Без думи. Де да беше истина!..

Устремът на телевизиите - все по-забавни, все по-удоволствени, все по-малко сериозни. bTV зададе този тон и сега всички пеят същата песен, ала "зеленият" екран не си (пре)отстъпва първенството - смешните сериали и развличащите предавания изобилстват в неговата програма. Дори цяла една вечер е съставена само от такива лековатички неща - "Петък вечер - смешна вечер", казва се и се започва: "Най-смешните животни и хора на планетата", "Без думи", "Приятели" (преди култовия сериал течеше друг - "Малкълм"), "Дарма и Грег". От 20.00 до 22.00 - "епикурейска" телевизия; наслаждението е изворът на щастието и на добре изживения живот. Марш вън на тревогите и на усилията: настанете се удобно, гледайте телевизия и си прекарайте дните в безметежие и спокойствие. Светът е оцелял, защото се е смял, оцелейте и вие, затова гледайте ни и се смейте!
Но, както и с всичко друго, свързано с българското оцеляване, най-сигурно се случва то, когато идва отвън. Тъй е и с предаването "Без думи". Нещо е като прословутата преди време "Скрита камера", но в канадски вариант. Подставени лица правят номера на нищо неподозиращи хора, обикновено на улицата, и всичко това се заснема. Когато шегата стигне ръба на яда (у потърпевшия), сочат му с пръст камерата и всичко се разминава по живо, по здраво. Един вид камерата като оправдание, като алиби за всякакви постановки и шмекерии: щом има камера, всичко е позволено. Дават те по телевизията - вълшебно обещание, за което човек на всичко е готов.
"Без думи" е от продукциите на bTV със сравнително висок рейтинг (по последните данни за декември на пийпълметърагенцията ТВ План/TNS в категорията "Шоупрограми" то държи трето място след "Шоуто на Слави" и "Море от любов" с 15,4% гледаемост). Българинът, изглежда, наистина има нужда да се разтовари от всекидневните тревоги и ядове с някое по-непретенциозно и забавляващо го предаване. Като прибавим към това и националната страст да гледаме сеир, особено ако е на чужд гръб, става ни ясно, че "Без думи" има всички предпоставки да се превърне в екранен хит без конкуренция. И ако това не е така, дължи се на водещата Раши (Ирина Първанова), чиито коментари между отделните гегове в приличащото на лабиринт студио са всичко друго, освен оригинални, забавни, остроумни, развеселяващи.
Ролята, възприета от водещата, на инфантилна, наивна и леко глуповата шегобийка, личи си, е абсолютно неестествена, играе се от нея не особено кадърно и успешно, а опитът й да прилича на Пипи Дългото чорапче си е направо тотален провал. Така свежите и хитровати номера на канадците биват подривани на пух и прах от дървените и нескопосни реплики на българката, следствието от което е, че вместо "Без думи" да отнесе като буря предаванията от своя калибър, крета след тях едва-едва на трето място; и, убеден съм, рейтингът му ще пада все повече, защото няма как безсилието на думите да не отслаби силата на образите, независимо от това колко голяма е тя.
Големият проблем на предаването "Без думи" е, че то не е наистина без думи. Няма смисъл от каквито и да са коментари за кадри, които говорят сами за себе си и сами по себе си забавляват. Всичко повече е ненужно, всичко свръх тях е разпиляващо въздействието разточителство. Напълно безсмислено е предаване, чиято обаятелност е в образа, да бъде рамкирано с думите на някой водещ: те винаги ще са в несъответствие, винаги ще са извън пътя. И няма значение кой и какъв е водещият - там, където заявката е "Без думи", всякакви думи на всякакви водещи са излишни.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин