Мъртвите да погребат своите мъртви
Христос е мярката за всички неща. Той е аксиомата, въз основа на която светът, който Той сътвори от нищото, придобива своя истински смисъл.
Всеки друг светоглед, за да може да подреди света, също изхожда от основополагащи аксиоми. Преобладаващите у нас светогледни аксиоми на т. нар. "здрав разум" също подреждат света в привидно непротиворечива конструкция, която възпроизвежда сама себе си цял живот.
Ала смъртта е пробният камък за живота. Цял живот можеш да бягаш от Истината, от Христа. Но смъртта винаги е истинна. Защото е среща с Него. Затова в граничния миг на смъртта, безсмислеността на всеки неистинен светоглед става за миг осезаема, сякаш осенена от черна мълния.
Такава мрачна смислова празнота зейна при смъртта на петимата българи в Ирак. Всуе бяха всички опити да се приспособи някакъв смисъл на тази смърт. Кухо кънтяха думи като "героизъм", "дълг", "подвиг". Словата умираха, преди да достигнат до жертвите. Мъртъвци с мъртви лъжовни думи изпращаха мъртъвците при Истината.
Точно обратното става с умиращите в Христа. При тях истината се влива в Истината и вместо черната дупка на празната смърт, виждаме избухване на свръхнова светлина. Такава смърт мигом препълва със смисъл целия им живот и той прелива върху нас. Това преизобилие на смисъл в смъртта е белег за житейска истинност, т. е. святост.
Но празнотата в смъртта може да ни отвори очите за празнотата в "живота". Защото ако върнем времето и изгледаме в забавен кадър как изпратихме нашите военни в Ирак, ще разпознаем още тогава сянката на лъжата, безсмислието и смъртта. Съвсем същата празнота витаеше, когато мъртвите уж бяха още "живи", кoгато се извършваха движенията, наречени "вземане на политическите решения". Всъщност не се вземаха никакви решения. Не се извършваше мисловен процес. Никой не вярваше в тази мисия. Всички - от президента и премиера до последния закъсал журналист - играеха като омагьосани в някакъв механичен балет и сякаш изпреварваха подръпванията на въображаем кукловод.
Точно тази смъртоносна празнота и неистинност в самия "живот" може да ни се разкрие чрез трагедията в Кербала. Усещаме, че не само иракската мисия е мъртвородена, а комай целият ни политически и обществен "живот" е царство на сенките. "Живеем" в псевдо-държава с управлявано управление, измислени партии, безпредметна икономика, фиктивни медии; армия, която не е в състояние да опази сама себе си, безпросветно образование, опразнена култура, неинтелигентна интелигенция, безлични личности.
Най-пуста е областта на идеите. Липсва дори фиктивна Българска Идея - няма никаква. Главата на България не работи. Не протича обществен мисловен процес. Ето кое е смъртоносното.
Липсва главата, липсва водачеството. Най-голямото зло не е, че България е продажна. По-лошо е: тя изпреварва себепродажността. Много по-лошо е: марионетките плащат на кукловода, за да финансират собственото си марионетизиране.
Българите се боят да използват инак схватливите си умове, за да извършват същински мисловен процес, който да ни даде по-задълбочено познание за света, в който живеем, и за протичащите в него реални процеси. Един Ноъм Чомски, Гор Видал или Джордж Сорос може да си позволи да извършва мсловен процес и да критикува малоумната американска политика. Но един българин, бивш клиент на Джордж Сорос, не смее.
Ето примерa с Ирак.
От самото начало всички мислещи люде знаеха отлчно каква лъжа е, че след войната в Кувейт Саддам Хюсеин уж бил заплаха за световния мир, че Ирак уж бил база за международния тероризъм и че уж притежавал оръжия за масово поразяване. Но този съвременен комплект от неистини не е нещо ново за тази "държава". Всъщност тя е зачената в една от най-мащабните и ефективни исторически измами, която можем да наречем Великото измамване на арабите след Първата световна война.
Пропагандният принцип, който се приписва на Гьобелс, че "една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина", е осъществен по гросмайсторски начин много преди да дойде в ума на неумелия нацистки пропагандатор.
