Игра с огъня
Независимо от красноречивата фамилия, у Диана Де Мон (Кони Нилсън) няма нищо демонично - тя е жертва по-скоро на собствените си амбиции, отколкото на демон-изкусител или демон-любовник. Самата героиня обаче е подложена на много изкушения, сред които и желанието да манипулира. Диана е корпоративен шпионин, високопоставена сътрудничка на Volf Group, занимаваща се между другото и с дистрибуция на хентай - японско анимационно порно. Купувайки най-доброто студио за производство на триизмерния продукт, Анри-Пиер Волф е готов да препродаде правата за пласирането на "картинките за възрастни" в интернет на един от конкурентите си - компанията Megatronix или отвъдокеанската Demonlover. Мисията на Диана е да компрометира конкурентите чрез връзки с нелегалната сексиндустрия, със сайта Hellfireclub, чието съдържание е изтезания по поръчка на ползвателите... Сблъсъкът с тази тайна принуждава Диана да се потопи в бездната на подсъзнателното. Асаяс обаче не дава отговор на въпроса чие - своето или чуждото. Режисьорското послание за това как интернет-образите се просмукват в реалността и я разяждат, е и актуално, и красиво представено в този кибертрилър.
Снъф (Snuff) е кино, което мирише лошо. Вледеняваща кръвта е легендата, че някъде около вас снимат порнофилми с истинско изнасилване и убийство. Никой не го е виждал, но приятелите говорят. В "Демонът-любовник" е показан сайтът Hellfireclub, чиито ползватели биха могли за определена сума да поръчат реализация на всякаквите свои садистични фантазии.


- Според вас възможно ли е това на практика?
Кло Севини: Този аспект на филм ме изплаши, тъй като не знам за това абсолютно нищо. Спомням си, че питах Оливие дали съществуват такива сайтове, ала не получих съществени обяснения. А сама нямах намерение да ги търся. За мен е страшна самата идея за съществуването на такива неща.
Джина Гершон: Разбира се, че всичко това съществува. Мои приятели са го виждали.
- Къде?
Джина Гершон: Не знам. Доста трудно е да се търси в мрежата, но те са го намерили. Изобщо аз съм изцяло за порнографията, супер си е, но снъф-киното е вече убийство, разбирате ли? Тук се преминава чертата.
Кони Нилсън: Не знам за снъфа, но едва след "Демонът-любовник" проумях колко нагло порноиндустрията се промъква в нашия живот. В електронната си поща получих сума ти боклук от разни порносайтове. "Дворецът на похотта", "Парад на котенцата", реклами за "Виагра"... Направо е поразителен начинът, по който ти тикат всичко това под носа. Неприятно ми е, че случайно може да ги види синът ми. Не съм еснаф, но всичко с времето си - дори на "Гладиатор" не го заведох, когато излезе по кината.
- А какво ще каже режисьорът?
Оливие Асаяс: Не мисля, че има снъф наистина. Но ми се струва, че вече съществуващото не е много далеч от него. Само малко съм преувеличил. Самата идея, че човек плаща, за да види фантазиите си, в интернет и в попкултурата изобщо, не е никаква абстракция, а всекидневие. Аз просто го извеждам на следващото равнище, където бруталността, престъпленията и изтезанията също са станали бизнес. Това е съвсем близо до реалността.
- Защо хората искат да видят такива фантазии? Защото не могат да извършат всичко това в живота ли?
Оливие Асаяс: Точно така. Според мен това е един от интересните аспекти на съвременния свят: в известен смисъл хората получават достъп до образите от своите фантазии. Всичко, за което бленуват, е достъпно: може да си купиш касета или да намериш в интернет, в това число и материали, които само допреди 5-7 години са стояли по рафтовете на специализираните сексшопове. Сега всичко това е норма. Какво и да си представиш - има го. Лесно е да го намериш - само три-четири кликвания с мишката. В това, струва ми се, се крие и опасността. Мислим, че сме видели много и към всичко сме привикнали до степен, че вече сме си изработили имунитет. Но това е измама. Образите работят, няма значение дали на съзнателно или на подсъзнателно равнище, и някои от тях оставят у нас дълбока следа, направо ни променят личността. За мен "Демонът-любовник" е изследване на тема как се променяме под влиянието на своите фантазии и на образите от екрана.
