOCRAT - ERASMUS.
Ако подхождаме към изложбата, търсейки сюжетна линия, то такава няма. Предварителна концепция също не съществува, твърдят авторите, въпреки ясно доловимия ритъм на подредените по двойки и тройки композиции и явно търсения визуален ефект, получен вследствие от разпределението на фотосите в групов синхрон. Да не забравяме и неслучайния ненатрапващ се елемент - музикален фон, нещо като въртящ се непрестанно "loop", приел същата форма на повтаряемост в реплика на визуалните ефекти, произтичащи от модуларно подредените кадри. И въпреки повтаряемостта, полученият ритъм от сетивно въздействащата комбинация на всъщност съвсем тривиални битови елементи, заснети в подходящ близък план, фокус и светлина, определя динамиката на нашето гледане, а то наподобява поглед от прозореца на влак. Монотонността на гъсто наслагваните метални пръти, клечки за уши, колички за багаж от летищата, мравуняк..., се превръща в рaзчленена в пространство и време мобилност, която се поддържа такава именно чрез натрапване на повтаряемостта на структурните елементи на цялото. Действие в процес, който обаче зацикля, вместо да прогресира или запада. Визуално представяне на концепцията на електронната музика, в случая - геометрия от линии и кръгове, светлинни спектри, превърнали баналното в идейно представяне на нескончаемо еднотипно движение, благодарение на обектива, мизансцена на самия предмет в композиция и, накрая, на сетивното възприятие на цялото.
Тази изложба е едно от доказателствата за твърдението, че жестът и начина на неговата демонстрация са достатъчни, за да бъде превърнат предметът в изкуство. Тази инсталация от звук, цвят и движение е близка до идеята, наложена в миналогодишното Истанбулско биенале - арт обектът е роден от ситуацията, случайността и нашето решение, един прост жест, уловен в прогреса на своето развитие да бъде превърнат в синтез на артистичната мисъл и търсене.

Цветомира Тошева