Отвъд варварството

Напоследък "Сиела" все по-често дава заявки, че ще се конкурира не само в областта на юридическата литература и учебниците, но и на пазара на художествените текстове. В последния месец на годината издателството пусна три интересни романа, два от които - на нобелисти. Става дума за документалния роман "Нощта" на Ели Визел и "В очакване на варварите" на най-скорошния носител на наградата Дж. М. Кутси, както и за най-новия роман на Филип Димитров "Светлина на човеци". При цялата им различност това, което свърва и трите заглавия, е отвореността към етичното и човешкото, към темата за свободния човек, който и когато се проваля, не обвинява никого освен себе си.
Името на Дж.М.Кутси не е известно на българските читатели. Срещали са го може би само тези, които се интересуват от съвременните постколониални изследвания. В тях Кутси е един от често цитираните и анализирани автори. Не само защото самият той е университетски преподавател, изкушен от подобен род занимания, но и защото е действително световноизвестен автор, носител на множество литературни награди, сред които два пъти - на "Букър".
Това, което до голяма степен свързва Кутси с постколониализма, е и разбирането му за културата като средство за съпротива, за литературата като начин да се артикулират културните различия, за идентичността като неизбежно изговаряна от позицията на другия, за силата и маргиналността, за културната преводимост и пр.
"В очакване на варварите" обаче е книга, която може да бъде поставена колкото в постколониалната традиция, толкова и в западната, в традицията на антиутопиите, така характерни за отминалия ХХ век. Защото този роман е близък и до Оруел и Хъксли, и до Замятин, и може би най-вече до Кафка с неговата новела "В наказателната колония". Защото представя една изчистена ситуация на властта и наказанието, на раждането на диктаторите, на механизмите, по които едни хора се превръщат в послушни изпълнители, а други съхраняват човешкия си облик. В този смисъл романът на Кутси ще бъде лесно смилаем за читатели като българските, които не само познават традицията, за която говоря, но които са живели в това, което може да бъде разпознато като един от прототипите на Кутси - тоталитарното общество, което независимо от конкретното време и държава, винаги е едно и също и се подчинява на едни и същи закони.
Темата за насилието и съпротивата срещу него, за абсурдността на тиранията, за фашистката природа, която лесно се отприщва в човека, но и за твърдостта и неизкушеността пред злото, Кутси въвежда чрез образите на полковника и съдията. Две метафори на властта и справедливостта, на насилието и закона, на злото и доброто. Защото романът звучи малко и като приказка, в него има нещо от притчовостта, характерна за съвременни автори като Коелю.
Нещо повече. Историята е представена като повик за възстановяване на нормалността, за правото на хората да живеят според собствените си разбирания и закони, за правото да бъдеш различен. Неслучайно описваният конфликт е конфликт между Империята (цивилизацията) и варварите (номадите). Това е конфликт между държавата с нейните тайни и полицейщина (както е при Кафка) и законите на свободата. Защото исканията на номадите са да живеят на собствената си земя, да им се зачита правото на свобода и чуждост, да се прекрати жестокостта спрямо тях, да не бъдат презирани заради това, че техният начин на живот е тържество "на интелектуалната апатия, немарливостта, равнодушието към болестта и смъртта".
И най-сетне това е роман за съдбата на човека, който в душата си иска да не бъде варварин. Което ще рече, че и в най-дивото време, и сред най-голямата жестокост е възможно да се противопоставяш на злото, да даваш примери за човешкост (каквито примери съдията дава непрекъснато) в името на нужния компромис, на старомодните идеи за доброто, в името на бленувания покой и хармония. Заради тази воля съдията е обвинен в предателство, затворен и изтезаван е. Но това той не превръща в героична поза, а в тиха констатация и пример за съхранено достойнство на човек, който е въодушевен, че е съумял да приключи съюзничеството си с Империята, че е в опозиция, че връзките му са разтрогнати и той е свободен. На човек, който се спасява от патриотичните призиви, фалша, участието в зверства и така спасява себе си и не позволява да го завладее омразата. Той знае - позицията му е слаба, тя не може да му позволи да спаси останалите, но му позволява да съхрани поне човешкото в себе си. А в една империя, в една тоталитарна държава и това е победа.
Обобщено, може да се каже, че "В очакване на варварите" разказва, ако перифразирам Бродски, че е по-добре да си пълен неудачник в някоя демокрация, отколкото мъченик или пък изискана персона в тирания.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Дж.М.Кутси. В очакване на варварите. Превод от английски Иванка Томова. Издателска къща Сиела, С., 2003.
Цена 8 лева.