...Че е време да се открие такова училище у нас...

В своя "Принос към историята на музикалното дело в България" Александър Кръстев отразява и с горното изречение атмосферата в самото начало на ХХ век, когато създаването на музикално-образователна институция е сред първите културни стремления на обществото в новата българска държава. Както и създаването на театъра, впрочем! (Независимо от спора за датата на неговото учредяване.) Може би властта тогава по принцип повече се е вслушвала в гласовете на първите си хора в културата. Може би приоритетите са били различни. Може би романтиката и ентусиазмът на първите следосвобожденски десетилетия също са дали своя резултат. Но от историческите свидетелства човек може да си извади заключение, че това именно е била "епохата на откриването" на различни "полезни" за развитието на духа български институции.
100 години по-късно, когато много показатели в обществото и държавата ме карат да мисля, че е започнала "епохата на закриването" на културни и др. институции, музикантите с радост отпразнуваха юбилея на Националното музикално училище "Любомир Пипков"; респектиращ юбилей впрочем, тъкмо от гледна точка на "гаранционния срок" на идеите и реализацията им тук, у нас. Действително опазването и разрастването на институцията е факт; на фона на общата разруха и легализирано присвояване на какво ли не, за музикалното училище се построи и нова сграда и по този начин неговият директор Милка Митева се оказа един от съвсем малкото директори-мениджъри, които изпълниха програмата, с която се явиха на конкурс.
С присъщия си замах тя (с екипа си) бе организирала и юбилейния концерт на училището в зала "България", която миналия петък щеше да се събори от публика. Основните поанти на тържеството: обществена почит за заслужили учители в училището; концерт на Младежка филхармония "София" (това е училищният оркестър) под диригентството на своя шеф Деян Павлов, който се откри със съвсем нова българска композиция - "Концертна музика" за симфоничен оркестър от Георги Арнаудов - спечелила конкурс за написване на творба специално за случая; и продължи със соловите изпълнения на "порасналите" възпитаници на училището Ина Кънчева, Минчо Минчев, Иван Дреников и Виктор Чучков; към това прибавяме не на последно място юбилейната брошура, вместила учениците и преподавателите през годините и компактдиска на училищния оркестър. Концертът събра много енергия, възторг и сантимент до сълзи у многобройните бивши възпитаници на училището, които бяха дошли за празника му. Настоящите "подгряваха" тържеството с овациите си и със спонтанните си младежки реакции, които допълниха концертната атмосфера с приятна състезателна тръпка. Градусът бе висок, следователно и впечатленията, "според юбилейното задание", би трябвало да бъдат с няколко знака плюс.
Добър знак за мен бе, че произведение на Георги Арнаудов е спечелило конкурса за композиция в чест на училищния юбилей. Някак спираш да се съмняваш в обективността на каквото и да е жури, когато композитор от това качество е предпочетен. Неговата "Концертна музика" настоява на избраните, немногобройни ресурси на формата; на типични за Арнаудов стилови белези - като "исообразният" държан тон в оркестъра, "пробождан" от острите, запомнящи се "реплики" на няколко избрани тембъра... и разрастването, по-скоро разширяването на този принцип, което преминава през традицията и през желанието за показване на оркестъра като състав. Тихата предимно звучност накара залата да затаи дъх, Арнаудов умее да прикове вниманието; владее слушателя; знае как да "управлява" интензивността на звука и транформациите му. Ефектът се усети в изпълнението, независимо че една по-голяма гъвкавост в движението по хоризонтал би го засилила неимоверно.
От звездите на училището Минчо Минчев е безспорно не само една от най-ярките, но и най-дълго светещата. Човек може да завиди най-напред на инструменталната хигиена на големия наш цигулар; във всеки един момент усещаш, че тук не се разчита на слава, на име, на кариера; тук продължава да се разчита единствено на работата и на новите открития, които идват с опита и възрастта. Няма отегчение, няма отпускане, няма остаряване! Беше удоволствие да се слуша брилянтната му работа в Интродукция и рондо капричиозо и в бисово изпълнения каприз на Петър Христосков; бе неудоволствие да си припомням с трудност не/възможностите да слушам Минчо Минчев в последните 2-3 сезона тъкмо на тази сцена. И в този смисъл, не само като памет, но и като припомняне, концертът на Националното музикално училище "Любомир Пипков" бе не само юбилей, бе и събитие.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо