Промяната няма да дойде политически, а технологично
Компютърът на "Цайт" съобщава, че е пристигнал имейл от секретаря на градската община. Секретарят е човек, чиято информация е високо ценена. Човек, който се радва на авторитет сред криптографските кръгове, който е изобретил и сам използва електронни техники за маскировка и кодиране. Имейлът на секретаря на градската община не може да се отвори просто така - натискаш с мишката и го прочиташ. Необходими са минути, докато компютърът бъде приет в "разделения град" - една "подземна" мрежа, скрита дълбоко под повърхността на Интернет, където се влиза само с правилните пароли.
На пръв поглед "разделеният град" не изглежда по-различно от много уеб-страници в Интернет. В него могат да се изпращат имейли, да се закачат съобщения на "дъската за обяви" и да се посещават чатове. Но за разлика от обикновения Интернет тук сърфиращите могат да разчитат на анонимност. Никой няма да прихване съобщенията им. Редица техники, които допреди 25 години да са били известни най-много на тайните служби, сега закодират до неузнаваемост електрoнните съобщения, шитват ги около глобуса под формата на уж безсмислени информационни задръствания и по тази дълга обиколка всички следи се заличават.
"aANQR1DBw04D/NSEz31qI+8QEADwytY" - така започва съобщението на секретаря на градската община. Шифрован текст. Математически кодирано съобщение, което може да се прочете само от получателя, за когото е предвидено. Няколко натискания с мишката, парола и най-после на екрана се появява разбираем текст: "Томас, помислете по въпросите. Утре отново ще се обадя."
Добре дошли в загадъчния свят на киберпънковете!

Май, 1992. Ерик Хю се отбива у приятеля си Тим Мей в калифорнийския Санта Круз и -кой знае защо, остава цели три дни на приказки. Хю тогава е бил в края на 20-те си години, даровит математик от университета в Бъркли. Мей е десет години по-възрастен от него, бивш физик на фирмата за чипове "Интел". Преди няколко години е излязъл в "предсрочна пенсия" с огромен пакет акции под мишница. От пръв поглед личи, че двамата учени се разбират добре. Имат общи вкусове за джинсовата униформа и слънчевите очила тип cool; еднакво се увличат по компютърната техника; и двамата имат мания за преследване, която надвишава здравословната норма. Но преди всичко споделят общи политически убеждения.
И двамата се числят към обкръжението на либертарите1, на привържениците на една ултралиберална идеология, доста разпространена сред бялата американска средна класа. Либертарните американци се отнасят особено скептично към държавата във всичките й проявления - от полицията до данъчните служби. Мнозина от тях биха премахнали изобщо държавите с всичките им данъци и органи и биха предоставили управлението на свободните пазари. По такива важни въпроси обменят мисли двамата приятели в разговорния си маратон през онзи месец май. Дуото е убедено също, че държи в собствените си ръце ключа към своите политически мечти.
Още през есента на 1992 Мей и Хю сформират свободен съюз от съмишленици, който в бъдеще става едно от най-необикновените и загадъчни политически движения на всички времена. Наричат се киберпънкове, напомняйки едно стилистично течение в научната фантастика. Те са пъстра сбирка от учени с високи отличия и мечтатели, компютърни гении и политически активисти, адвокати, а също и престъпници. Искат да бъдат бунтовници в киберпространството, обновители на света в маратонки и тениски, които гледат на лаптопите си като на оръжия. Те ще се събират на нередовни "физически срещи", тяхната киберпънкова мейлинглиста ще се превърне в едно от местата за най-разгорещени дебати в Интернет с почти 2000 абоната. Те искат да са техническият елит, който да създаде инфраструктурата на едно утопично киберпространство, в което не съществуват закони. И днес, десет години по-късно и след атентатите от 11 септември, някои от тях смятат, че е ударил часът им - да бъдат последната крепост срещу едно контролирано общество.
Интернет-икономиката, такава, каквато я познаваме днес, в началото на 90-те години тепърва прохождала. Но в кръговете на техническия авангард, сред които са се движели Хю и Мей, визиите за дигиталното бъдеще били напълно развити. На американския Западен бряг отдавна се обсъждало, как през идните години електронната поща ще замести почти всички писма върху хартия в и между предприятията; че всички парични и фондови сделки ще се преместят от банковите филиали в киберпространството; че продукти като музика, филми и новини един ден ще бъдат доставяни само по електронен път. Че все по-голяма част от работното ни ежедневие и свободно време ще протичат пред екрана на компютъра.
