Субектът, отново

Славой Жижек отдавна си е спечелил име със сместа от философия, психоанализа и поп-култура, която предлага. Дори е леко дразнещ неговият успех, дължащ се на следването на една формула, създадена според логиката на американската културна индустрия. Това обаче не бива да подвежда читателя, защото освен забавните плетеници от Лакан, Хегел и Хичкок (и още повече през тях), Жижек предлага сериозни анализи на немалко от проблемите на т.нар. "съвремие". Сред най-добрите примери за залога на мисълта на словенския философ е и издадената през 1999 година книга "Щекотливият субект" с подзаглавие "Отсъстващият център на политическата онтология". Тук Жижек подхваща отново болната тема за субекта, онзи субект, за когото стана едва ли не неприлично да се говори втората половина на XX век и който въпреки това все още като призрак обитава академичното пространство. Става въпрос за картезианския субект, който трябва да бъде реабилитиран и върнат на полагащото му се централно място. В трите части на книгата, които се занимават съответно с немска философия, съвременна френска политическа мисъл и англоезични културни изследвания, Жижек с многобройни анализи показва защо ни е нужно все още това понятие. Разбира се, Жижек не взима картезианския субект непосредствено от Декарт; за него картезианският субект е важен през виждането на Лакан. (Можем да се запитаме дали използването на "картезиански субект", а не на "лаканиански субект", не се дължи именно на културно-индустриалната стратегия на Жижек - т.е. дали Жижек не иска да привлича внимание, като говори за онова, за което привидно другите не говорят?) И така, "субектът" за Жижек е случайността, която обосновава самия позитивен онтологически ред, "изчезващият посредник", чийто самоизтриващ се жест трансформира пред-онтологичното хаотично множество в подобие на позитивен "обективен" ред на реалността. В този конкретен смисъл всяка онтология е "политическа": основана на отречен случаен "субективен" акт на решение. Именно в този смисъл субектът е "отсъстващият център на политическата онтология". Жижек се спира по-подробно върху четирима автори, за да разгърне тази своя теза за субекта - Хайдегер, Ален Бадиу, Ернесто Лаклау и Джудит Бътлър. В рубриката "Хетерологии" вече беше представена общата книга на Жижек, Лаклау и Бътлър и тук няма да се спирам върху тези моменти от "Щекотливият субект". По отношение на Хайдегер, Жижек счита, че понятието "решеност" (Entschlossenheit) от "Битие и време" показва как онтологията на Хайдегер е в същността си политическа, защото ключ към смисъла на битието става решението на човека активно да приеме захвърлеността си в крайна историческа ситуация. Хайдегер обаче не стига докрай и не завършва "Битие и време", защото изоставя прибързано хоризонта на трансценденталната субективност, без да разгърне заложеното там. А това е правилното разбиране за субект, което трябва да бъде изведено от разбирането за въображение. Грешката на Хайдегер е в неговото неразчитане на Кант и пренебрегване на Хегел, защото въображението всъщност не е способност за синтез на многообразното, а активност на разпада. Именно в този разпад, като този разпад, в нощта на света се ражда субектът. Като пренебрегва това, Хайдегер се лишава от достъп до символния ред и до несъзнаваното, което според Лакан е "пред-онтологично", а според Фройд вън от времето. Тъкмо тук се крие неуспехът на Хайдегер да мисли една не-темпорална субективност.
В противовес философията на Бадиу дава една от най-оригиналните теории на субекта в последните десетилетия. Жижек заявява съгласието си с основните положения на тази теория. А тези положения са, че има зев между битието, което представлява позитивния онтологически ред, достъпен за знанието, и събитието, което е изцяло хетерогенно и непредвидимо. Събитието определя истината, която винаги е истина на конкретната ситуация. Субектът е породен от събитието; той не е деятел, а временно образувание и се определя от своята вярност към събитието. Въпреки заявеното съгласие, Жижек поставя много сериозни въпроси пред влиятелната философия на Бадиу. От една страна е близостта на начина, по който недостъпната да знанието истина-събитие прави субектите, с идеологическото създаване на субектите, както го вижда Алтюсер. От друга страна структурата на такава истина, за Жижек, предполага мисленето на истината като фикция, в смисъла на Лакан, тоест, като истина на символния ред. Което би изискало понятие за субект по-близо до това на Лакан, отколкото до това на Бадиу, за да може да се опише минаването от битието към събитието. Субектът, за който настоява Жижек, е тъкмо актът, решението, чрез което се минава от позитивността на дадено множество към истината; в това движение субектът е собственото си изличаване.
Независимо дали опростява Хайдегер и вмъква Бадиу неправилно в схемите на Лакан или не, Жижек показва неотложността на въпросите за връзката между онтология и политика и стоящият в центъра на тези въпроси проблем за субекта.

Дарин Тенев

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Slavoj Zizek, The Ticklish Subject.
The Absent Centre Of Political Ontology,
изд. Verso, 1999