Властелинът на екрана

В новогодишните тв програми отново нищо ново - богатий с парите (bTV), възрастний с архива (БНТ), другите - кой както може и с каквато редовна програма е заварен. Хитът - игрите на щастието: повечето от тях не бяха застопорени, почти за всяка се намери пролука в празничната вечер. По Канал 1 си изтече "ЗалоАЛОжи" ("Руска рулетка" ни беше спестена), bTV впрегна както "Риск печели, риск губи", така и "Треска за злато", а "Нова телевизия" не пропусна да поиграе на благотворителност в "Стани богат" с вездесъщия Николай Кънчев. Показателен факт за комерсиализацията на националния ефир - няма нищо по-важно от предаванията, в които става дума за печелене на пари, те са primus inter pares, останалите са просто фон, необходимо запълване на програмни празнини и пещери. Не бива вече да има някакво съмнение - капитализмът в България победи окончателно. И за триумфа му свидетелстват не само игрите на щастието, развилнели се през нощта на 31 декември, но и приоритета, който екраните негласно, под сурдинка, но пък със завидно постоянство предоставяха на излъчваните рекламни блокове. И това беше сторено дори в държавната БНТ, откъдето непрестанно ни уверяват, че тя е телевизия на обществото, не на властта, още по-малко на парите. Видя се обаче, че да! - на властта не е, на институциите като че ли също, на обществото - още нищо не мога да твърдя със сигурност, но дали не е роб на финикийските знаци - виж, за това съм готов сериозно да поспорим.
Броени минути преди 12-ия час, всички българи очакват обръщението на президента. Каналът предава народното веселие от пл. "Ал. Батемберг", на сцената е Орлин Горанов, пее евъргрийна "Светът е за двама" (после пак той изпя и химна). По средата песента е прекъсната заради новогодишното приветствие на държавния глава, но разумното предположение е, че докато гласът на популярната българска естрадна звезда се носи над жълтите павета, едва ли някой ще слуша гласа на най-първия и главен български политик. А в същото предаване около половин час по-рано и половин час по-късно двамата водещи (от БГ радио) весело, жизнерадостно и игриво обявяваха прекъсвания за реклами. Които - отново по разумно предположение - са излъчвани на големия екран, монтиран на площада. Излиза всъщност, че обръщението на президента Георги Първанов към целокупния български народ е някак по-маловажно от рекламните паузи: първото може и да не се види, чуе, усети, но за вторите е задължително. Знаменателно обръщане, фундаментална травестия: край с първенството на политическото в телевизията, лидерската му позиция е прев/из-зета, то е изтласкано, да не кажем изблъскано в периферията: властелинът на екрана, повелителят на ефирите вече е сухата пара, кешът в 50- и 100-левки (ако са кът долари и евро, разбира се).
Грош-треперене е обхванало социума - ето я най-същностната новина при смяната на лето 2003 с 2004. Телевизиите са отражение на обществото, неговото огледало (нека направя уговорката, че те самите харесват да се определят така), следователно по обзелата ги златна треска можем да съдим за треската, която ще тресе българина през настоящата година. Политиката тук и сега става все по-никаква, все по-незначителна, докато комерсиалното, меркантилното настъпват с пълна сила; неудържими са. И след като за самия държавен глава не си струва да се прекъсва купонът, но пък за рекламите и дума не може да става той да продължава, ясно е кой командва и кой ще командва българското общество (и неговите телевизии) оттук насетне - money, money, money, както пеят и Лайза Минели в "Кабаре", и Pink Floyd в "The dark side of the Moon", и Горан Брегович в "Аризонска мечта". Няма вече нищо по-важно и нищо по-желано - новата 2004 е годината, която окончателно и безвъзвратно заби последния пирон в ковчега на политическото, за да връчи лавровата клонка на капитала, на П - С - П'; преходът завърши, капитализмът победи демокрацията. ЧНГ може вече да се чете не като Честита Нова Година, а като Честити Нови Грошове. Money it's a hit (на българската 2004).

Митко Новков







Петък,
ранна утрин

Money it's a hit.
Pink Floyd