По темата "Суверенният индивид" тогава се появяват няколко книги и много статии. Под това се разбира човек, който организира живота и работата си в киберпространството и вече не търпи никаква държава над себе си. Организация на име "Laissez Faire City" отваря в Коста Рика временен офис с намерението да предлага един вид виртуално гражданство. За първи път в семинарите на политологическите и юридически факултети влизат политически понятия като киберанархия и виртуални региони. Не е ли детска игра всички данни, съобщения и продукти да бъдат пренасяни под носа на контрольори, полицаи, данъчни служители и митничари, и всякакви държавни хрътки? Това нерегулирано киберпространство, в което не съществуват закони, не може ли да постави на колене омразната държава?
Кой каквото иска да си мисли за такива идеологии. Тим Мей тогава съвсем открито обяснил, че криптографията може да попадне и в ръцете на убийци и терористи, на призоваващи към расова омраза оратори и похитители. Това са необходимите злини на новата свобода, казва той. "Киберпънковете нарушават законите, които не им харесват", самовластно написаха основателите в своя памфлет. Така или иначе много експерти са смятали, че в техническо отношение нещата са постижими - и дори неизбежни. През 70-те и 80-те години някои методи за високостепенно кодиране на данни се изплъзват от вниманието на тайните служби. През 90-те полиция и военни безпомощно наблюдавали как програми като "Pretty Good Privacy" (PGP) се разпространявали по целия свят и трудно можели да бъдат разбити с налични средства - дори и със суперкомпютрите на тайните служби. "Шифърпънковете2 ще пишат програми", гласи бойният вик, заложен от Ерик Хю в малкия манифест на току-що основаното движение. Те ще поставят тайни електронни пощенски кутии, ще основат електронни банки, ще търгуват с електронни пари, съвсем практично ще създадат мрежа от високо закодирани комуникационни пътища. "Промяната няма да дойде политически", добавя съоснователят Тим Мей, "тя ще дойде технологично". "Правителства от индустриалния свят, вие уморени гиганти от плът и стомана", издига глас няколко години по-късно Джон Пери Барлоу в Декларацията за независимост на киберпространството. Собственикът на ранчо, бивш автор на песните на групата "Gateful Dead" и страстен защитник на гражданските права се издига до икона на движението. "Вие вече нямате суверенитет там, където се събираме ние."

Лима, май 2003. Карин Младен е подготвила пътуването си до Перу по най-добрия начин. Но за канадска туристка багажът й е повече от странен. Лаптопи. Адаптори. Софтуер. Списък на групи за защита на граждански права, които имат неприятности с полицията или с политически противници. "Перу има история на особено добре организирана държава на контрола", разказва днес 38-годишната юристка от Торонто за половинмесечния си престой "под прикритие". "Въпреки че сега страната е демократична, много от старите сили продължават да действат. Никой не знае дали старите шпионски устройства още не се използват и кой си служи с тях."
Карин е компютърна специалистка със задълбочени познания в областта на защитата на данни. Автор е на книги за компютър и е била колумнист във вестник, прекосила е цяла Африка на автостоп, отива в Сирия по време на първата война в Залива ("Там се чувствах по-сигурно, отколкото в Ню Йорк."), изучавала е далекоизточен масаж. Но напоследък, казва тя, "просто почувствах нужда от нещо ново, от ново предизвикателство. През декември 2001 то дойде от само себе си." Били петима съмишленици, всички ентусиазирани на тема защита на данни и технологии за кодиране. Трима адвокати, един лекар и една компютърна специалистка с връзки сред киберпънковете. Петимата се кръщават "Privaterra" и решават да оказват необикновена по вид помощ за страните от третия свят. Ще снабдяват групи за защита на гражданските права от развиващите се страни с модерния инструментариум на техниката за кодиране - оръжието на крипто-движението.