Самата "държава Ирак" е една овеществена лъжа, част от шедьовъра на класическия британски империализъм в неговия предпоследен и най-зрял период. Другите части на това перфектно престъпление носят своята абсурдност не само в чертаните с пергел граници, но и в самите си имена: "Саудитска Арабия", "Транс-Йордания", "Договорен Оман"... Има дори такъв световен уникум като "Неутралната зона". Всички тези "държави", както и Кувейт, емирствата, Сирия, Ливан и Палестина са били изобретени от британците и французите след Първата световна война.
По време на войната, особено след провала при Галиполи, Великобритания има нужда от арабите за войната си срещу турците. Арабите се вдигат на бунт и действията им са решаващи за рухването на Османската империя. Но вместо обещаната независимост арабите получават нови "покровители" в лицето на британци и французи и най-важното - разпокъсване на територията им на безброй малки и големи "държави".
Ако България беше в подобно положение, то днес щяхме да имаме суверенни и често враждуващи държави като "Видиния", "Транс-Дунавия", "Договорна Добруджа", "Обединени български котловини", "Източна Румелия", "Република Македония" и пр.
За да разберем Великото измамване на арабите, може да ни помогне книгата "Седемте стълба на Премъдростта" от Томас Е. Лоурънс (1888-1935). Авторът е оксфордски възпитаник, влюбен в Изтока, романтик, циник, егоцентрик, ексцентрик... Като агент от разузнавателните служби той дейно участва в антитурския бунт на арабите и техния поход от областта Хиджаз (при Мека) през пустинята на север към пристанището Акаба и по-нататък по Хиджазката железница до триумфалното влизане в Дамаск. Ето какво пише Лоурънс относно британските обещания за следвоенната независимост на арабите:
"Това беше една арабска война, водена от араби заради арабска кауза в Арабия...
Беше явно от самото начало, че ако спечелим войната, тези обещания ще останат само на хартия и ако бях честен съветник на арабите, щях да ги посъветвам да си ходят в къщи и да не рискуват живота си за такова нещо...
Аз поех риска да мамя, тъй като бях убеден, че помощта на арабите е необходима за нашата евтина и бърза победа на Изток и че е по-добре да победим и да изменим на думата си, отколкото да загубим."
Измамният брат по оръжие на арабите Лоурънс е едно от най-успешно използваните рекламни лица на британския империализъм. "Седемте стълба на Премъдростта" се обявява за класика, а под царственото име Lawrence of Arabia - Лоурънс от Арабия - пустинният агент дълги години е тиражиран като национален герой за британската младеж.
Едноименният холивудски филм (с Питър О'Тул, Антъни Куин, Омар Шариф и пр.) жъне безчет оскари. Гьобелс е отчайващо изостанал.
Великото измамване на арабите не се състои само в това, че те не получават обещаната независимост. Британците залагат по гениален начин механизмите за марионетизиране на тази част от света поне през следващите сто години според класическата рецепта divide et impera.
Цялата тази огромна територия е била арабизирана и ислямизирана още с най-ранните завоевания от времето на Мохамед и първите халифи през VII и VIII век. Следват естествени последователни вълни на обединение и раздробяване. Последното обединение на тези земи в едно става след включването им в Османската империя, започнало още при Селим I Страшни в началото на ХVI век. Тази земя на безброй древни култури е относително единно арабско културно-историческо и ислямско цяло (различията между сунити и шиити са по-малки, отколкото между римокатолици и англикани във Великобритания) с малобройни и маргинални малцинства: християни, друзи, юдеи и пр. В това държавнотворно цяло не влиза многобройният народ на кюрдите, но тъкмо те не получават държава и участват в друго разделяй-и-владей.
Въпреки естествените местни арабски диалекти, всички араби се разбират помежду си, а официалната култура се гради върху един и същи класически арабски език, който е и богослужебният език на Корана.
Ако искаха да създадат независима, богата и просперираща държава на мястото на освободените от османска власт земи, британците и французите щяха да ги обединят. Такава целокупна Арабия (включваща днешните "реални" държави: Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Йемен, Ирак, Кувейт, емирствата и пр.), която държи световните петролни залежи, би се превърнала в свръхсила с огромна територия, несметни богатства и ключово геостратегическо разположение. В перспектива към нея могат да се присъединят и други арабски територии: Египет, Либия и т.н. чак до Атлантика и Гибралтар. Такава свръхсила не може да бъде манипулирана отвън. Тя става главен играч в световната политика и иконимика.
