Островът на мечтите в Музикалния театър
Постановката на "Островът на мечтите" от Роберт Щолц, с която Музикалният театър откри поредния си сезон (още в края на септември), заслужава внимание не само защото и до момента е единствената му репертоарна премиера, а по-скоро заради необичайната й стилистика. С явни заемки от стандартите на холивудската ревю-оперета и кино-мюзикъла от края на 50-те и началото на 60-те години, песенно-танцовата партитура на "Островът на мечтите" (със стихове на Робер Жилбер) сама по себе си е повод за романтично-развлекателен спектакъл извън традиционните постановъчно-жанрови представи. Още повече, че в условно-свързващото либрето на Робер Жилбер и Пер Швенцен (с превод и сценична редакция на Румен Нейков) конфликтите са на повърхността, а действащите лица са с предварително установени взаимоотношения и чувствата им реално се изразяват с музика. Именно затова поканата на режисьора Румен Нейков - страстен апологет, познавач и пропагандатор на творчеството на Роберт Щолц у нас, е определящата заслуга на ръководството на театъра за успеха на постановката.
В сътрудничество с опитния сценограф Евгения Раева, с младия диригент Огнян Митонов и хореографа Светлин Ивелинов, режисьорът е постигнал преди всичко спектаклова споеност на разкадрованите сцени и единна стилистика в различните музикални номера - чрез подходящо намерени жанрови връзки и преходи. Същевременно динамичният мизансцен и някои изобретателни решения особено в хоровите сцени (напр. пародийното сватбено шествие от I д., с развяната като брачен воал рибарска мрежа върху вдигнатите лодкарски весла) са достатъчно атрактивни, за да балансират слуховото впечатление от преобладаващи дуети и от кулминационните песенно-танцови ансамбли. Център на постановъчното решение естествено са откритият темперамент, по детски наивните чувства и мечтите за щастие на островитяните от измисленото рибарско селце в живописния мексикански залив. Но ако водещата романтично-любовна тема на оперетата се налага убедително в спектакъла с всички възможни средства, то паралелната екзотично-мистична интрига (за сбъднатите предсказания на индианката Елвира и откритото в джунглата култово съкровище на ацтеките) си остава необигран сценарен фон. Липсват съвременни кинематографични ефекти за сцената с пристигането на тайнствения кораб в залива и най-вече за сцената в джунглата, дори сполучливата хореографска илюстрация на колоритната тема в увертюрата не е намерила естественото си продължение в самото действие - именно като загадъчно-приказен контрапункт на обичайното ежедневие на острова. Статичността в декоративната картина донякъде се компенсира от яркостта на оперетните костюми и от експресията на характерните танци тарантела и хуапанго (постановъчно по-стилна е тарантелата - двукратно бисирана на премиерата), в които солистите танцуват заедно с балета. Но заложената в разработката на спектакъла стилистична идея би спечелила много повече като жанрова атмосфера - при една по-пищна и технически обезпечена сценография.
Постановъчният дебют на диригента Огнян Митонов, отскоро назначен в Музикалния театър, изненадва най-вече с точното попадение в спецификата на спектакъла и интерпретацията (без излишна сладникавост) на характерните за песните на Щолц акценти и красиво филиране на фразата - постигнати с всички солисти, както и с издържаните контрасти в темпото на лиричните и танцувалните музикални номера. Звучността на оркестъра обаче би могла да бъде и по-гъвкава - с повече мекота и динамични нюанси в любовните дуети, с повече блясък и по-отривисти щрихи, подчертаващи латино-американските танцови ритми. И за да се запази докрай кино-оперетната стилистика, с излизането на публиката от салона би трябвало все още да звучи хитовата тема "Милиони пъти влюбен бях ...".
Авторският стил на последния виенски класик Роберт Щолц, който неизбежно слага отпечатъка си и върху последната му оперета "Островът на мечтите", е защитен с осезаема, искрена творческа радост от солистите и хора на Музикалния театър. Изразителна вокална линия, ясна дикция и непринудено актьорско поведение се открояват в изпълнението на младите централни изпълнители от премиерния състав: Марчо Апостолов (Рубио), Еделина Кънева (Марианела), Людмила Козарева (доня Роза), Олга Динова (Елвира), Александър Мутафчийски (Тед Леру) и Катерина Тупарова (Инес). Не по-малко въздействащо - от останалите два състава специално на женските роли, е изпълнението на Олга Динова (Марианела), Деница Шопова (доня Роза), Калина Ангелова (Инес) и Мила Паунова (Елвира). А в характерните образи с чисто актьорско присъствие остават утвърдените в жанра Стоян Димитров и Румен Григоров (Капитан), Емил Митрополитски (Родриго) и Славейко Соколов (Рикардо).
С "Островът на мечтите" от Роберт Щолц, Музикалният театър (в репертоара си до настоящата премиера театърът има ревюто "Целият свят е небесносин" и галаконцерт с негова музика) несъмнено се доближава до театралната естетика на композитора, която продължава да вдъхва уважение и на най-престижни музикални сцени по света.

Румяна Каракостова