"Privaterra" е пропътувала много страни от Южна и Централна Америка, а техни колеги-съмишленици са били в Африка. "Често нуждите са много различни", казва активистката, "Всички групи обаче нямат почти никаква представа от техническата част. Първо им трябват такива неща като антивирусна програма." Компютърът, електронната поща и Интернет отдавна вече са станали неизбежно необходими за защитниците на гражданските права по цял свят - за издирване на политзатворници, за координация на кампании. Недостатъкът е, че в компютрите на такива организации се съхраняват адресите на активистите, поверителни писма и друг доказателствен материал.
Карин и приятелите й са научили десетки защитници на гражданските права как да кодират данни, как да ги крият върху харддиска или да ги съхраняват на сигурно място в киберпространството - в случай, че компютърът се конфискува от полицията или пък изчезне при "кражба". Показали са им как да се пазят от нападенията на вражески настроени хакери, които нерядко работят и за тайните служби. Карин ги е научила вместо да пращат обикновени имейли, които по пътя всеки може да прочете като пощенска картичка, да кодират съобщенията си и да се вмъкват в тайните мрежи за комуникация, които крипто-активистите хитроумно са опънали под повърхността на Интернет. "Кой е противникът, срещу когото работим?", често питала Карин и не винаги получавала отговор. Понякога това са правителства, понякога лоялни членове на бивши правителства, които продължават да работят в сянка. Наистина, когато избира "клиентите" си, "Privaterra" се обръща за помощ към организации за защита на човешките права, като "Amnesty International", "Human Rights Watch" и др. За да не попадне инструментариумът у когото не трябва.
Десет години след учредителното събрание на киберпънковете някои от политическите им фантазии са се приближили до реалността повече от когато и да било. Кодиране на данни, които никой любопитен държавен чиновник вече не може да отвори, независимо дали в Перу или в американската шпионска служба NSA? Изобилие от такива техники днес са на разположение на всеки в Интернет, а софтуерни цехове с имена като "Martus Software" или "Hacktivismo" пишат в Интернет програми "по мярка" за политически активисти и групи за защита на граждански права. Въпреки това Карин и пътуващите кибербунтовници са имали и поводи за разочарование. Защото техниката може и да функционира, но големият проблем е използването й. "Тези хора не са компютърни специалисти и ние не можем да ги направим такива", казва Карин. "Едновременно с това обаче, те не могат да си позволят да допуснат грешка. Комуникацията им трябва да е 100 процента осигурена срещу подслушване." "Повечето хора, с които работим, имат извънредно важни основания всичко да се пази в тайна", продължава тя. Смъртни заплахи, неочаквани хайки в ранни зори, необясними взломове в офисите на организациите. "Клиент" на "Privaterra" "някъде от Централна Америка" е бил намерен убит. Само преди няколко седмици виетнамският активист Пам Хонг Сон е изпратен зад решетките за 13 години с обвинение в "шпионаж", защото си е разменял имейли с международни групи за демократизация. "Това не е някоя забавна авантюра. Трябва много да внимаваме да не навредим на хората", казва колежка на Карин. Когато преди няколко години Китай издигна стена около целия китайски Интернет, а в пекинските интернет-кафета бяха пратени полицаи да контролират, един екип киберпънкове на минутата пише програма за пробив на виртуалната стена. След кратко въодушевление обаче те се оттеглят, защото самото използване на програмата е оставяло съмнителни следи в Интернет и е могло да доведе до сериозни неприятности.

Лас Вегас, август 2003. Веднъж годишно по стените на конгресния център "Алексис парк" се пускат черни платна. Яки разпоредители се строяват пред вратите, полицията праща подкрепления и казват, че теренът се проверявал дори от международни тайни служби. Шарената общност на хакерите нахлува в пустинята Невада. Има конференция на "DefCon" - най-големият конвент за всички, които разбират от проникване в чужди компютърни системи. Орди от компютърни запалянковци изпълват конгресните зали и шезлонгите край басейна. Изнурени, бледи образи в тениски и огромни сандали, с фантастични прически. Много от гостите имат още пъпки по носа. Компютърни хлапета.