Но британците и французите не искат това да се случи. Те искат обратното - слаба, зависима и раздробена зона, заредена с конфликти, чрез които да имат поводи за намеса, и да я владеят.
Така и стана.
Арабите по онова време, както и досега, се оказват обезглавени - също като българите тогава и сега. Тялото на тази потенциална световна свръхсила няма глава, която да извърши мисловен процес. Британските и френските дипломати успяват виртуозно да измамят безглавия гигант, преди да се е събудил и осъзнал силата си. Първата и най-главна цел е да го разсекат на части. Това те осъществяват, като разфасоват Арабия на 10-15 съчинени държави.
Вторият гениален ход е декларацията Балфур за създаване на държавата Израел върху територия, където от деветнайсет века евреите са били изгонени и където от повече от хиляда години живеят араби. Инкубационният период на тази новоизмислена държава е именно времето на британския "протекторат" в Палестина. Една от целите на тази държава е да създаде едно неугасимо огнище на конфликт в Близкия Изток. Този конфликт работи безотказно вече шесто десетилетие.
Британците и французите не предвиждат само едно - Втората световна война. След нея техните колониални империи рухват и плячката им попада в лапите на по-едри хищници. САЩ и СССР наследяват и използват изградения вече механизъм за управление на региона. Въпреки противоположните си идеологии двете свръхсили продължават да възпроизвеждат същата политика, която непрекъснато подклажда конфликти между арабите, между араби и израелци, араби и перси. И по повод на тези конфликти непрекъснато да се намесват, за да управляват, да продават оръжие и да "миротворят". След рухването на СССР целият контролен пулт за управление остана за САЩ.
Саддам Хюсеин е шедьовър на американската политика в Близкия Изток. Може би никога няма да узнаем как точно е бил измамен всеки път, но войните му срещу Иран и после срещу Кувейт бяха гениално осъществени акции за торпилиране на арабската кауза, позлатяване на американците и осъществяване на тяхната мечта за окупация на близкоизточния петрол.
Така Великото измамване на арабите продължава с пълна сила - като част от непрестанното всеизмамване, на което неизбежно са подложени всички безглави държави, неспособни да извършват пълноценен мисловен процес. Без да знае какво прави, България участва със своите мъртви и живи мъртъвци във Великото измамване на арабите под поредния му етикет. Всъщност самата тя е от вида на безглавите и вечно измамените комай през целия период от 1878 г. до днес.
Твърденията, че люде като Стамболов, Борис III или Людмила Живкова са извършвали същински държавнически мисловен процес, само потвърждават диагнозата, че такъв продължава да липсва.
След 1989 г. България пропусна своя шанс да се конституира като главомислещ политически субект в нулевата точка след рухването на своя предишен държавен глава - СССР - и преди настаняването на следващия - САЩ.
В този исторически миг, който траеше малко повече от година след 10 ноември 1989 г., българската интелигенция оглави народа и имаше възможността да държавнотворства и да конституира Българската Идея - визията на българската национална общност, която да даде отговор на предизвикателствата през настоящия и предстоящия исторически етап. Това не стана. Никой от нас не се оказа на равнището на времето, за да осмисли явленията и да формулира целите. След това мигът отмина. А когато няма истински цели, в цели се превръщат средствата и идва царството на средствеността.
Съучастието на България в продължаващото всеизмамване на арабите е неотделима част от тази средственост. А безглавието на България ще продължи и занапред. Защото според съкровените надежди на целия български народ (с изключение на изключенията) още в 2007 г. управлението на България ще се прехвърли от Вашингтон в Брюксел и българската "държава" ще изчезне чрез радостно разтление в лоното на Европейския съюз.
Единственият спасителен отговор на това предизвикателство ще бъде, както и друг път е ставало в историята, да просъществува Българската Държава на Св. Дух - част от духовното тяло, чийто Глава е Христос.

Георги Тодоров


Георги Тодоров (1956) е завършил английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Изследовател на българската култура и Православието. Изпълнява длъжността главен редактор на "Църковен вестник".
Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртви.
Мат. 8:22