Максимите
на Веселина Кацарова
Веселина Кацарова пя на фестивала в новата постановка на "Милосърдието на Тит" от Моцарт с диригент Николаус Харнонкур и режисьор Мартин Кужей (той след няколко години поема артистичното ръководсво на театралната част от фестивала). Ролята на Сесто не само потвърди, но и засили изключителната й популярност тук. Нейни интервюта присъстват в почти всички фестивални издания. Обявена е за певица No 1 в класацията на Залцбургския фестивал за 2003 година (Списание News, 24 август). А в класацията на Festspiele magazine за най-добра певица на годината е на четвърто място сред певици, като Ана Нетребко, Рене Флеминг, Анжела Георгиу, и на първо място от мецосопраните. Тази листа се определя от критици, мениджъри, музиканти, директори на опери. През миналата година са чествали 10 години от присъствието й в Залцбургския фестивал, който е еталон за международен престиж.
Много са суперлативите на критиката за ролята й на Сесто : "Когато Веселина Кацарова изразява вътрешно противоречие и угризения на съвестта, това е истинско чудо. Нейната палитра на певчески и актьорски възможности е неизчерпаема." (Nеue Ruhr Zeitung, 12 август 2003). Постановката ще участва в честването на 250 години от рождението на Моцарт през 2006 година, когато амбицията на организаторите е да представят всички Моцартови опери.


- На срещата с приятелите на Залцбургския фестивал говорихте за това, че славата не ви променя. Лично се убедих във вашата изумителна непосредственост и човечност. Струва ми се, че това е израз както на голям талант, така и на силен харатер.
- Би било много погрешно, ако човек, постигнал успехи, промени характера си. Рецептата е да работиш върху това, което е твоя даденост, да развиваш интелекта си, интуицията си, вкуса си, въобще да се развиваш като човек, но да не променяш корените си. Корените - за мен това са душата, характерът на един човек, това е и детството - те трябва да се пазят.
- Говорехте за свободата на сцената. Как я постигате? Когато човек ви гледа, остава с впечатление за перфектно вживяване в образа.
- Чрез музиката човек се докосва до много искрени и съкровени неща. В живота сигурно не бих могла да бъда толкова искрена, въпреки че се стремя. Трудно е - все искаме да правим нещата по-сложни. Но сцената и музиката са онова място, където не допускам фалш. За мен няма по-чисто нещо от музиката. Може би затова се чувствам така уютно на сцената. В Залцбург имах щастието да израстна заедно със съвременната режисура. Тя изисква от нас не пееща статика, а пълноценно актьорско присъствие. Така намерих на сцената голямата свобода - не само на гласа, но и на тялото. И, слава богу, още не изпитвам страх от нея, още си вярвам. Това е много важно. Нека младите певци помнят, че трябва да си вярват. Иначе идва момент, в който настъпват кризи. Не гласови, а психически.
- На срещата с приятелите на Залцбургския фестивал казахте също, че обичате "лошите" персонажи. Дали това е защото дават възможност за по-сложна и по-богата изразност?
- Те са интересни личности, почти всички много интелигентни, имат по-големи дълбочини, носят нещо различно... Но бих попитала защо са лоши? Може би хората са ги направили такива?
- Каква е ролята на фестивала в кариерата ви?
- Много голяма. Дойдох тук през 1988, когато бях последен курс в Консерваторията. Маестро Караян още беше жив и успях да работя една седмица с него. Той всъщност допринесе много за развитието ми, защото направих прослушване и във Виена. В Залцбург вече ме познаваха и успях да работя както с Клаудио Абадо, така и с други диригенти, които се интересуват от млади певци. Просто още като студентка имах късмет, а Залцбург ме разви като певица. Винаги казвам, че един талант трябва да попадне в нужната среда. Ако това стане и той е достатъчно интуитивен - ще се развие добре, но има и такива, които не умеят да се развиват. Човек трябва да е много трудолюбив в нашата професия. Никога да не надскача своите възможности, никога да не мисли, че може повече, отколкото наистина може; освен това да умее да понася и успеха, защото успехът е зареден и с негативи. Това е максима, която винаги си повтарям. В Залцбург съм работила с Колин Дейвис, с Ричард Норингтън, с Харнонкур, с най-добрите диригенти... Това ме разви като музикант, защото аз мисля инструментално, а големите музиканти, добрите диригенти развиват фантазията на певеца. Те не говорят какъв тон да бъде изпят и как да бъде изпят. Певецът трябва да го може вече. Те искат цветове в гласа, работят с нас върху състояния.
- Тук периодът на репетиции е доста голям.
- Да, така е. Макар че аз вече си позволявам, благодарение на моя мениджър, да репитирам не повече от две - три седмици. Това съм си го извоювала с труда си, дано да не прозвучи нескромно. Но тук, или в Ковънт Гардън, или другаде се репетира страшно много. И за премиерата си "изцеден" до последно. Това е трудното на тази професия, човек трябва да се пести по време на репетиции. Има певци, които научават това, и други, които никога не го научават, пеят по време на репетиции и за премиерата вече нямат глас. Беше много трагичен случаят, когато Михаел Шаде (изпълнителят на ролята на Тит) се разболя, защото пя през цялото време. Аз му казвах: "Майкъл, пести се, за кого пееш в момента?"... На генералната репетиция гласа му вече беше дрезгав.