- И според вас това влияние е задължително лошо?
Оливие Асаяс: Аз не съдя. Интересува ме не оценката, а самият факт. Защо да давам морална оценка на това, което се случва, след като не мога нито да го спра, нито да го променя? Струва ми се, че ни е отредено не да променяме действителността, а само да я проумяваме. И киното понякога може да е полезно именно в тази посока. Хентай са японски рисунки и анимация със сексуално съдържание, най-често - порно. Сайтовете "за възрастни" са претъпкани с изображения на палечки, насилвани от чудовища, и всякаква екзотика наравно с непристойни фотографии. По извратеност хентай е задминал традиционното порно: невъзможно е документално да изобразиш много от анимационните фантазии. Във филма на Асаяс нещата са още по-сериозни: корпорацията Volf Group купува студия, където се произвежда триизмерен реалистичен хентай.
- Харесва ли ви хентай?
Оливие Асаяс: Ако говорим за пластическите изкуства, то порнографията днес е на мода. Когато в галериите гледаш порнография, се смята за нормално. В момента битува мнението, че порнографията е нещо яко. И защо не? След като тя е изкуство, значи и хентай е. Но аз не съм голям поклонник на идеята, че чрез изображението на екстремален секс човек достига до някакво висше изкуство, открива нещо, кътано надълбоко. Струва ми се, че сексът като тема е важна част от изкуството, особено на попкултурата, където доста се уповават на неговата притегателност и фантазии. И все пак порнографията е само част от общата картина, където в крайна сметка всичко се върти около парите, а не около секса.
- Джина, в прес-релийза има ваш цитат: "Моята героиня е средоточие на всичко, което ненавиждам в американския капитализъм". Антиглобалистка ли сте?
Джина Гершон: Това ли съм казала? Е, добре... Имах предвид, че Илейн представя капитализма от най-лошата му страна. Това е отношението й към хората: "Нямате пари ли? О'кей, следващият. Може да загинете, правейки това? Какво пък толкова?..." Тя мисли само за себе си, безчувствена е - типична американка холивудски тип, който ненавиждам. Подобни главорези са често срещани в кинобизнеса. Хората губят човечността си и прикриват това чрез капитализма.
- Кони, вие сте живяла в Европа и преди няколко години сте се преместила в САЩ. Как така ви се работи за холивудските капиталисти?
Кони Нилсън: А вие бихте ли отказали, ако ви бяха поканили да играете в "Гладиатор"? Холивуд все пак не е само пари - там има и много приятни хора. Ръсел Кроу беше много мил с мен, когато играхме заедно. Искаше всичко при мен да се получи както трябва. А иначе идеалът ми е Ванеса Редгрейв - на нея й се отдава да играе и в блокбастери, и в малки филми, и на сцената.
- Оливие, доколко вашата фантазия за капиталистите съответства на реалността?
Оливие Асаяс: Исках да изобразя яркия, студен и жесток свят на бизнеса. Струва ми се, че обитателите му се опитват да нанесат върху себе си някакъв повърхностен слой човечност, ала той е все по-тънък и по-тънък и вече е почти незабележим. Мисля, че в големите корпорации нещата са дори по-страшни, отколкото аз съм ги показал. И ако се бях захванал с реалността, с бруталността на хората, през чиито ръце преминават колосални пари, филмът би излязъл далеч по-тъмен и страховит.
- Стремежът към власт в този филм е оцветен в подчертано сексуална тоналност. Всички се стремят да доминират, ала на някои им се налага и да се подчиняват.
Оливие Асаяс: Усещам сексуална енергия в корпоративните интриги. Без да се проявява никога напълно, тя неизменно присъства в начина, по който хората се гледат или надлъгват един друг. Самите идеи за контрол, доминиране и лъжа ми се струват доста сексуални.
- Кло, какво показвахте, целувайки спящата Диана: човешки чувства или наслада от властта?
Кло Севини: Елиз, разбира се, се наслаждава, но същевременно напълно е възможно да й се възхищава. Оставих това отворено за интерпретации. Странна е тази целувка. Не ми изглежда особено сексуална, а по-скоро проява на нежност, предизвикана от чувството за вина пред Диана.
