Трима герои

Чудо невиждано - по празниците Канал 1 излъчи 4 (!!!) нови български тв-филма, а в деня на националния траур по повод петимата загинали наши военнослужещи в Кербала (30 декември) извади за пореден път "Най-добрият човек, когото познавам" на Любомир Шарланджиев. Разбира се, бяха ни показани и десетина стари чуждоезични хитове - в ролята на обичайни празнични дневални. В интерес на истината обаче те бяха по-свежи в сравнение с филмовите изкушения на другите национални телевизии.
Избрах за първата си колонка "Чуй звездите" не само защото се оказа първият сред новите български филми, а защото по някакъв начин е симптоматичен за състоянието на игралното ни кино днес (особено създаденото в БНТ).
Решен е в два пласта: съвременност и реминисценция. Момченце (Волен Милчев) свири на цигулка и дава изгледи да стане поне втори Васко Василев... Ала на родителите му не им е до неговите успехи - заети хора. Затова пък уличните мутри бдят и натирват след бляскавата продукция детото право в подлеза - да им свири на шапка. Издържите ли това откровено тъпо въведение и преодолеете ли обръщението на дядото (Иван Иванов) "внук", вече спокойно се потапяте в идиличната призрачност на последвалата притча. В някакво село цъфва слепият акордеонист Тилилей (Деян Донков) и с божествената си дарба да бъде добър - музикант и човек, изтръгва ожесточението от погледите на приземените люде. За кратко - природната стихия се оказва по-властна от трелите. И селяните нарочват за враг музиканта, който е вече и глух (от бурята). Безплътен и докоснат свише, Тилилей излъчва сияние. И с усмихнатата си болка Деян Донков постига внушение за неизтребимостта на артистичното благородство в света на утилитарните ценности. Той е първият герой на филма.
Вторият е визията. Операторът Иван Тонев не само тонално маркира двете части, ами ги и разчленява емоционално - колкото по-клаустрофобична и грозна е днешността, толкова по-просторна и идилична е атмосферата на опоетизирания дядов спомен-урок. В концептуално-охрираното изображение се прокрадва я селска идиличност, я призрачна отвъдност, я банална жестокост...
Третият герой на "Чуй звездите" е музиката. Знаем си, че Божидар Петков е много талантлив композитор, но тук той е вплел копнеж и страдание като в снежен воал - и е омайно, и е скрежно... Виртуозно.
Простени са драматургичните и режисьорски пробойни на филма, след като Мишо Мелтев е избрал тези трима свои герои. На свой ред аз пък избирам през 2004 да се занимавам с онези български филмови компоненти, които се оказват далеч по-креативни в сравнение с драматургията и режисурата.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Чуй звездите, 2003, БНТ, режисьор - Михаил Мелтев, сценарий: Невелина Попова, Михаил Мелтев (по разказа "Слепият гъдулар" от Ангел Каралийчев), оператор - Иван Тонев, композитор - Божидар Петков, продуцент - студия "Време", в ролите: Деян Донков, Иван Иванов, Волен Милчев, Светослав Кацарски, Златина Тодева.
Излъчен по Канал 1 на 22 декември 2003