Мила Библиотеко, дръж се!

На 10 декември 2003 г. Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" тържествено отпразнува 125 години от своето създаване (на 28 ноември 1878 [10 декември по нов стил] е избрана временна библиотечна комисия, "която би се наела да уреди и отвори библиотеката според съществующий нейн 'Устав'"). На 16 декември м.г. бяха отбелязани и 50 години от нанасянето й в новото здание, дело на архитектите Васильов и Цолов. А през настоящата 2004 г. стават 10 години от обявяването на Народната библиотека за културен институт с национално значение.
В навечерието на празника вестник "Култура" се обърна към свои автори, читатели и приятели с въпроса какво представлява за всички тях Народната библиотека, какво трябва да се съхрани и промени в нейното функциониране? Въпреки че получихме значително по-малко от очакваните мнения и предложения, продължаваме да смятаме, че защитата на библиотечната кауза е работа на всички ни, а модернизационните усилия на енергичната проф. дфн Боряна Христова, директор на НБКМ, трябва да бъдат подкрепени с авторитета на всеки един от нас.
Нали именно на бездната в Народната библиотека дължим курсови и дипломни работи, докторантури, доцентури и професури? И далеч не само тях...
Публикуваните на тази страница твърдения са нееднозначни, но ще рискувам да ги обобщя в едно изречение: в любовта си към най-престижното национално книгохранилище ние сме жестоки и не трябва да бъдем други.
Мила Библиотеко, дръж се!


Марин Бодаков


Когато бях студентка, Народната библиотека беше за мене врата в стената, която водеше към нещо. Нещото винаги беше изненадващо, защото кривите пътеки на комплектуването на нейните фондове ни караха да търсим отговорите на необичайни места, а не там, където ни пращаха цитатите и канонът. Днес е работно място. Бих искала то да е всичко онова, което очаквам от доброто работно място. Да създава сигурност със своето постоянство, да запази онзи ясно доловим дух на "въпреки всичко...", който усещам у хората там. Но и да ми дава възможност да си свърша работата без извънредни усилия: добър он-лайн каталог, он-лайн възможност за поръчване и запазване нa книги.
Честит празник! На добър път, колеги!

Райна Гаврилова
доцент, доктор, директор и читател


За нас Народната библиотека е най-важната културна институция в България. Успехът на нейната работа не се крепи толкова на държавната грижа, колкото на ентусиазма на нейните служители. Струва ни се, че библиотеката извървя дълъг път на преобразувания след 1989, повечето положителни. Като й честитим юбилея, отправяме няколко съвсем малки конкретни предложения, които се надяваме да са от полза за бъдещето й:
1. Би било от голяма полза за всички по света, които се интересуват от българската култура, да се доведе докрай електронизацията на каталозите и да се предложи вариант за търсенето на заглавия на кирилица от компютри, които не са кирилизирани, например чрез възможността за instant download на кирилския шрифт, използван в каталога. Това ще разшири чувствително читателската аудитория на библиотеката в чужбина и ще я направи най-могъщият съюзник на българската култура по света.
2. Спонсорската програма на библиотеката би могла да се разшири, като се учреди Клуб на приятелите на библиотеката, в който да участват читатели, представители на бизнес-средите в България, както и научни и културни дейци и институции от чужбина. Библиотеката би могла да издава електронен бюлетин на Клуба на приятелите, в който да се отразяват постъпилите дарения и направеното с тях. (Бел.ред. На 27 май м.г. беше възстановено Обществото от приятели на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".)
3. Хубаво би било, ако Библиотеката заздрави позициите си като научноизследователско средище чрез предоставянето на стипендии за български и чуждестранни учени, които да проучват документалното и ръкописно наследство, съхранявано в нея.
4. Библиотеката би спечелила в чисто стопански план, ако поредицата "Български книгопис", която е достъпна в много малко библиотеки по света, се издаде като CD-ROM, който всички големи библиотеки в България и чужбина биха пожелали да купят. Актуализацията на поредицата също може да се предлага под формата на електронен абонамент. Това предполага инвестиции, но от друга страна самото поддържане и осъвременяване на такава обемиста поредица като "Български книгопис" все повече изисква съдействието на електронните методи на обработка и разпространение.
5. Все по-голяма част от информацията днес живее в електронна форма. Утрешните архиви ще съхраняват не писма, а електронни съобщения. Кой друг, ако не националната библиотека трябва да стане пионер в изграждането на Национален електронен архив на българската култура.