- Няма полов признак в желанието за доминиране. В битката за власт у жените от "Демонът-любовник" се проявяват все повече мъжки черти. Джина, и на вас ли ви се е случвало да целувате жени на екрана?
Джина Гершон: Беше много забавно. "Връзката" на братя Уашовски беше един от първите лесбийски филми, ориентирани към масовата аудитория. Агентите ми смятаха, че ще погубя кариерата си, ако се снимам в него. Пък аз си мислех, че най-сетне ми е паднала роля на силна жена и какво от това, че е лесбийка. Никога не ме е привличала идеята да играя девойки на заден план.
- Смятате ли се за силна жена?
Джина Гершон: В добрите дни. Не искам да бъда жертва. Много е важно да контролираш живота си. Дълги години пред жените се поставяха определени рамки: трябва да бъдат домакини и да възпитават децата, но животът предлага какво ли не!
Кони Нилсън: Досега ролята на жената, при това не само в киното, е истински набор от клишета. Но ако се ограничим с ролите на любовници или майки, ние се обричаме на ограниченост.
Джина Гершон: "Демонът-любовник" ми е интересен с това, че преди 10 години трите главни роли - моята, на Кони и на Кло - щяха да бъдат играни от мъже. И когато сега хората наричат нашите героини агресивни и жестоки, питам, какво биха казали, ако се изпълняваха от мъже? Най-вероятно, че са добри бизнесмени. А работата тук абсолютно няма връзка с половата принадлежност. Героите са до такава степен безчувствени, че извън половата зависимост на всичките им хлопа дъската.
- Не знам за пола, но с Кони се биете съвсем не по детски.
Джина Гершон: Беше трудно, но ние с Кони сме приятелки, така че като минимум си вярваме. Нямаше каскадьори. Играла съм в екшъни и знам, че схватките би трябвало да са направени много методично - всъщност това е танц. Едно, две - гледате се право в очите, три - започва се!... С такива трикове можеш направо врат да счупиш. Но аз бях подготвена: дотогава 7 месеца бях играла в "Кабаре" на Бродуей, където много бях танцувала и размахвала крака. Кони Нилсън: Аз също съм играла в екшъни, но за мен все пак бе важно, че не се държа като момчетата. Когато режисьорите ми нареждат да кажа "Ах, ти, никаквецо" или нещо от този род, възразявам. Едва ли жени биха разговаряли по този начин, та дори да са запенени от яд. Има режисьори (не Оливие, разбира се), които се опитват да напъхат жените в мъжката ценностна система. И аз се съпротивявам срещу това.
- Липсват каквито и да било табута в поведението на бизнесдамите от "Демонът-любовник". Създателите на филма също нерядко ги нарушават. Често играете в предизвикателни филми. Съществуват ли за вас все още някакви табута?
Кло Севини: Никога не бих играла наркоманка или проститутка. Не ми харесва идеята да се придава блясък на тези явления. Заради хероина изгубих няколко приятели. Според мен, дори да става дума за т.нар. "антинаркотично" кино, каквото е "Трейнспотинг", то неизменно предизвиква желание да опиташ. Изобщо ми изглежда доста сложно да се направи истински филм за наркотиците, така че не искам да се занимавам с това. Макар че и сегашните ми занимания често смущават майка ми.
- А вие, Джина? Готова ли сте на всичко заради киното?
Джина Гершон: Зависи от контекста. През 2000 гледах "Чукай ме", който навсякъде се опитваха да забранят. Според мен това е потресен филм! Супер. От типа на "Телма и Луиз", но категория Х. Дали бих се снимала в такъв филм? Не знам, може би.
Оливие Асаяс: Американското кино е далеч по-смело от френското. Французите се боят да бъдат осмивани и критикувани. На хората все по-малко им се иска да рискуват и да правят нещо ново. Стигате до истински новото едва в един от десет филма, но ако не опитвате, ще бъде ужасно скучно.

Premiere, април 2003

Александър Кулиш



Демонът-любовник, 2002, Франция, 129 минути, сценарист и режисьор - Оливие Асаяс, оператор - Дени Леноар, музика - Sonic Youth, в ролите: Кони Нилсън, Кло Севини, Джина Гершон, Шарл Берлинг.