Ораторът, който излиза на сцената, облечен с костюм и тениска и със сива филцова шапка на главата, е към края на 30-те си години и на пръв поглед изглежда, като че ли не е за тук. И публиката му е по-възрастна и по-сериозна от тълпата хлапетии. На средните редове няколко агента на ФБР са се смесили с публиката и са скръстили очаквателно ръце. Заглавието на доклада не предизвиква учудване. Темата на Бил Сканел гласи: Накажете колаборационистите! Той е ветеран на тези конференции - ревностен шифров пънк, макар и от онези, които не разбират кой знае колко от техника. Експресивен оратор и страстен пушач, Сканел си е спечелил славата на рупор на цяла редица криптографски фирми.
Например фирмата "Бункерът", която е купила атомен бункер в Западна Англия и го рекламира като особено сигурен склад за данни. Днес той играе ролята, в която се харесва най-много. Ролята на самообявил се защитник на гражданските права и кавгаджия. "Трябва да попречим на Джордж Буш и правосъдния му министър Джон Ашкрофт да превърнат Съединените щати в общество на контрола", казва Сканел. На сцената гневът му бързо взима превес и реакциите, които пожънва, са смесени. Продължителни овации. Няколко възмутени слушатели напускат залата. "Трябва да превърнем в ад живота на онези, които искат да ни отнемат свободите на нашата конституция!"
Възможно е личната история на Бил Сканел да е причина да взима толкова присърце въпросите за защитата на данните и за личната сфера. Сканел е работил като шпионин на американските тайни служби в Източен Берлин, после години наред е пътувал из бившия Източен блок като журналист. Смята, че е разбрал, как "стоят нещата в тоталитарните държави. Винаги съм се гордеел с многото свободи, на които един американец може да се радва в Америка."
Когато през февруари американската самолетна компания "Делта" предложила да изпробва една отиваща твърде далеч система за контрол на пътниците, поръчана от американските власти, "няколко бушона в главата ми изгоряха", казва Сканел. След няколко дни той пуска протестен уеб-сайт с призиви за бойкот и лични нападки срещу главния мениджър на "Делта"; прави един тур през американските ток-шоу програми; отива на генералното събрание на "Делта". Накрая компанията оттегля предложението си. В момента той прави подобна уеб-страница срещу системата за самолетни резервации "Галилео". "Тези неща изобщо не помагат срещу тероризма", казва Сканел, "те са инструмент на силовите органи, който им служи за всякакви възможни други цели."
Така или иначе Сканел рекламира като "основно човешко право" възможността да се пътува анонимно из страната. След терористичните действия това стана по-трудно, но когато има достатъчно време преди чекирането, Сканел винаги си прави шеги с охраната. Забавлява се от време на време да си купува билет за автобус или влак под фалшиво име ("Джо Шифърпънк"). "Скоро телефонирах от летището на сестра си. Говорих за политика и на няколко пъти изразих съвсем ясно мнение.", разказва той. "Забелязах, че хората наоколо се втренчваха в мен, като че ли съм някакъв терорист. Стана ми ясно, че тук, у нас, постепенно започваме да се страхуваме да казваме какво мислим."
Това, че епохата на Интернет просто ще лиши от власт органите на националната държава и че един ден те ще се признаят за победени и ще се укротят, предишните шифърпънкове са го приемали за нещо като природно явление. Само че две години след 11 септември 2001 "уморените гиганти от плът и стомана" отново събраха сила. Само няколко седмици след терористичните актове Буш предложи цяла поредица от нови законови пакети. Той създаде дори "служба за киберпространствена сигурност". По него време се бяха разпространили слухове, че техники за кодиране, изработени в цеховете на хакерите и шифърпънковете, били помогнали на пилотите на Осама бин Ладен при планирането на атентатите. И дори, че шифърпънковете също били отговорни за 11 септември.
Разбира се, че в дебата за защита на данните още не е решен старият спор: дали техниките за кодиране наистина са гражданско право, или само помагат на терористи, мошеници и наркобарони. Дали те са модерният еквивалент на запечатания с восък пощенски плик, или са "продукт, равностоен на оръжие", както периодически решава правителството на САЩ. Има ли оптимален баланс между свобода и сигурност? След 11 септември твърдото ядро около Тим Мей и Фил Цимерман (изобретателят на програмата за кодиране PGP) неизменно продължават да държат на следното: Защитата на престъпници и терористи е необходимата цена. Така или иначе никой не може да спре процеса. И няма ли и достатъчно легитимни начини за използване на новата технология? Закрила за "шифрър-дисидентите" в Китай или Бирма, и дори в Америка, където някои групи планираха например да пуснат в мрежата имената на "изчезналите" в Гуантанамо и - с право или не - се страхуваха от ответна политическа реакция? "Ако криптографията бъде забранена, тогава само престъпниците ще имат криптография, пестеливо обяснява при всяка възможност Фил Цимерман.
