Да се мисли с Кольо Коев
В "Метаморфозите на чужденеца" - книга, публикувана през 1991 г., но писана близо едно десетилетие - Кольо Коев заявява, че мислители като Зимел и Вебер присъстват в мисленето му "не като функционери на завършени теоретически системи, а персонифицират гледни точки, които в своето съприкосновение разкриват нереализирани тенденции на собственото [си] движение. Или пък пораждат теоретични факти, които трансцендират всяка от единичните гледни точки", и добавя: "[...] моят стремеж навсякъде е не да интерпретирам различни социологически идеи, а да мисля чрез тях, да се вглеждам в социалната онтология, която ги мотивира и заедно с това симптоматично изявява кризисните точки на социалното битие." В тази си книга той, следвайки този методологически императив, нееднократно се обръща към Макс-Веберовата противоположност между формална и материална рационалност - както за да я тематизира сама по себе си, така и за да мисли чрез нея проблеми, поставени от Зимел, Лукач или Маркс, но заедно очертаващи контурите на една проблематика, която от началото на 80-те години обозначаваме като теория на посредническите структури.
В новата си книга Коев се връща както към този методологически императив, така и към тази противоположност, но с интерес, подбуден преди всичко от онова, което той нарича дълбинна логика на Веберовата визия за хибридното и затова ничие поле на икономическата социология, незаслужено пренебрегвано както от социолози, така и от икономисти. Този интерес държи да се отграничи от фрагментарното представяне на "Основни социологически категории на стопанското действие" и да изяви тази дълбинна логика на Веберовата социална икономика, социологически обвързваща някои ключови категории от теорията на пределната полезност. Въпреки тази обсебеност от проблема за Веберовата дълбинна логика, Коев (макар и никъде да не заявява това) остава верен на своя методологически императив и - мислейки чрез противоположността между формална и материална рационалност - тематизира неща, които при Вебер не само са останали, но може би е нямало и как да не останат, нетематичен фон: икономическото всекидневие и принципа на несигурността, качествената рационалност като минимално условие за възможност на действието според съгласие, предприемаческата харизма и т.н. Именно при това тематизиране кристализират откритията на новата му книга, които отново попадат в проблемно поле, което Коев преди време нарече "критическа социология на въплътената видимост", имайки предвид "социология, която идентифицира своя предмет не фронтално, а чрез вклиняванията на различни редове на реалност един в друг".
Тук се налага да кажа, че само с уговорки моят коментар може да бъде наречен собствено критически: преди всичко моят Вебер се е формирал под силното влияние на Кольо Коев; към това държа да добавя, че в послеслова си аз следвах същия методологически императив като Коев (на "мисленето чрез"). Само че - чрез интерпретацията, която той дава на Вебер в новата си книга - се опитах да проникна до проблеми, които са му убягнали не по случайност. Това, че според мен те са му убягнали - и то не по случайност, - налага да скицирам съвсем накратко тези уговорки: (а) Преди всичко Кольо Коев работи на границата на приложимост на метода - както на своя собствен, така и на метода на онзи, чрез когото мисли; той е разузнавач, който прониква в тила на мислимото - оттук идва очарованието и на мисловния му почерк, и на пластичния език, на който той разказва какво е видял там; но оттук идва и нещо като високомерие към метода (напр. към Веберовата генеалогия). Това високомерие - освен че поставя читателя на изпитание - понякога подвежда Коев и той не успява да извлече следствията от собствените си открития. (б) Тук трябва да се добави, че да се мисли чрез един мислител същностно предполага той да бъде и критикуван - нещо, от което Кольо Коев в новата си книга се въздържа. Имам предвид критиката на онези предпредикатни очевидности, идеологеми и т.н., които са задавали границата на онова, което е мислимо за него (както ще видим, при Вебер такава - неподложена на критика от Коев идеологема - напр. е 'качеството на човека'). Без такава критика мисленето чрез един мислител е заплашено - вместо методично да напредва стъпка по стъпка - да блокира веднага след щастливото начално хрумване.
Новата книга на Кольо Коев връща - бих казал по парадоксален начин - към един сякаш полузабравен от него проблем, който ще хвърли светлина към самопроблематизирането на всекидневието в 90-те години на ХХ век. При неговото решаване Коев формулира едно от най-дълбоките си открития в книгата си "Метаморфозите на чужденеца": в модерния капитализъм икономиката - като първа посредническа структура, "която принципно променя социалния си статус (опосредява сама себе си)" - освобождава пространство, в което нататък още много посреднически структури като наука, религия, политика, право и т. н. ще преминат през аналогична историческа метаморфоза; затова "всекидневието престава да бъде форма на живот наред с другите - различните форми на живот придобиват собствен всекидневен облик". Това е откритие, до което Коев достига, мислейки чрез Вебер (а така също чрез Зимел и Лукач) формалното рационализиране не само на икономиката, но и на такива склонни към количествена експанзия посреднически структури като политиката, правото, науката и т.н., а проблемът, който решава, е проблемът за "рационализирането според собствените закони на различни ценностни редове". На какво се дължи това, че този проблем се оказва сякаш полузабравен в новата му книга? На какво се дължи това, че - макар и многократно да се обръща към "всеобщото рационализиране на живота" - Коев вече не се занимава с този "собствен всекидневен облик" на формите на живот (и с рационализирането на ценностните редове "според собствени закони"), а привилегирова икономическото всекидневие? На случайност, на това, че за самия Вебер всекидневието се самопроблематизира като икономическо всекидневие, или на това, че през 90-те години на ХХ век всекидневията на останалите ценностни редове са загубили своя собствен облик? Всъщност решението на този проблем - по-скоро подсказано, отколкото изказано от Коев - е и най-дълбокото откритие в новата му книга: ние сме свидетели на едно всеобщо икономизиране на всекидневията, което можем да разберем, прочитайки Веберовата генеалогия на модерния капитализъм като генеалогия на световното рисково общество.
Държа да завърша с нещо като лаконично картографско отклонение: това, че не тръгвам да меря тази книга с мащабите на европейската хуманитаристика се дължи само на това, че тя всъщност задава мащаби за нов прочит на Вебер.

10.12.2003 г.

Деян Деянов


Думи от премиерата на книгата на Кольо Коев "Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание в края на XIX - началото на XX век" ("Просвета", София, 2003). Панаир на книгата, зала 3.2 на НДК, 10.12.2003 г.
Кольо Коев. Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонaучно познание от края на XIX и началото на ХХ век. Библиотека Култури. Издателство Просвета,
София, 2003.
Цена 6 лева.