- Какво е отношението ви към критиката? Помага ли ви, допринася ли за изграждането на ролите, или е просто част от славата?
- Аз, за разлика от много други певци, които казват, че не четат критика, чета абсолютно всичко, абонирана съм сигурно за почти всичко, което съществува. Мисля, че това е добра инвестиция и е изключително важно. Защо го казвам? Към славяните, които дебютират тук, не винаги отношението е добро. И не само към тях - изобщо към музикантите от бившите комунистически страни. Съществува дори тенденция на "източните" гласове бързо да се предлага драматичен репертоар. Спомням си, че след като напуснах България, в Бордо поискаха от мен да пея Еболи с Мирела Френи в "Дон Карлос". Аз наистина учих ролята в Софийската опера. Но ако бях започнала с този репертоар, днес, на 38 години, какво щях да пея? Гласът се унищожава много бързо. Аз пея по 70-80 спектакъла на година и докато човек още не е узрял като личност, докато не е вкарал гласа си в релси - и като дисциплина, и като техника, този глас свършва. Затова искам да кажа на младите хора: "Моля, пазете се!". Един певец трябва да се научи да казва "Не!", когато вижда, че за гласа му нещо не е добре. Винаги след спектакъл трябва да имаш чувството, че можеш да изпееш още един. Това определя дали ролята е за теб или не. И никой не може да го каже по-добре от самия певец. С този съвет се обръщам към младите български оперни певци, защото те ме интересуват. Другото по света не ме интересува. Аз си обичам българското и казвам това най-чистосърдечно.
- Има ли разлика във възможностите, които ви предоставят традиционните и модерните постановки?
- Както модерните, така и класическите постановки могат да бъдат и добри, и лоши. За мен е важно какъв е режисьорът и познава ли добре операта. Режисьорите са също като певците - някои поемат много ангажименти и после не могат да ги изпълнят... Режисьорът в днешно време е много важна и решаваща личност. Но ако е прекалено ангажиран, няма време да се задълбочи в една опера, а той трябва добре да знае с каква материя има работа, не да чете либретото от книжка на компактдиск. Аз съм преживяла много неприятности с режисьори, които нямат никаква представа от опера, макар че разполагат с много добри певци... Но за лошите не желая да говоря, аз забравям тези неща. Добрите обаче помня, от тях съм научила много... Въобще излъчването, харизмата за певеца са много важни, защото са част от гласа, от тембъра и душевноста на един човек, част от вкуса му... Аз съм имала щастието да срещна такива певци. Те са единици, но носят нещо изключително, носят позитивност и умеят да карат и другите да търсят позитивното у себе си. Такива хора изнасят цял спектакъл на гърба си и мотивират останалите. Благодря на съдбата, че съм ги срещала.
- Бихте ли споменали някои от тях?
- Трябва да кажа, че съм възхитена от две големи български личности - Николай Гяуров и Анна Томова-Синтова. Действително големи хора и аз като българка се гордея с тях. Те затова са големи певци, затова са направили изключително голяма кариера - защото и като хора са много големи. Бях още начинаеща певица, когато получих мило писмо от Анна Томова-Синтова с много окуражителни думи. Начинът, по който тя се изразява, издава човек с голям заряд. С Гяуров е абсолютно същото. Преди година-две пяхме заедно и за мен това е нещо незабравимо. Като студентка съм слушала какви ли не митове за него, но всъщност при цялата дълга кариера, която е направил, той е изключително скромен, поне според мен, и ми е давал само умни съвети. За да не кажете, че хваля само българите, тук бих добавила Едита Груберова, Гуинет Джоунс, Мирела Френи - изключителен човек и певец, Пласидо Доминго. Всъщност най-големите певци са и големи личности. Отделен въпрос е какво се говори понякога за тях... За съжаление у хората доброто е по-малко, а злото - повече.
- Как подбирате ролите си?
