Табутата на Мохамед Шукри
Неотдавна сп. "Шпигел" съобщи за смъртта на известния марокански писател Мохамед Шукри. Това, че накрая той е умрял от естествена смърт, казва списанието, сигурно се е сторило като малко чудо на читателите на преведената му на десетки езици автобиография "Голият хляб". Защото, продължава "Шпигел", само късметът е помогнал на сина на един обеднял марокански селянин да изживее годините на младостта си, които по-късно описва в книга. Те са белязани от глад и побоища, криминално и колониално насилие, алкохол и наркотици. Баща му удушава пред очите му по-малкото му болно братче, защото не понасял плача му. На 20 години, арестуван за контрабанда, Шукри за първи път усеща силата на поезията. Неграмотен дотогава, той започва да се учи да чете и пише, после научава и няколко чужди езика.
Автобиографията му го прави един от най-известните писатели на Мароко. Но в родината му откровеният й реализъм предизвиква скандал. Прекалено много табута е нарушил радикалният протест на Шукри срещу "трите меча, които държат в подчинение човека": религията, политиката и морала". Затова в Мароко "Голият хляб" е официално забранена цели 20 години. Мохамед Шукри почива от рак през ноември м.г., преди фанатизираните ислямисти, включили го в списъка на жертвите си, да успеят да го достигнат.

К