Само че в треската на мерките за безопасност след 11 септември подобни мъдрости трудно намират симпатизанти, а и много пазители на закона и тайни агенти надушват шанса си да натрупат някой и друг факт. Оттогава постепенно се разширяват правата на полицията и тайните служби за електронно подслушване. Органите разменят помежду си бази данни, вече постепенно получават правото да посягат и към базите данни на частни предприятия - в Америка, но също и в Европа и в други части на света. "Малко хора са разбрали, че контрол като този на Големия брат на Оруел отдавна вече не е нещо, което съществува само в книгите и филмите", казва Бари Щайнхарт, експертът по защита на данните на групата за граждански права "American Civil Liberties Union".
Въпреки това, не шокът от 11 септември помете старата мантра на основателите на шифърпънка за "неизбежността" на неограничената лична сфера. Стори го самото развитие на техниката. С взривното разпространение на компютърната техника и Интернет, в индустриалните страни също така взривно навлязоха шпионските компютърни програми - от свързаните в мрежа охранителни камери по улици и летища до биометрични техники за разпознаване и цяло изобилие от други технологии. Нарастващата ефективност на компютърните системи очевидно върши работа и на шпионите.
Никога досега фирми, държавни институции и упорити издирвачи в Интернет не са могли да откриват толкова неща за даден човек. И то благодарение на Интернет, който в мечтите на шифърпънковете трябва някога да донесе безграничната свобода. "Така или иначе личната ви сфера е нулева", заяви преди години Скот Макнийли, шеф на калифорнийската компютърна фирма "Sun Microsystems". "Примирете се с това."

Ню Йорк, октомври 2003. Оберкелнерът вдига вежди за няколко секунди, когато Джо, Джон и Шон влизат в изискания рибен ресторант по маратонки и спортно облекло. Тримата млади хора около трийсетте се държат като льохмани от Западния бряг и леко бият на очи сред сериозните бизнесмени, които обикновено се събират тук около обед. Откъде келнерът да знае, че има пред себе си трима бъдещи държавни глави?
Въпросът е: "Свърши ли мечтата за анонимно, свободно от държавна намеса киберпространство?". Шон се обляга назад, повтаря изречението и се замисля за момент. Шон безспорно е човекът на големите отговори, предводителят на групата. Набит млад тип с дебело, кръгло лице. "Има всичко - непробиваеми математически методи, анонимни имейл-програми, анонимно сърфиране, дори анонимни разменни борси. Един от големите проблеми е обаче - няма човек, който да използва тези неща! Засега те са запазени само за един малък елит."
Когато Шон Хастингс говори за малък елит, от само себе си се разбира, че той самият и приятелите му се числят към него. Хастингс е шифров пънк. Не е от съзаклятниците основатели, но е даровит млад компютърен програмист с бунтовническа жилка, който с удоволствие би обърнал в бягство националните държави. "Не пишете, че съм шифърпънк", веднага се коригира той, "не обичам да ми лепят етикети. Пишете, че стоя много близко до философията на шифърпънковете."
Хастингс е успял да се издигне в култ сред съсловието. В края на 90-те години попаднал на една стара книжка със съвети: "Така ще създадете собствената си страна". След няколко месеца купува цяла поредица компютърни сървъри и ги инсталира на Източния бряг на Англия в ръждясъла противовъздушна база от Втората световна война. С това той отваря "първият обществен рай за данни в света". И обявява, че никой не контролира компютрите му.
Запустялата военна база е била "завладяна" през 1967 г. от пенсионирания офицер Пади Рой Бейтс и обявена за независима. Веднъж Бейтс прогонил Кралската флота с точни попадения пред носа на корабите. Оттогава Бейтс се смята за престолонаследника на "Сийленд" ("Морска страна") и за няколко години Хастингс е бил официалният му държавен предприемач. Хастингс, жена му Джо и шепа хакери I ранг се тъпчат в каютата без прозорци и тънат в дълбоко мълчание. Престолонаследникът не се докосва до компютрите, а Хастингс не издава на никого, кои са клиентите, които съхраняват уеб-сайтовете си и базите данни върху неговите компютри. В края на краищата, за първи път в историята Сийленд трябва да гарантира пълната неприкосновеност на подобни данни.
"Тогава, след много разговори се обединихме около мнението, че анонимното киберпространство се нуждае от известна степен на физическа сигурност", разказва Хастингс. Закодираните съобщения може да стават все по-трудни за отваряне, електронните маскировки - все по-ефективни. Но някъде по света, в някой компютър всички тайни данни трябва да се съхраняват и да могат да бъдат пускани в Интернет. Защото ако навсякъде по света търгашите на тайни седят пред компютрите си и знаят как да превърнат данните в ясен текст (мълчаливи бизнесмени от Киев, укриватели на данъци от САЩ, тайни играчи в електронни казина от Брюксел, прелюбодейци от Виена, търговци на забранени голи снимки от Вюрцбург, похитители, искащи откуп от Богота и преносители на дрога от Луцерн), то навсякъде гадните държави могат да прекъснат връзките, да конфискуват харддискове или да осъдят притежателите им да "предадат ключовете". Когато преди няколко години на Панаира за сигурност в Интернет RSA един самонадеян млад програмист изброяваше всички "ултрасигурни" защитни програми в компютъра си, един от присъстващите представители на полицията кипна: "А какво ще стане, ако ритна вратата и ти опра пищова до главата? И тогава ли ще са ти осигурени данните?"
И Сийленд не може да направи толкова наистина сигурни мечтите на шифърпънковете, казва Шон Хастингс. "Цялата работа ще функционира като хората едва когато имаме компютри по цял свят и можем да разпределяме закодирани данни на малки порции върху всички тези устройства." Затова той вече планира нова компютърна база - огромна плаваща платформа в международните води на Гибралтар. "Може би там ще създадем съвсем нова форма на живот", фантазира той. Направил е нов уеб-сайт за "живота в морето". Засега не могат да се получат подробности от бизнесплана, но Хастингс твърди, че вече е ангажирал инженери. Първите източници на финансиране били наченати. А младата нация на борда на платформата щяла да има и "оръжия за самозащита". "Ракети вода-въздух", намесва се жена му Джо и се засмива. Шега? Не става много ясно.
"Между другото, аз няма да ида там", добавя Джо, а Шон изкривява уста и кимва. Явно темата се дискутира не за първи път в семейство Хастингс и мненията са противоположни. Тя вероятно ще идва на гости. "Сийленд веднъж завинаги засити нуждата ми да живея на странни конструкции в морето.", казва Джо.
Какво правят крипто-бунтовниците, които съдбата не е запратила на далечни острови или ръждясъли платформи в океана? За основателя на шифровия пънк Ким Мей много от колегите му разправят, че се е оттеглил като някакъв брадат заселник и че притежавал внушителен оръжеен арсенал. Мей не може да бъде открит за опровержение или потвърждение. За един именит пионер на криптографията на американския Източен бряг се шушука, че се е цанил и при мафията. За която програмирал защитени срещу фалшифициране, високо закодирани системи за обзалагане. Член-основателят на шифърпънка Джим Бел от Ванкувър през 2001 стана дори първият официален "крипто-криминален" от съсловието. Един съдия отсъди, че обърканото съчинение на крипто-майстора със заглавие "Екзекуционна политика" било равносилно на призив към посегателство върху живота. Бел измислил закодирана система за обзалагания с дигитална валута и гарантирана анонимност. Играчите в нея можели да се обзалагат за продължителността на живота на определени данъчни служители от област Ванкувър. Който успее да предвиди най-точно момента на смъртта, печели джакпота.
"Днес мнозина нямат вече нищо общо с либертарната идеология", казва човек от съсловието. "Най-малкият общ знаменател понякога е само убеждението, че максималната защита на данни е нещо хубаво." Някои от шифърпънковете дори не се наричат така - не на последно място и заради твърде своеобразният имидж, който си създават част от основателите. А междувременно някои от бунтовниците вече са придобили доста буржоазен вид.
