Ирина Генова:
С книгите е различно - онези, които са ме впечатлили, привлекли, съблазнили съм взела у дома. Разгръщам ги отново. Изложбите са спомен. Моменти (траене в определен срок), за които, след случването, мога да се упражнявам в припомняне. На въздействия, но също и за нагласи, настроения.
Двусмислието на мимолетност и трайност напомня за театрално представление - в изложбата на Елена Камбурова "Магия в театъра" (СБХ, "Шипка" 6) спектакълът е спомен (деликатно стимулиран от звуци, осветление), трайни са костюми, сценични проекти, фотографии. Удвояването на ефекта представление/изложба, възможността за преобръщане и промяна на местата, ми бе особено привлекателно.
Как разбирам дали изложбата ми се е случила?
Имам желание да я гледам повторно. Тази година се връщах в изложбите на Васил Симитчиев (СГХГ), Станислав Памукчиев (СГХГ), Иван Русев (НХГ). Желанието да дойдеш отново навярно може да се сравни с покупката на книга - предполагаш, че ще я четеш повече от един път.
Понякога (рядко) се връщам в изложбата с друг - сякаш за да я покажа, да я споделя. Този опит не винаги сбъдва очаквания - нагласата, личният момент, гледането са различни. (Като да четеш някому пасажи от харесвана книга.) Но когато се получи, общото гледане е обмен и различно въздействие. Блясъкът на Барока (Колекция на банка УниКредито, Италия, НГЧИ) разглеждах неколкократно - с приятели, колеги, студент(к)и. Разговор и общо гледане е споменът ми за изложбата на Георги Нейков "Приятели от 80-те" (галерия "СИБАНК").
Опитвам се да разкажа някому - ако изложба (нещо от нея) или визуално събитие са ми били важни (подобно на други важни неща, които ни се случват). Разказвах на студент(к)и за изложбата на Правдолюб Иванов "Съществуващи обекти" (АТА център / Институт за съвременно изкуство). Попитаха ме къде се намира... Разказвах / показвах дискусията "Виждате ли София" с кандидатите за кметове (14 октомври, Гьоте институт, София). Бих опитала да разкажа и проекта на Лъчезар Бояджиев във Визуалния семинар - HOT CITY VISUAL (АТА център / Институт за съвременно изкуство - София, и Център за академични изследвания - София). Намирам го за изобретателен. (За проектите разказването е по-лесно.) Мога да разкажа също за реализираните проекти "EXPORT-IMPORT" с куратор Мария Василева (СГХГ) и "10х5х3" (Изложба на 10 куратора, СБХ, "Шипка" 6). Припомням си работи, които са ме впечатлили.
Изложбата за мен се е случила и когато имам усещане за недостатъчност от (на)писаното - желание да прочета въздействащи интерпретации. Дори за признат в България класик като Златю Бояджиев (изложби в СГХГ и СБХ) изпитах недостиг от текстове.
В последните дни на годината получих и изложба в книга - Фротажи от Милко Павлов, представени в ОМС Галерия за съвременно изкуство в Дюселдорф. Изложбата е отворена в тези дни, а аз мога да разгръщам книгата и така да си припомням/представям работи. Да я отварям повторно, да разглеждам с друг и да чета :)) (Milko Pavlov. Frottage works. OMC Galerie fur Gegenwartskunst, Dusseldorf. 12.12.2003-18.02.2004).