- Имах късмета да срещна музиканти, които ми казваха: "Веселина, изчаквай..." Моят мениджър също ме съветваше: "След като можеш да пееш в най-големите театри, да пееш Моцарт и Росини, защо трябва да бързаш с другия репертоар." Аз съм все още на 38 години, в един момент ще дойдат и "Дон Карлос", и "Кармен", въпросът е човек да бъде умен и да не пристъпва към тях в ранен момент, да се пести, докато може. Аз имам в репертоара си Доницети и Белини, пяла съм "Капулети и Монтеки", което никак не е лесно, бих казала, не е по-лесно от Еболи. Ромео е страшно трудна роля. Белини, казвам го като мецосопран, е по-труден от Верди, пяла съм и Азучена, като завършвах Консерваторията, пяла съм и френска музика. Но с някои роли не бързам. Ето, за 2007 от всеки театър ме питат за Кармен и Еболи. Бях се съгласила през 2007 да пея Еболи, но пак ще си помисля. Макар че тази роля не трябва да се пее нито много късно, нито много рано. При нея първата ария е колоратурна и тези колоратури трябва да ги има все още в гласа, от друга страна, обаче, трябва и да си узрял за ролята. Ето, пях в "Анна Болейн" ролята на Джована Сеймур с Едита Груберова - никак не е лесно. Норма съм пяла на 31 години, миналата година в Токио също. Но не бързам, покрай себе си имам умни хора, които ме съветват. Всички роли, които пея в момента, са много трудни, вие чухте Сесто, не знам какво лесно има в нея. Някои мислят, че Моцарт е само лирика. Боже господи, Сесто е толкова трагична роля! Тя ме изцежда, казвам го най-откровено. И всички мецосопрани биха го казали. Пяла съм също в "Адриана Лекуврьор". Това беше единствената ми грешка. Изпях я на 29 години. Не трябваше да го правя. Пяла съм също Реквиемът на Верди с Рикардо Мути и с Даниел Баренбойм, сега мисля, че ще го правим с Харнонкур. Нямам недостиг от роли. А това, на което са ме учили умните хора покрай мен, е само за добро. Има импресарии, които искат един певец за 10 години всичко да направи. Аз имам щастието, че моят мениджър гледа винаги в бъдещето. На 40 години човек е в разцвета на годините си, ако сега изпея всичко, на 48 няма да бъда интересна. Затова пак ще кажа: нека младите певци бъдат умни, да не слушат празни приказки.
- Иска се изключителна мъдрост, за да бъдат оценени тези съвети...
- Точно така. Ето, Мирела Френи, например, ми е давала много добри съвети; тя също дълги години е пяла Сузана от "Сватбата на Фигаро", а сега пее всичко. Има обаче една роля, която никога не бих пяла - Сантуца от "Селска чест". Много е коварна. Това е роля, която е унищожила много мецосопрани. Все пак човек не може да изпее всичко, което е написано. Трябва първо да помисли и да каже:"Да!", когато наистина е готов.
- Специалистите твърдят, че Моцарт е едва ли не най-трудният композитор.
- Той ме научи на много. Научи ме да вкарвам гласа си в една линия, която ми позволява да правя с него почти всичко. За мен е важно пианото в един глас; или от пиано да се развие крешендо и пак пиано, да се моделира с него. Всеки може да пее форте. Естествено, има разлика от форте до форте, някои хора просто викат, като пеят...Но тук на никого не можеш да направиш впечатление с викане или с неконтолируем глас, който няма база. Това е майсторлъкът: мисълта ти да ръководи гласа. Това ме пази, пази и гласа ми. Разбира се, не всички певци да мислят като мен, някои са започнали с драматичното и все още си го пеят. Но голяма част от тях минават през психическа криза, без да говорят за нея. Някои я преодоляват, защото имат техническа база, други обаче нямат тази база. Когато човек пее само на природна даденост, пее до време.
- Най-новият ви компактдиск съдържа български народни песни в обработка на Красимир Кюркчийски. Кристиян Лайнс от BMG Classics го дава като пример за нешаблонно мислене в звукозаписната индустрия - както от ваша страна, така и като политика на фирмата.
- На мен това ми е било мечта, но не знаех дали ще мога да я осъществя, защото проектът е много сложен. Няколко пъти бях в Боженци при г-н Кюркчийски, един изключителен композитор. Много разговаряхме, стигнахме дори до дискусия може ли една оперна певица да направи тези неща. Аз не исках да смесвам народна музика с оперен глас. Исках тази музика да се преработи за мен. Направих записа с "Космически гласове", дано се е получило. В същото време немско-френската телевизия АRTE дойде в България и направи филм за мен. Много исках чрез него да се покаже и България. Режисьорите на филма обаче искаха да ме снимат на улицата сред циганчета, които дишат лепило, а аз им давам пари. От това много ме заболя, дори плаках, мъжът ми, който е швейцарец, също се вбеси. Написах им писмо, че ако търсят такава гледна точка към филма, аз няма да участвам в него. И филмът стана по начина, по който аз исках. Повярвайте ми, и в Лондон, и в Париж има такива деца. Но на един народ трябва да му се показва, че е имал и има ценности - езикът ни, музиката ни, църквата ни... Аз исках да се покаже, че България е родината на Орфей, защото малко хора знаят това. Ето такива неща ме болят, защото аз съм патриот, обичам езика си, обичам родния си град. Можем да критикуваме проблемите си, но трябва да умеем да ценим и да се радваме на нещата, които имаме. Това, което нямаме, е цел, която все някога ще се осъществи.
- Какво ви предстои?
- През следващата година съм в Мюнхен - Баварската Щаатс Опер, Ню Йорк - Метрополитен, Париж - Пале Гарние, имам песенни вечери в цяла Европа, в Цюрих имам премиера: за първи път ще пея Октавиан в "Кавалерът на розата". Ето, това са нещата, които ще се опитам да направя.

Разговаря Пламена Цонева



Разговор с певицата по време на Залцбургския фестивал 2003