Вече има и фирми, които предлагат програми и системи за анонимно сърфиране и анонимно изпращане на имейлове по мрежата. Те са осигурени срещу слухтенето на органите, на собствения работодател, а също и срещу стръвта за събиране на информация на рекламните агенции. Конструирани са с технологиите на криптобунтовниците и понякога са обслужвани от заклети шифърпънкове. Тези програми и системи носят имена като "Zero Knowledge" "Hushmail", "Anonymizer" или "ZipLip". Една нюйоркска фирма на име "iPrivacy" искаше да направи анонимно и закупуването на стоки по Интернет. Твърди, че клиентите й могат да пазаруват анонимно по Интернет, като фирмата урежда прикриването на плащанията и доставката на стоките. Дори фирмите доставчици на стоката не можели да узнаят идентичността на купувача. Само че "iPrivacy" вече фалира. Други подобни фирми са затънали във финансови трудности и търсенето на техните продукти засега си остава вяло.
Затова през последните години редица активисти от обкръжението на шифърпънковете се прехвърли от програмирането към откритите дебати. Един от член-основателите на движението казва, че много от тях "направо са се превърнали в мисионери. Смятат себе си за просвещенци". Вече има и цяло изобилие от академични проекти като инициативата "OpenNet" на университетите Харвард, Кеймбридж и университета в Торонто. Проектът постоянно наблюдава цензурата в Интернет по цял свят.
Фондация "Electronic Frontier" ("Електронна граница", съкр. EFF), основана през 1990 г. от шепа активисти на техниките за кодиране, днес е политическа фабрика за идеи и един от най-силните гласове по въпросите за защита на данните в САЩ. Тази организация наема и адвокати, които редовно оказват юридическа помощ на хакери, защитници на данни и майстори на кодирането. Те принуждават американските тайни служби да са откровени по въпросите за техниките на кодиране или пък да ги изваждат от списъка на забранените за износ "оръжия".
За повечето частни потребители програмите за защита на данните, които са на пазара, засега са просто твърде скъпи и твърде сложни за използване. За "анонимно сърфиране" към фирмата "Anonymizer" от Сан Диего например се плащат от 30 долара нагоре годишно, при това с недостатъка, че уеб-сайтовете се зареждат по-бавно отпреди и при много случаи са необходими допълнителни команди. И докато простите за използване програми за размяна на музика като "Napster" и "Kazaa" бележат огромен успех, по-сложните алтернативи на шифровия пънк никога няма да пробият. Каузата на защитниците на данни не е ли по-скоро културна, отколкото техническа задача? "Повечето хора приемат Интернет такъв, какъвто е", примиренчески казва Джон Пери Барлоу, автор на споменатата "Декларация за независимост в киберпространството".

Панама сити, октомври 2003. Офисът на Санди Сандфорд се намира в един бял жилищен блок. Балкон над балкон. Но още от тротоара може да се разбере кой е балконът на Санди. Онзи с огромната сателитна антена. Защото Санди Сандфорт е тук, за да работи, в слънчевия град Панама. На табелката на вратата му пише "Verax, Inc.", а зад нея в едно голо помещение има няколко бюра, кресло, редица компютри, бръмчащ вентилатор. "Ние сме един Post-Venture-Capital-Business", казва шефът на фирмата и се засмива. Фирма, която не е имала начален капитал, освен личните пари на Санди. Ако всичко върви по план, Санди Сандфорд ще твори история в своя спартански офис. В град Панама трябва да възникне нова система на заплащане за покупки онлайн. Един вид централна банка с електронни пари, която ще позволява свръхдискретни, свръхсигурни разплащания по Интернет. Една от най-старите мечти на шифърпънковете най-после трябва да се сбъдне - икономическа свобода в Интернет.
Санди Сандфорд е на 57 години. Работил е като адвокат в Аризона и като учител по английски. В Коста Рика станал звезда на една сапунена опера ("Аз бях лошият"). Бил е и един от първите членове на движението на шифърпънковете. В Панама е от миналата година и има основателна причина за промяна на местожителството си. Системата на заплащане, която иска да изгради, никога не би могла да бъде въведена легално в родната му Америка.
