Мастило в мрежата
В рамките на съпътстващите Коледния Панаир на книгата събития се състоя представяне на български литературни сайтове. Тук предлагаме предварителните бележки на неговата организаторка Антония Колева (http://GrosniPelikani.com).

Заставайки между интернета и литературата, електронните издания за литература се намират в една двойно благоприятна, но и двойствена позиция.
1. Те се ползват със свободата да представляват посредници - в двете посоки: да бъдат литературата на мрежата и интернетът на литературата. Този по-безпроблемен път за самоопределяне на литературните уеб-издания им печели солиден брой посещения, но едва ли допринася особено за авторитета им - "А, да, компютърджия", казва литераторът и свива рамене, а интернет-културата по-скоро се чувства като посетител на музей, минавайки през такива места като литературни сайтове. Тази позиция на "винаги другия" е наистина донякъде търсена от електронните издания за литература, тъй като тя осигурява (освен вече спомената бройка посетители) също и физиономия, която, гледана отвън, не може да бъде сбъркана. Ето защо ми се струва подходящо да се направи тъкмо съвместно представяне на разнообразни издания - та нали за преобладаваща част от страничните наблюдатели те са и без това "едно и също" - било литературен интернет (литературна мрежа:), било интернет-литература. Вместо да се обсъждат терминологични разграничения по въпроса (има ли в България изобщо нет-литература и представя ли се тя от някое от изброените издания), би било интересно да се потърси лице за отделните издания, за всяко едно в частност. За целта изглежда важно да се разработи език или да се утвърдят постоянни топики за обсъждане на дадено електронно издание за литература (не бих казала критерии, защото нормативността в това отношение ми изглежда твърде прибързана и много опростяваща).
Самите интернет-издания, търсейки своето утвърждаване, напоследък все по-енергично се опитват да изградят свой специфичен образ - имаме съчетанието на една превъплъщаваща се класика (и канонична, и нова) с определени клубни нюанси в рецептата на "Словото" за библиотека от вечни ценности плюс новини за културни събития; имаме един разнообразен подход към различни институции, свързани с едно масовизирано образование, който да доведе до институционализирането на самото уеб-начинание в лицето на "Литернет"; имаме по-скоро оперативната, инструментална картина на академичното, към която (засега само) клони "Литуратурен клуб", гарнирана с работно поле на едно младо писане (ще го кажа така, защото редакторът се обижда от определението "студентско творчество").
Струва ми се, че разговарянето за тези различни лица на литературата в интернет е задача, която не може да се разреши единствено от пряко заетите с правенето й.
2. Подобно критическо (не толкова критично, колкото назоваващо реалиите) говорене става толкова по-наложително, доколкото то е сравнително подценявана форма на търсене на авторитет от електронните издания. Имам предвид един вече литературен, интелектуален авторитет, а не институционален авторитет или дори бизнес-капацитет (последното по-скоро в хипотетично-пожелателен план). Тук излиза на преден план другата посока от двойното отношение между литература и интернет в уеб-изданията. Става дума за това доколко и как уеб-изданията могат да кажат нещо литературно на литературата и нещо интернетско на мрежата. Тази страна ми се струва далеч по-малко разработена и далеч по-интересна. Тя не е свързана, както обикновено се изтъква, само с ресурса (разбирай материален) на изданията. Струва ми се, че с тези ресурси, които представяните издания имат в момента, могат да се правят доста повече неща, отколкото виждаме сега.
Отново да повторим въпросите - какви и как.