Д-р Аделина Ангушева
изследовател в Департамента по история в Ланкастърския университет
Д-р Галин Тиханов
професор по сравнително литературознание в Ланкастърския университет


Народната библиотека за едно поколение - моето, но не говоря от негово име - беше не само читалище, а и ритуал, елемент от един култ към на приобщаване към Науката с главно Н, и мястото, където разбрахме, че науката не е с главно Н, и се снабдихме с инструменти да мислим света по-сложно, което значи и по-критично. Сега, в света на глобализирането на знанието, ритуалът около тотемния стълб на локалните (т.е. на нейните) фондове не е възможен, остава само читалището. Дано все пак останат повече читатели; спомоществователите четат други книги, другаде.

Доц. д-р Лиляна Деянова
социолог


Запазен е спомен как като директор на Народната библиотека Пенчо Славейков всяка сутрин се бори с тежката входна врата, за да влезе в сградата. Днес немощният човек е самата библиотека. Изоставянето й почти на произвола на съдбата е един от най-срамните факти в новата българска културна история. Може би мнозина с основание се питат, как изобщо още не е затворена. Отговорът е прост. Първо, в библиотеката работят хора, които са съгласни да принасят в жертва собствените си биографии, за да не угасне напълно животът й. Второ, има все още идеалисти, готови да мръзнат, да се потят от жега или да примигват пред старовремски уреди за четене на негативи, да ровят из прашните чекмеджета с фишове и да клатят безмълвно глави пред огромните липси... За да създадат въпреки всичко нещо смислено за една въображаема общност от настоящи и бъдещи читатели. Не зная дали държавата заслужава тези дарове. Но ако тя в лицето на съответните институции и бюджети най-после не разбере, че безкнижието е безкрайно по-лошо от щъкащите на свобода бандити или примерно от корупцията, защото е всъщност в основата им, и последният влак може да замине. А изпращачите ще се завърнат тъжно вкъщи и ще разтворят днешен вестник.

Д-р Орлин Спасов
медиакритик


Ако се съгласим с хипотезата на Юнг, че освен индивидуална, съществува и колективна психика, то тогава Библиотеката е Паметта на една общност, както Парламентът е неговата Воля, Академията - неговият Интелект, а Изкуствата - неговите Емоции. В този смисъл имам правото да кажа почти като Борхес "Паметта, която някои наричат Библиотека" и да твърдя, че тя е безпределна: влизането във всяка Библиотека, а особено много в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", винаги е извиквало у мен усещане, че пристъпвам в някакъв храм, където властва Мнемозина и който няма преброждане, няма обхождане. Библиотеката, всяка библиотека и всички библиотеки, е не-обходима, не-пребродима: чувстваш се или като герой на слепия аржентинец, обхванат от меланхолията, че знанието винаги ще ти се изплъзва, или като Йона в утробата на кита, завладян от обречеността, че изплъзването на знанието пак и пак, и пак ще те връща до самозабвение в тази бездънна утроба. Кой не е потръпвал от връхлетялото го в някой миг прозрение, че не може да прочете всички книги; кой не се е из/по-губвал в селенията на Библиотеката, забравил всичко и всички в невъзможното си желание да се докосне, да пипне съдържанието на още и още, и още книги? Паметта на една общност никога не е докрай възстановима, Библиотеката (й) следователно никога не е докрай обозрима.
Страх и трепет, почит и преклонение - това е за мен Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Мащабността и ценността на съхраняваното там винаги е предизвиквало в душата ми поклонническа плахост към работещите в/за нея: в очите ми те са неприкосновени свещенослужители, които всеки ден енергират сакралното, чрез вълшебни ритуали го правят сводимо до нас, обикновените и стреснати от неземната му сила профани. Мистагоги, пров-е/и-ждащи неофита през тайнственостите на мистерията, именувана Библиотека. Тя е свещено място, място за челобитие: честно казано, винаги, влизайки в нея, първият ми порив е бил да коленича. Е, с годините и с рутината този порив става все по-лесно преодолим, но съм сигурен, че до края на дните си няма да се спася от него - необозримостта на националната Памет, която някои наричат Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", винаги ще вдъхва у мен чувството, че съм нищожен и слаб, че съм недостоен да бъда допуснат до великолепните й съкровища.
Със съхранено в дълбините на душата ми благоговение и страхопочитание искам да поздравя Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", нейните служители и нейния директор проф. Боряна Христова със 125-годишния юбилей и да изразя заедно с това убеждението си, че ако Волята на нацията не се погрижи да осигури нужните на Паметта на нацията средства, за да продължи да бъде тя както досега свежа, оперативна, с висок капацитет, то тази Воля ще си остане завинаги слаба, немощна, недъгава - точно такава, каквато е в момента.

