Службогонците - служебно?

В стогодишната история на Народния театър Вазовите "Службогонци" са поставяни два пъти. Първият - през 1905 г. от Иван Попов, вторият -през 1965 от Филип Филипов. Първата постановка е играна един път. Втората - четири години. Не са оставили кой знае каква следа - нито в зрителите, нито в историята. Спектакълът на Иван Добчев "Службогонците", част от юбилейната програма на Народния театър, е третият. Той е адаптация на Вазовата комедия, която режисьорът е преработил, за да включи и други персонажи и мотиви от Вазовото творчество.
Един голям наклонен към залата креват в кафяво изпълва първия план на сцената. В него спи министър Балтов (Стоян Алексиев), а зад белите балдахини ходят кошмарните му сънища. Върволица карикатурно-гротескни фигури посещава министъра и в леглото му, и извън него, за да моли за държавна служба. Майка му баба Дона (Невена Мандаджиева) е и страж на сина си, и благ ходатай на молителите. Станчо Квасников (Кръстю Лафазанов) демагогски ругае наглеците, които се намъкват в спалнята на министъра и чака удобния момент да поиска своята митница. Лудият, Павле Фертигът (Цветан Алексиев) е единственият, при когото се спасява министър Балтов от досадниците. Лудият рецитира "От Батак съм, чичо", за да трогне присъстващите с някогашните светли възрожденски идеали и изпроси някоя пара. От този вечен кошмарен български сън само поредното падане на кабинета може да "събуди" Балтов. И той щастливо си отдъхва, за да дойде следващия.
Този разгърнат в час и половина сценичен сюжет се крепи на няколко основни драматургични фигури, хипостазиращи Българина - министъра, майката, лудия и службогонеца-българин, който все иска държавна доходоносна работа, независимо от своето социално положение и квалификация. Министърът е въодушевен от светли идеали, но не е в състояние да устои на натиска на средата, защото никой не го подкрепя - едниствено Лудия, от чиито уста, естествено, единствено говори Истината. И майката, и близките, и колегите-политици го предават. Всеки от просителите е показан като карикатурно-гротесков образ, за да сглобят като цяло изначално тъпия, деформиран българин-службогонец. Какавидов, Хоров, Терзийски, Терзийска, Илия, Драмков и т.н. са представени основно чрез някакъв телесен недъг и са изиграни от актьорите с добре проверени трикове.
Политическите нрави са иносказателно представени като неизменно повтарящи се чрез вече архетипни за българския живот фигури. Този подчертано тъжен патос на спектакъла, е всъщност доста износен от употреба, както в литературата, така и в медиите, че и в трамвайната политология. Но точно заради това той чудно се спява с най-здравите и удобни клишета, според които в българската (политическа) реалност никога нищо не може да се промени, защото "повредата" е, така да се каже, природна, тя е възникнала някак след Възраждането и няма свой социален, исторически, културен и т.н. генезис. Вазовите текстове дават възможност за подобна интерпретация, тя може да звучи дори някак "естествено", но тъкмо затова се нуждае от критически или какъвто и да е друг жив, неочакван коментар. И точно стогодишнината на националния ни театър е подходящ повод да бъде коментирана тази постоянно възпроизвеждана и упорито митологизирана Вазова интерпретация. Влизането й като идеологически инструмент в трайна политическа, публична и ежедневна употреба. Струваше си коментара. И се очакваше от режисьор като Иван Добчев, който бе сред най-последователно и интересно преосмислящите драматургичното ни наследство.
"Службогонците" носят умора и износеност. Спектакълът е поставен в образите и символиката на банализирани от спектакли, текстове и медии Вазови образи, представя естетиката на една позабравена театрална гротескност. И всъщност точно тази му гротескност, образът-клише, актьорските трикове, основните му драматургични фигури (за които стана дума по-горе), метафориката му, с една дума, цялостният символен ред на спектакъла уморено се е отпуснал в някъде-вече-правеното-и-мисленото, вместо да дръпне зрителя от познатото мисловно клише за българския (политически) живот и Вазов.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Службогонците по Иван Вазов. Адаптация по комедията "Службогонци" и други текстове на Иван Вазов, постановка, сценография и костюми - Иван Добчев. Музика - Асен Аврамов. Участват Стоян Алексиев, Невена Мандаджиева, Радена Вълканова, Цветан Алексиев, Биляна Петринска, Кръстю Лафазанов, Николай Костадинов, Йордан Биков, Владимир Карамазов, Димитър Рачков, Жорета Николова, Вяра Табакова, Николай Върбанов, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Живка Ганчева. Народен театър "Иван Вазов". Премиера - 15.1.2004.