Фарсът на века
На състоялата се през октомври дискусия за документалния филм "Делото Милошевич"*, една софийска колежка спомена, че авторите му подходили към въпросния "процес на века" като към фарс. Всеки си има право на мнение, добави колежката, тя също имала възможност да наблюдава в Хага хода на процеса, ала никакъв фарс в него не може да съзре. Констатацията на колежката ме изненада, защото до този момент и през ум не ми беше минало да възприемам процеса като фарс. Други причудливости на процеса ме озадачаваха дотогава: гиганският брой свидетели изобщо, големият брой лъжесвидетели в частност, асистент-прокурорските наклонности на съдията и спускането на рулетките пред публиката за щяло и нещяло. Сериозността на цялостното събитие "Процес на века" за авторите на филма изобщо не стоеше под въпрос. С пърформанса на американския о.з. генерал Уесли Кларк като свидетел на обвинението обаче нещата като че ли се наместиха съвсем според изискванията на въпросния драматургичен жанр, така че съм благодарен на колежката, която ми подсказа, как занапред по-адекватно да възприемам това явление.

Някъде през септември главният прокурор на Трибунала Карла дел Понте заяви, че през октомври ще бъдат представени неопровержими доказателства по обвинението срещу бившия югославски президент в геноцид. Става дума за отговорността му за масовото убийство на босненски мюсюлмани от босненските сърби във и около Сребреница през средата на юли 1995 година. Това доказателство след близо две години процес до този момент не само че не бе представено, ами се изредиха и важни свидетели с твърдението, че Милошевич и Белград нямат нищо общо с въпросното убийство. Неопровержимото си доказателство Карла дел Понте очевидно бе запазила за Коледа в лицето на генерал Уесли Кларк. Бившият главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа, под чиято командна отговорност през двумесечната "въздушна кампания" срещу Югославия бяха избити около 3 хиляди югославски цивилни граждани, дойде да засвидетелства командната отговорност на бившия югославски президент Слободан Милошевич за смъртта на 577 югославски албанци, поименно споменати в обвинителния акт, и за всевъзможни други престъпления в хода на югославските войни. По решение на съдиите разпитът на свидетеля на 15 и 16 декември протече при плътно затворени врата. Решението бе взето не в защита на идентичността на свидетеля, както ставаше досега, а по изрично искане на САЩ. По-нататък съдиите оповестиха, че по волята на САЩ протоколите ще останат засекретени за 48 часа, за да имат САЩ възможност да ги цензурират в интерес на истината и на националните си интереси. И така, на 19 декември узнахме, каквото САЩ прецениха за допустимо да знаем за показанията на Уесли Кларк. Още на 15 декември обаче световната преса единогласно, както винаги, информира световното обществено мнение, че о.з. генералът с показанията си тежко обременил Милошевич.
281-вият свидетел на обвинението на първо място тежко обремени репутацията на така наречения Трибунал на ООН в Хага като донякъде независима международна съдебна институция. Обремениха я всъщност съдиите Мей, Квон и Робинсън, защото тяхно бе решението, волята на една държава, била тя и суперсилата САЩ, да определя работата на трибунала, представящ се за независима съдебна институция на ООН. С решението си съдиите убедително демонстрираха политическия характер на процеса срещу Милошевич. И не само с това си решение. Съдията Мей например строго забрани на обвиняемия, в кръстосания разпит на свидетеля да поставя въпроси, свързани с функцията му на главнокомандващ силите на НАТО по време на двумесечната бомбардировка на Югославия. За свидетеля обаче нямаше никакви ограничения. В определен момент Милошевич цитира някакво изявление на генерал Шелтън, началник щаб на въоръжените сили на САЩ. Шелтън между другото привежда като причина за преждевременното пенсиониране на Уесли Кларк личната и професионална неблагонадеждност на генерала. Подготвен за атаката, Уесли Кларк прочита от игла до конец церемониалното и наситено с протоколни хвалби слово, с което тогавашният военен министър Уйлям Коен преди близо три години го изпраща в пенсия. Съдията Мей, който редовно прекъсва Милошевич с аргумента, че трибуналът не е място да се държат речи, сега търпеливо изслушва цялата тази протяжна и куха протоколна реторика, абсолютно безпредметна за процеса и изцяло предназначена за домашната публика на генерала, която му е единственото важно в момента, защото Уесли Кларк всъщност е в разгара на предизборната си кампания, което впрочем напомни още преди да отлети за Хага. О.з. генералът обаче още не е доволен, поради което в съдебната зала се разиграва следният скеч: съдията Мей досега не пропускаше строго да предупреди свидетеля, по време на паузата да не е посмял да разговаря с когото и да било за показанията си, нито дори с прокурора. Особено строго е предупреждението, ако се наложи свидетелят да пренощува в Хага, за да продължи показанията си на следния ден. Както обаче проличава от протоколите, Уесли Кларк по време на паузата се обажда на бившия си шеф, експрезидента Бил Клинтън, за да му се оплаче от цитираните в съда нападки на генерал Шелтън и да си поръча от Клинтън като съпартиец една достойна характеристика, с която пък на свой ред да контрира обидното изявление на Шелтън. И ето че след паузата свидетелят изважда факс от експрезидента си и зачита: "Противно на твърденията на господин Милошевич генерал Уесли Кларк провеждаше с голяма вещина, добросъвестност и решителност политиката на НАТО за прекратяване на масовата етническа чистка в Косово", и т.н. Никаква реакция на съдията Мей, само съдията Робинсън пита свидетеля, кога е дошло това послание, а Кларк потвърждава, че дошло преди малко.
Остава да споменем, какво неопровержимо доказателство този суперсвидетел на суперсилата приведе по обвинението срещу Милошевич в геноцид. В пристъп на емоционална невъздържаност Милошевич на 17 август 1995 година признал на Уесли Кларк, че предварително знаел, какво ще става в Сребреница, ала не го предотвратил. Как можахте да позволите на генерал Младич да избие тези хора в Сребреница, попитал го Кларк, а Милошевич му отговорил: Абе, предупредих го аз да не я върши тази работа, но той не ме послуша. Е, обвиняемият от своя страна нарече твърдението на генерала "нагла лъжа", в разговорите му с Кларк Сребреница никога не била дори споменавана, ала на съда повече не му и трябва като доказателство по обвинението в геноцид. Така поне смята световната преса, за която в процеса срещу Милошевич няма ни "testis unus testis nullus" ни "in dubio pro reo", та разтръби по всички посоки на света триумфа на обвинението.
Като му дойде времето ще узнаем, дали и съдиите така преценяват убедителността на генерала, който осем години не изтърча до Трибунала със сензационната си информация. Никой от тримата съдии във всеки случай не се заинтересува, защо след потерсающото му самопризнание Уесли Кларк не разобличава на място този военнопрестъпник, а вместо това пие с него уиски в Дейтън и го превъзнася като "гарант на мира на Балканите". И тук ли си каза думата националният интерес на САЩ? Заслугите на съдиите за процеса като фарс обаче без друго вече са несъмнени. Те позволиха на САЩ да диктуват условията, при които Уесли Кларк да дава показания и позволиха на о. з. генерала да се държи в съдебната зала като имитация на Гьоринг в Лайпциг. Те позволиха израждането на процеса срещу Слободан Милошевич в политически процес, а политическият процес в условията на правова държавност и независимо съдопроизводство може да е само фарс.

Жерминал Чивиков

* Бел. ред. Става дума за организираната от "Червената къща" дискусия за филма "Делото Милошевич - бележки под линия за един процес", автори Жерминал Чивиков и Олаф Аудхойзен (вж. "Култура" бр. 40/31 октомври 2003 г.)