Какво не знаем за него

Добри Войников е сред възрожденските дейци, чието творческо наследство като учител, писател, поет и драматург е достатъчно изучено. Но все още остават бели петна, защото той има и творби, които изобщо не се споменават.
В известната си брошура "Maska jos" (Браила, 1868, с. 209-211), Ангелаки Савич твърди: "Миналата година се даде театрално представление в памет на две жертви на австрийския параход "Германия" - Войводов и Цвятко. Пиесата на български език се дължи на неуморимия учител г-н Добри Войников, преведена на румънски език от нашия именит поет г-н Д. Великсин и така добре изпълнена от г-жа Фани Тардини."
От същия източник научаваме, че преди представлението Ф. Тардини е изпълнила стихотворението "Съюз на Българите, Румъните, Сърбите и Гърците", написано от поета Д. Великсин.
"Пиесата за Войводов и Цвятко досега не е открита. Вероятно това е произведение с апотеозен характер. Тя се явява веднага след убийството на двамата революционери (8 август 1867 г.)" - твърди проф. Стефан Каракостов ("Български възрожденски театър...", С., 1973, с. 153.)
Други автори, като потвърждават съществуването й, пишат, че тя е представена от друга трупа - тази на Йоргу Караджале.
Засега оригиналният драматически текст не е намерен.
Но не е излишно да припомним истинското събитие, неговите герои и допринеслите за представлението.
Истинското име на Войводов е Никола Кръстев Върбанов, роден през 1848 г. във Враца в богато търговско семейство. Учи в католическия колеж "Бебек" в Цариград. Тук се сдружава с един италианец, с когото започват да развиват бубарство. През 1865 г. учи в Милано нарочен курс по бубарство с намерение да развие във Враца копринена индустрия. В Италия се увлича от идеите на Мацини и Гарибалди, емигрира в Румъния и ведно с търговията си се посвещава на българската национално-освободителна борба. В Браила приема името Войводов, сдружава се с Войников, а по-късно в Галац се свързва и със Стефан Караджа.
Също в Галац среща съмишленик в лицето на сръбския патриот Цвятко Павлович, който е роден в Белград през 1839 г. По професия Павлович е тенекеджия, принуден заради свободомислието си също да емигрира в Румъния.
Със свои лични средства двамата събират дружина, екипират я, доставят оръжие и муниции, ушиват знаме. Войводов е главният войвода, Павлович - подвойвода и знаменосец. С парахода "Германия" се отправят към Крагуевац, като пътьом очаквали от другите пристанища да се присъединят останалите четници.
Целта им била да се влеят във Втората Българска легия или да се свържат с войводата на Зайчарската чета Иван Кулин, с когото да проведат съвместни бойни действия на българска територия.
В Галац между тях прониква и спечелва доверието им турският шпионин Величко Симеонов. Дори ги изпратил до парахода, след което веднага се прехвърлил в Мачин, откъдето известява с телеграма лично Митхад паша. На Русенското пристанище корабът е обкръжен от граничната стража. След слизането на редовните пътници, турските власти настояли да обискират кораба. Капитанът и екипажът, проявили симпатии към нашите борци, за да предотвратят обиска, постилат на пътеката австрийското знаме, а друго знаме издигат на мачтата. Низамите не посмели да стъпчат знамето.
Тогава на кея пристига лично Митхад паша, придружен от австрийския консул в града, грък, родом от Триест. След намесата им знамето е прибрано, изведени са и останалите пътници. Срещу блокирания кораб започва стрелба, продължила цял час. Накрая измъкват от една първокласна кабина двама души. "Живия натовариха в каруца, разказва младият очевидец Никола Обретенов, а мъртвия влачиха по земята. Войводов и Павлович, затворени в една кабина, се съпротивлявали, докато единият бил убит, а другият ранен и заловен" (Спомени за българските въстания, С., 1983, с. 111). По-късно раненият починал в болницата.
Потресен от участта на своя приятел, Войников на един дъх написва пиесата, Великсин веднага я превежда на румънски, а Ф. Тардини я поставя в театъра си.
На 11 май 1868 г. - денят на светите братя Кирил и Методий, когато обикновено Войников урежда тържества и показва премиерите на новите си пиеси, той посреща в Браила театъра на Ф. Тардини и този път нейното представление осмисля големия български празник. На отслужената същата сутрин литургия Войников произнася слово за загиналите герои.
Поетът Димитър Великсин е роден в Браила през 1840 г. Почива в Париж през 1896 г. Литературно образование получава в Сорбоната, участва в Първата легия на Раковски, известно време е член на БТРК. Сътрудничи на Войниковия "Дунавска зора" и на други емигрантски издания. Автор на известния "Сонет за г-ца Матилда Попович" - първата българска професионална актриса в емиграция.
Не може да се отмине без внимание видната румънска актриса, режисьорка и театрална директорка Фани Тардини (1825-1908). Възпитаница е на големия театрален педагог, режисьор и драматург Кoстаке Караджале. След двайсетгодишно сътрудничество с него, с М. Мило и М. Паскали в трупата на Националния театър в Букурещ, през 1860 г. тя създава свой театър в Галац, който е пътуващ и представя предимно румънска драматургия. Често посещава и Браила, където се среща с Войников, а той я кани като художествен консултант, понякога и като практически ръководител за някои от постановките на българската трупа. Като ръководителка на театъра в Галац лично е позната с двамата наши патриоти. Съзнателно поема политически риск с поставянето на пиесата, за да избави Войников от неприятности с властта (Енциклопедичен речник, Букурещ, 1966, т. IV, с. 610). Българският театър й дължи заслужена признателност.
Ангелаки Савич, който ни съобщава за пиесата, е роден през 1817 г. в Свищов. Завършва лицея "Св. Сава" в Букурещ. Работи като драгоманин в Галац при английските консули Кънингам, Лойд и Браун, при австрийския консул Фон Кнапич в Браила. Заради брошурата "Maska jos" и връзки с революционното движение турски съд в Русе го осъжда задочно на 15 години затвор. По настояване на турското правителство е уволнен като преводач и преживява в нищета. Издава и сътрудничи на румънски вестници, замества Войников като редактор на "Дунавска зора", а по-късно и Христо Ботев в "Дума на българските емигранти". След Освобождението работи в българското агентство в Букурещ, заема и различни длъжности в България. На старини поисква пенсия от Народното събрание, която му е отказана. Заради обидата зашлевява министър Григор Начович и попада в затвора. Тук написва пиеса, която не е запазена. Преследван в чужбина, затворен в родината си, Савич не успява да осъществи големите си възможности на полиглот и журналист. Отново емигрира в Румъния, където умира в пълна нищета през 1892 г. (Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция, С., 1958, с. 578 и др.).
Изчезналата пиеса на Добри войников би имала съществено значение при оценката на творчеството му. Фактът, че пиесата веднага се приема за поставяне в професионален театър, подсказва, че е притежавала както привлекателност за широк кръг от зрители, така и необходимите художествени качества. Освен това свидетелства, че той се обвързва със съвременни теми не само в комедиите си.

Eмил Кьостебеков





170 години Добри Войников