Тежката артилерия
на консерватизма


На едно място Лев Шестов съвсем сериозно заявява, че моралистите-идеалисти не са толкова глупави, колкото изглежда на пръв поглед. Същото може да се каже и за консерваторите. Стига, разбира се, човек да е имал възможността да се срещне с мисълта на консерватори от типа на Патрик Бюкенън, съветник на президентите Никсън и Рейгън и кандидат на Републиканската партия за президент на Съединените щати през 1992 и 1996 г.
Смея да твърдя, че на последната книга (четвърта поред) на Бюкенън, озаглавена "Смъртта на Запада" и публикувана преди малко повече от година, й предстои да заеме централно място в арсенала на културния консерватизъм.
Употребявам военния термин "арсенал", защото книгата е замислена и написана така, че да действа като един вид "тежка артилерия" в "религиозната война за душата на Америка". Целите на тази артилерия са всевъзможните ляворадикални, лявоцентристки и либерални етико-политически теории и практики, имащи място не само на територията на САЩ, но и във всички останали културни ареали, принадлежащи към пространството на Западната цивилизация. А то, според Бюкенън, се простира от Япония през Русия и цяла Европа до западното крйбрежие на неговата родина и северната й съседка Канада.
Както личи от заглавието, основната теза на книгата е, че Западът умира. Признаците за това са отрицателният прираст на населението в западните страни (тук България е поставена от автора в "клуба на умиращите нации" заедно с Русия, Армения, Латвия и Испания); необходимостта от постоянно преливане на свежа кръв в организма на западното човечество чрез приютяване на все по-пъстри в расово и културно отношение имигранти от "Третия свят"; доминиращата сред интелектуалните елити критическа нагласа спрямо традиционните западни ценности, чиито корени са в християнската религия; и, не на последно място, разпадът на националната държава. Всъщност, това са ни повече, ни по-малко ефектите от марксистката "културна революция", започнала в Европа в края на 20-те години на ХХ век воглаве с Лукач и Грамши и пренесена в Америка през следващото десетилетие от интелектуалци-имигранти като Адорно, Фром и най-вече Маркузе. Ако проектът за политическа революция по модела на болшевишката претърпява крах на Запад - твърди Бюкенън, - то проектът за културна революция се осъществява повече от успешно. В Америка кулминацията в развитието на този процес е свързана с идеите и действията на "бейби-бумърите" (поколението на родените непосредствено след Втората световна война). Тяхната конституция е прословутият "Хуманитарен манифест" от 1973 г., провъзгласяващ правото на всеки човек да живее и умре според собствените си разбирания за достоен живот и достойна смърт. А това означава право на сексуална разюзданост, на аборт, на самоубийство, на евтаназия и т.н. Ако разпишем това право в негативни термини, се получава следното: човек не е длъжен да създава семейство, да продължава рода си, да страда в името на другите, с една дума - да смята живота за свещен и неприкосновен.
Изпълнено със съзнание за престъпното си (спрямо другите раси и култури) минало, днешното западно човечество е престанало да гледа на себе си като на уникална цивилизация, заслужаваща да бъде съхранена и продължена. С други думи, Западът страда от "синдрома на културното самоубийство". А умъртвяването на една култура води по необходимост до физическото изчезване на нейните носители. Въпрос на време! Тук Бюкенън се позовава на статистиката и прогнозира, че ако естественият прираст на населението в западните страни продължава да намалява със същите темпове, в края на настоящия век западното човечество ще бъде на половината на това, което е днес.
Далече съм от мисълта да обвинявам Бюкенън в расизъм, но е очевидно, че за него децата с един бял и един, да речем, черен родител със самото си раждане изпадат от категорията на западните хора или, в частност, на истинските американци. Изглежда на моменти авторът на "Смъртта на Запада" разсъждава като плантатор от Южна Каролина в навечерието на войната между Севера и Юга, или в най-добрия случай - като съвременен жител на затънтено южняшко градче, въпреки успехите на Движението за граждански права. Всъщност, той съвсем не го крие. Неговата привързаност към принципите и ценностите на Конфедерацията пронизва цялата книга. И ако наистина, както твърди той, тези принципи и ценности се споделят от мнозинството бели американци, то съвсем естествено се налага изводът, че гражданската война в САЩ не е завършила. Днес тя се води под формата на идеологическа война между западняшкия фундаментализъм и секуларния хуманизъм или, според израза на Джеймс Курц, между Запада и пост-Запада. Залогът, разбира се, са душите на младите. И понеже в Европа тази война е на път да приключи с победа на "нездравите" секуларистки сили и образуване на една "социалистическа свръхдържава", то единственият шанс за Запада да се съхрани като уникална цивилизация е в победата на консервативната "културна контрареволюция" на територията на САЩ. Остава открит въпросът дали при един такъв развой на събитията не следва да очакваме износ на контрареволюция по посока на Европа? Ами ако той вече е започнал?..

Емил Григоров

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Patrick J. Buchanan, The Death of the West, St Martin's Press, LLC, 2002.