Нова разплащателна система за Интернет. За активистите на техниките за кодиране това винаги е била най-висшата дисциплина. Уеб-страници след уеб-страници са пълнени с концепции за нов валутен свят, с интернет-долари и е-злато, с предплатени интернет-разплащателни средства, които могат да се закупят от будките и с какви ли не скудоумни методи за пране на пари. Всички те би трябвало най-сетне да сложат край на намесата на данъчни служби и други учреждения. Отдавна са разработени разни елегантни схеми за виртуални кръгове на размяна и дигитален кеш и много от тях са смятани сред съсловието за къде-къде по-елегантно и по-добре замислени от системата на Санди, кръстена "Neuclear". Само че от тях никога не произтича икономически успех.
Санди Сандфорд обаче познава отлично света на хазартните игри. Но не традиционната рулетка или канаста в казината, а кибер-хазарта в Интернет. Хазартните уеб-сайтове от години са едни от най-големите източници на приходи в дигиталното стопанство. Но те имат един проблем. Забранени са в много държави. Някои от органите за наказателно преследване, между тях и американските, вече проучват плащанията с кредитни карти на гражданите за евентуални подозрителни трансакции с кибер-казина. Не е чудно, че много комарджии от цял свят копнеят за алтернатива. "Ние искаме да се превърнем в новата разплащателна система по Интернет.", казва Санди Сандфорд, като се поклаща напред-назад на неустойчивия си стол, като че ли няма търпение това да се сбъдне веднага. "При това система, с която няма да възникват трудности, ако някой иска да си купи хазартни чипове, оръжия или каквото и да било." Съвсем опростено, това означава следното. Един ден клиентите ще пращат пари на "Verax", по банков път, с пощенски запис, а вероятно дори и в брой. "Verax" им предоставя авоари и те ще могат да залагат в електронните казина. В Панама няма закон срещу подобен метод. Истинската самоличност на играча Сандфорд и колегите му ще запазват в тайна. Нови крипто-технологии ще гарантират анонимността на играчите, но въпреки това няма да може да се лъже.
Какво ще се случи обаче, ако един ден американските власти забранят на "Verax" да се изпращат преводи, така както е забранено да се пращат на казината? Санди се смее. "Тъкмо по тази причина трябва да се погрижим нашите разплащателни средства да бъдат приети колкото е възможно по-бързо от колкото се може повече търговци в Интернет. Също и от хотели, туристически фирми, някой ден дори и от Amazon.com.3 В нашата система няма да е възможно да се проследи за какво точно клиентът е похарчил парите си. Така че винаги ще може убедително да отрича, че ги е използвал за кибер-хазарт."
Когато разплащателната система тръгне, Сандфорд смята да предлага лиценз и на други разпространители. Програмистът му Пеле, 33-годишен датчанин, е измислил какви ли не теории по въпроса.""Neuclear" функционира като прастарите разменни системи", твърди той. "Само че се осъществява с хай-тек методи. Теоретично с тази система може да изградите всички възможни валутни системи. Ако искате, може да създадете кибер-валута, която е гарантирана със злато. Или още по-добре, с опиум. Ще умра от смях, ако някой го изпробва." Шега. Програмистът Пеле отдавна работи над една версия на своята банкова програма, която не се съхранява върху един-единствен компютър, а е разпределена върху много, много отделни компютри по цял свят. Когато това влезе в действие, кои точно банкови закони ще могат да се прилагат? По този начин няма ли скоро да възникнат идеалните дигитални финансови оазиси в киберпространството? Паралелни икономически пространства, в които веднъж завинаги можеш да забулиш в тайна търговските си, фондови и хазартни сделки?
"Ах, знаете ли, проблемът на всички шифърпънкове е представата им, че напълно ще потънат в един паралелен свят", казва Санди Сандфорд. А в живота обикновено не става така." Казва го, отива до бюрото си и посочва тавана. "Вижте какво, аз мога да си седя тук с най-добрия в света софтуер по сигурност. А някой шпионин или полицай да е монтирал миниатюрна камерка в лампата, която заснема всичко, което пиша на клавиатурата. Вярвайте ми: ще постигнем още по-голям напредък. Но никога няма да може да станете напълно невидими в киберпространството."

в. Ди цайт, бр. 50/4.12.2003 г.

Томас Фишерман
От немски Ирина Илиева


Изкуството на властта е изкуството да изчезваш.
Пол Вирильо