Митко Новков
публицист


Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" навършва 125 години. Сериозен повод за празнуване въпреки проблемите... Но и проблемите не са за подценяване.
От една страна, Националната библиотека е мястото, където човек все още може да срещне четящи хора. Може да срещне състуденти, колеги, бивши и настоящи. Факт, който донякъде осмисля живота на човека. От друга страна, 75% от тези четящи хора са облечени зле, изглеждат зле и създават потискащо впечатление.
От една страна, в библиотеката можем да се уверим, че словото е на почит. От друга страна, технологиите и модерността липсват тотално. Пътищата, по които информацията достига до нас, приличат на разкалян лабиринт. Читателят разполага с три компютъра, с чийто софтуер (DOS от времената на хипи-движението) знае да работи единствено служителката. Библиотеката, оказва се, разполага с EBSCO, но този факт е известен на езотеричен кръг. За копиране човек слиза и се качва по читалните, удрят се печати и т.н. Всичко продължава да е архивирано на старите добре познати картончета. Като в читалище. И читателят продължава да попълва допотопни картончета, за да получи книгата си.
Всичко това навява тъга. Все пак става дума за Националната библиотека.
За 125-годишен юбилей е редно да се кажат оптимистични думи. И те са: въпреки недоимъка персоналът проявява героизъм, за да обслужи, както трябва, читателите. (Иска ни се да вярваме, че това не е заради липсата на избор.) Библиотеката може да се похвали с почетни дипломи, получени за участието и организирането на важни културни инициативи.
Но в известен смисъл, днес Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е по-интелектуална, откогато и да било. И за съжаление, по-неефективна, откогато и да било.

Д-р Явор Лилов
културолог


Не можем, дори при голямо старание, да надценим значимостта на Националната Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" за българската култура. Тя навярно е единственото място в България, където предлагането е от ръкописи и старопечатни книги до мултимедийни продукти, а ако предпочитаме - нотни издания, географски карти, плакати и още... в разширяващия се обхват от минало и материалност до виртуалност. Библиотеката, с други думи, е посещавана от читатели, зрители, слушатели, любители на мултимедията - 120 000 души за 2002 (60% специалисти, 32% студенти и 8% други), 22 000 са притежателите на целогодишни карти. Като посетител ме интересува цената на картата - за една година тя е 10 (десет) лв., средно обаче годишната издръжка на един читател струва 57 лв., твърди проф. Боряна Христова.
Макар и от позицията на посетител, не би трябвало да свеждам Библиотеката само до хранилище. Не мога да не забележа, че тя участва в актуалната международна тенденция за превръщането на библиотеките в културни институти, организатори и домакини на разнообразни събития, чрез което понятието за библиотека претърпява промени: превръща се в институт със собствена културна политика. Предимство е, ако разширяващото се преобразуване на понятието за библиотека има постоянно и силно публично присъствие.
Дали хранилищата са достатъчни, как стои въпросът с инфраструктурата им, дали системата "изпълняване на поръчки" е удовлетворителна, това всеки (не)редовен посетител е изпитвал върху себе си. Не допринася за доброто ми настроение липсата на книги, които продължават да са посочени в каталозите. Същевременно многото дарения за Библиотеката, и тук нямам предвид чуждестранните, навярно показват, че дарителите биха искали дареното да присъства именно във фондовете на Националната библиотека.
Библиотеката е пространство, чиито разнообразни функции предоставят възможност за срещи, за микросоциално присъствие (и въображаемо отсъствие) без допълнителни изисквания и очаквания; мнозина я посещаваме, мисля, не само заради фондовете й, а и за да сме вътре, тъкмо на това място, така рационално артикулирано, в центъра на София. След първоначалното време на запознаване с фондове и хора (или обратно), човек започва да се чувства вътре уютно, да има нужда от Библиотеката по един почти интимен и съвсем индивидуален начин.
За посетителите на Библиотеката в последните години е акустично натрапчив проблемът с клуба, поместен в сградата: четенето след 17 ч. е свързано с усилия да се устои на шума от репетиращите групи. Не зная дали има връзка, но Библиотеката, съвместно с "Литературен вестник", няколко години организира конкурс за криминален разказ "Убийство в Библиотеката".
Бих си пожелал по-богата, в различни отношения, Библиотека, която да подкрепя и да прави изпълнимо (не)очакваното. Знам ли, то може да се нарече и сравнимост със световни библиотеки, смятани за образец, но може да носи и други имена, които подхождат едновременно на реалните и въображаемите пространства.

Ангел В. Ангелов
културолог