Красимира Колдамова и нейните метаморфози
Още с приближаването към сградата на Операта бе ясно за всички, че ще присъстват на изключително събитие - поради изключителността на честваната личност. Сред незабравимото множество от хора, в което човек трудно си пробиваше път (явление рядко за балетния ни живот), погледът неизбежно се спираше на афиша за юбилея. Под заглавието "Метаморфози" се редяха многото лица на балерината, представящи безкрайната редица от роли, бележещи безкрайния низ от сценични превъплъщения. Всички тези лица се сливаха неусетно в един горящ поглед, който още преди началото на спектакъла създаваше внушението за предстоящото съприкосновение с магията, наречена Красимира Колдамова. Всяко едно от възторжените определения за великата ни прима е и точно, и непълно, защото като всяко явление тя не се поддава на обяснение. Още с вдигането на завесата крехката миниатюрна фигура приковава погледите и държи в изящните си ръце сърцата на публиката до последната секунда. Малко са артистите, които карат публиката да се чувства като в храм - Красимира Колдамова е една от тях.
Заглавието на концерта "Метаморфози" прекрасно илюстрира творческата същност на балерината, белязан от превъплъщението, разбирано не само като сценични изяви, но и като начин на живот. Наистина сцената, светлината на прожекторите, обичта на публиката като че ли винаги са били естествената среда на живот за знаменитата ни прима. Освен това "Метаморфози" е един от последните спектакли на Красимира Колдамова, направен специално за нея от известния ни хореограф Хикмет Мехмедов и представляващ своеобразна равносметка и осмисляне на изминатия творчески път. Именно с откъса от този спектакъл започна концертът и постави началото на разказа за съдбата на голямата ни балерина. От черупката на тленното тяло излиза душата, за да се влее в следващите животи. Красимира Колдамова е ярка илюстрация на една от най-същностните черти на класическия балет - преодоляването на телесността, постигане на безтегловност. На сцената изникват фигурите на две прекрасни балерини - Диляна Никифорова и Вяра Начева - и двете сред най-изявените от първото звездно поколение ученички на Красимира Колдамова.
Редяха се най-известните концертни номера и балетни откъси на известната ни прима, изпълнени от нейни ученици - "Дафнис и Хлое" от Равел, "Мелодия" от Глук, "Силфида" от Льовенсхолд, "Лебедово езеро" от Чайковски. Запомнящо се бе поетичното очарование и одухотвореното изящество на Лора Бошнакова в "Мелодия" от Глук. Истински взрив от аплодисменти, съперничещи на тези за знаменитата си учителка предизвикаха най-новото поколение звезди, представящи се уверено и с актьорски апломб в Гранд па де дьо от "Пахита".
Втората част от концерта бе под знака на най-големите педагогически постижения на Красимира Колдамова в лицето на Вяра Начева - примабалерина в Берлинската Щатсопера, и родната ни прима Диляна Никифорова. В представените картини от "Лебедово езеро" двете изключителни балерини превърнаха примадонското съперничество в състезание по красота, грация и бляскава виртуозност.
Поредицата от вълнуващи метаморфози завърши с шедьовъра на Хикмет Мехмедов "Едит Пиаф", отново вдъхновен от Красимира Колдамова. Под звуците на "Милорд" и нестихващите аплодисменти заедно с любимите си партньори - Бисер Деянов, Ясен Вълчанов и Недко Георгиев, великата балерина припомни многобройните мигове на щастие и любов, които е дарявала през целия си творчески път. "За нищо не съжалявам" бе емблематичен и красноречив финал, в който на сцената излизаха всички участници в юбилейния концерт и правеха дълбок поклон на признателност и преклонение пред Красимира Колдамова - "летящият бял символ на цяло едно поколение артисти, музиканти, художници и поети".

Мария Русанова