Според Катарина

София, понеделник, 1 декември. Скъпа Силвия, пиша ти това писмо, облегната на кухненската маса и с насочена лампа към листа, за да виждам по-добре... Мама.
Иска ми се да съм получила такова писмо от майка си. "Няколко писма до моята скъпа дъщеря" - както е озаглавена втората част от романа на шведската писателка Мариан Фредриксон "Дъщерята на Елизабет". Възможността да бъдат написани и изпратени подобни писма, в които става дума за детството, за спомените от младостта и скритите тайни на твоята майка, за страховете й, възходите и паденията й, за непознатата ти майка - тази възможност - да разберем повече един за друг. Желание, което често пъти остава незадоволено, защото е премълчано, неизречено докрай, защото направо се лъжем един друг под благовидното самоуспокоение, че така си спестяваме неприятности. Че така сме добри един към друг. Истината е, че зад всички тези куртоазни увъртания и откровено малодушие стои страхът да се погледнем в огледалото на собствения си живот. А този натрупван с времето страх и растящата неудовлетвореност раждат насилието. То се проявява както в този роман на Фредриксон - буквално, брутално, спиращо дъха, също е перфидното благовидно поведение на хора, загубили връзката помежду си. Както и в по-ранните си два романа, преведени на български "Дъщерите на Ханна" и "Според Мария Магдалена", писателката се интересува от вътрешния свят на жените и от отношението на света към тях, от това какво се предава по наследство. Значимите въпроси, които поставя, изчистеният от излишества като шведски интериор стил и задъханият диалог правят "Дъщерята на Елизабет" вълнуващо четиво. Това се дължи в голяма степен и на чудесния превод на Анюта Качева, която добре познава нюансите на писането на Фредриксон от другите два нейни романа - редактор е на единия и преводач на другия. Книгата засяга тежки проблеми като насилието в семейството, страха и срама, отстояването на собствена позиция и място, антагонизма и привличането между плътта и духа, ролята на приятелството, общността, религията, които по различен начин се отразяват в конкретните истории на героите. "Колко малко знаем един за друг", твърди авторката. Колко дълго е пътуването на Катарина Елг към Елизабет през сложните криволици на отношенията между дъщеря и майка. Още по-драматично е пътуването й навътре в себе си и отпътуването от страстната любов на едно лято, завършила с агресията и побоя на любимия над нея. Същевременно постепенните открития, които тя прави за близките си, за научаването да общуваш с другия, за стойностите в живота и най-важното - опазването на плода, който расте в нея и раждането на собствената й дъщеря стават опорите, които Катарина намира по своя път. "И въпреки всичко повечето неща остават неразбираеми. Животът е пълен с парадокси. Нещата, които се случват, начинът, по който ги посрещаме, скръбта и смъртта, радостта и любовта са уникални за всекиго от нас. Няма знание, което да те излекува от самотата или да те освободи от кошмарите ти." Тази история, макар в някои отношения да е типично шведска, се отнася за всеки от нас, за всяка жена, която се опитва да се справи с невероятно трудните и различни роли, които й се налага да играе. Темата за насилието над жени и деца толкова силно е засегнала писателката, че в "Дъщерята на Елизабет" тя дава дори готови отговори, продиктувани от несъмнено дълбокото й познание в областта на психологията, даже изпитано на собствен гръб (45-годишна е преживяла тежък психически срив, от който излиза много трудно). Разкриването на чувствата често се оказва с тежки последствия, демоните, които дремят в нас, представите, които имаме за себе си, и които се разминават с действителността, са острите камъчета в обувките ни. Трябва да спрем и внимателно да се огледаме, да ги отстраним, за да продължим напред, защото "въпреки всичко, животът е пълен с чудеса." Това ни казва мъдрата, близо 80-годишна вече Мариан Фредриксон в своя нов (2001) роман. Роман, в който зачеването, износването и раждането на едно дете е като самото му написване - едно от тези чудеса. Роман, който те оставя сред игличките на студа да се зарееш в собствената си душа.

Силвия Чолева





Мариан Фредриксон. Дъщерята на Елизабет. Превод от шведски Анюта Качева. ИК Обсидиан. С., 2003. Цена 8 лева.