От Шницлер до Бернхард
Към края на миналата година в превод на български излязоха три тома с пиеси на Артур Шницлер "Време за признание", Роберт Музил "Фантазьорите" и Томас Бернхард "Театралът". Подборът и преводът са на Владко Мурдаров (носител на Австрийската държавна награда за литературни преводи за 2002 г.). Издателството е "Пигмалион". Появата им на български се свързва с понятието Nachholliteratur, т.е. литература за наваксване. Това понятие е и аргументът, с който проф. Мурдаров е защитил избора си пред Европейския преводачески колегиум в гр. Щрален.
Книгите бяха представени от доц. Георги Лозанов, който набеляза "допирателните" между тримата немскоезични автори. Тук само ги щриховаме, цитирайки накратко доц. Лозанов. Първа допирателна: Запушеният хоризонт, лишен от християнското "после" на утешението. Втора допирателна: Болестта. Т.е. индивидуалността като отклонение от нормата, която се преживява като болест. Героите се изживяват като болни и се самообвиняват за това. И върху Музил, и върху Шницлер витае сянката на Фройд, каза доц Лозанов. Трета допирателна: Науката. Много учени и професори са герои на тези пиеси. Науката се опитва да даде познание на човека за себе си, но както е известно, никога не успява. Четвърта допирателна: Унижението. Възприемането на човешкия живот като унизително състояние (особено у Бернхард), в което идентичностите са разпиляват и в което трябва да се борим за себе си. Унижението като обща човешка ситуация. Пета допирателна: Театърът.
Освен на "допирателните", доц. Лозанов се спря и по отделно на авторите. На "предфеминисткия" Шницлер, у когото порокът е единствен начин за реализиране на индивидуалната свобода. Като в тази ситуация жената е винаги инструментът на порока, а мъжът - съдникът. В резултат героите се оказват още по-нещастни. Доц. Лозанов определи едноактните пиеси на Шницлер като своеобразни виенски моралитета, в които щастието се оказва непостижима морална ценност. Тема, която според философа Лозанов ще се окаже шлагерът в литературното и теоретично мислене на ХХ век. В пиесата на Музил доц. Лозанов откри своеобразен рефрен от романа му "Човекът без качества". А именно, че който не може да е добър в онова, което прави, иска да бъде обичан. У Музил чувствата не са в плана на срещата аз - ти, а във вътрешната празнота, която всеки се опитва да запълни сам.
У Бернхард Георги Лозанов откри деконструкция на самия театър, на властта и невъзможността на социалните структури. Пристрастеността му към философията накара представящият книгите да обърне повече внимание на пиесата "Имануел Кант" - според него пиеса за остарялата, невъзможна европейска гледна точка, в която не случайно основният персонаж е папагалът на Кант. Европейският разум е представен от Бернхард като тавтологичен - вместо да генерира разум, той изпразва от съдържание. А Америка е неуспял проект на този европейски разум.
Езикът, цялостната личност (по Юнг) бяха другите теми, на които се спря доц. Лозанов, инспириран от сянката на фройдистка Виена, легнала върху драматургията на тримата автори.

Ирина Илиева