Телевизия ludens, телевизия paternus
Олекотяване - това е едната дума, с която можем да опишем без много приказки случилото се в българския телевизионен ефир през 2003 година. Предавания, които забавляват, радват, разсмиват, развличат, се нароиха във всички по-сериозни и по-несериозни електронни оператори, станаха ония ключови продукции, с които телевизиите се идентифицират и които посочват като своя запазена марка и свой отличителен знак. bTV има своя безспорен лидер в лицето на Слави Трифонов и неговото шоу (което обаче напоследък повече залага на обикновените простотии, отколкото на остроумните скечове), ревнивият Канал 1 се опита да изземе палмата на първенството от народния любимец с "По-добре късно, отколкото никога" и с играта "ЗалоАЛОжи" - на два пъти безуспешно, третия "комси-комса". "Нова телевизия" от своя страна - все по-гъвкава и нетрадиционна в програмната си политика, привлече при себе си "Господари на ефира" след лудешкия му старт в "7 дни" (между другото, един от малкото поводи да се заговори за тази все по-маргинализираща се телевизия през изминалата година), а с наличието в програмата и на играта "Стани богат" в часовия пояс между 20.00 и 21.00 "Нова" е безспорен зрителски любимец. Големите български телевизии заложиха на забавлението и удоволствието, за което, разбира се, вероятно имат вина и ограниченията в закона, забраняващи на външни телевизионни продукции да се занимават с бизнес и политика (май само на Кеворкян не му пука от тая забрана, пък и що ли да му пука - СЕМ си трае като Никулденски шаран с орехи). И понеже ресурс - и финансов, и човешки - не стига (единствено bTV и донякъде ВВТ са изключение), примамването на външни продуценти определя характера на програмите - лек, игрив, бъбрив, забавен, фриволен като току-що отворена бутилка шампанско (но с марка "Искра", не "Дом Периньон").
Преди обаче да говорим за телевизиите, редно е да посоча тежката загуба, която преживя електронната медийна регулация в България и въобще българската медийна общност в края на 2003. Иде реч не за глупотевината на СЕМ да закрие телевизия "Ден" заради ерзаца Ник Щайн, а за капризите на жребия, извадили доц. д-р Георги Лозанов от неговия състав. Регулаторът изгуби може би единствения си член (дали ще има друг?), способен да изкаже и да отстоява докрай свое, независимо от политиците и от конюнктурата, експертно мнение, съобразено само със строгите изисквания на професионалната журналистическа етика и с нормативните разпоредби на закона. И макар че почти всички медийни и журналистически организации, обединения и коалиции, както и множество творчески съюзи изказаха категорично становище пред президента Георги Първанов, че доц. Лозанов трябва да продължи да бъде член на СЕМ, държавният глава си затвори очите и запуши ушите за тези искания. Така едно огромно богатство от знания, умения, опит бе пропиляно за СЕМ, жертвано бе поради партийни симпатии и антипатии... Дано не съм лош пророк, но СЕМ едва ли го чака светло бъдеще. Видя се, че така конституиран и оторизаран, с тъй подбран членски състав, органът става за всичко друго, но не и за регулация. През миналата година той спа, дрема, бърка си в носа, прозява се и когато реши, че вече му е много, ама много скучно - взе, че нацвъка дивотията с предаването на Ник Щайн "От телефон до микрофон" и спирането на "Ден". За да бъда справедлив обаче, ще кажа, че законодателната власт отново не стори нищо, та да заработи СЕМ както трябва. За проекта за нов медиен закон, вдигнал голям шум, важи с пълна сила поговорката: "Напънала се планината и родила мишка"; отказът, от друга страна, да се възприеме изготвената от регулаторите медийна стратегия пък сложи букаи на главната им работа и СЕМ през цялата година се спъваше като сляп кон, без да знае какво точно, аджеба, трябва да (с)върши и как да си уплътни работното време. И дори това, че за безумното предаване на скандалния германец Съветът е трябвало да бъде информиран от друг източник, а не от сътрудниците си, чието задължение все пак е да следят за нарушенията от страна на операторите, говори за безобразните му мързел и леност. Сякаш голяма част от хората там са като ония електрически механизирани играчки, влизащи в действие само когато някой им натисне копчето. Случаят "Ден" демонстрира кой най-точно натиска копчето (поне на сегашния председател) и издаде гузната политическа зависимост на регулатора.
Че регулаторният орган вече за нищо не става, проличава в непрекъснато висящият над главата му като Дамоклев меч казус "Всяка неделя". Няма в българския телевизионен ефир по-милвано и толерирано от предаването на Кеворк Кеворкян. Особено се развихри той, след като доц. Георги Лозанов излезе от СЕМ (това добре се видя в държането му към Мадлен Алгафари - той почти я наруга, защото прекалено предпазливо и уклончиво играеше по неговата свирка). И ако това според някои е най-същ професионализъм, то той е закотвен твърде далече-далече в миналото. Да се самопредставяш за "разкривач на истината" (като добре в същото време знаеш, че в медиите всяка претенция за истина е всуе и че постоянното натякване за нея е всъщност най-елементарна и недостойна манипулация - все едно не е имало "Румънска революция" и "Персийски залив I", а Бодрияр нищо не е писал и обяснил), да ти се открива тази истина все на гноясали, абсцесни места, да издевателстваш над гостите си и да лъсват нахалните ти и безцеремонни интригантствания с тях - умът ми не побира кому е нужно и как е възможно да се прави това и защо никой не прекрати тази толкова неестетична и обиждаща всеки зрител "тв история". И това в БНТ - телевизията, която издържаме всички и която според закона е обществена. Обществена, но негласно под масата присвоена.
Дебелата орехова сянка, хвърляна от "Всяка неделя", прави доста мрачна картината с публицистиката в Канал 1. "Въпроси и отговори" си върви все тъй, не можейки да си поеме дъх от бързане и претрупаност, "Актуално" тръгна доста обслужващо, за да може да изтрие този спомен, пък и едва ли му се иска особено (когато водеща е Ваня Манолова), в "Панорама" Бойко Василев прави опити да се измъкне от скучните и тривиални партизански коментари, но политиците си го искат предаването точно такова - с привчесани и парфюмирани въпроси, осигуряващи им светлини на рампата, колкото се може по-благоприятни. "Вижте кой..." се старае да прави ток-шоу или life style политическо предаване, но сякаш публиката все още не е готова за точно такъв поглед към политико-общественото (полисното) - по географските ни ширини страстите продължават да са прекалено горещи, за да изтърпят един по-страничен, по-неординерен поглед. Ето как БНТ изпусна из ръцете си това, което дълго време я правеше лидер в телевизионната конкуренция, предавайки първенството си почти без бой на bTV. Там се възползваха максимално - сутрешният блок "Тази сутрин" привлече Николай Бареков - един доста изкушен от партийните кунг-фу-та журналист, подслони и "Блиц" с Георги Коритаров и така се превърна в един от основните източници на вестникарски новини. Почти няма ден, когато някой от разговорите на двамата с поредния политик да не бъде цитиран - нещо, с което Канал 1 трудно може да се похвали. Прибавяме тук също "Сеизмограф" на Светла Петрова заедно с "В десетката" на Иво Инджев и получаваме солидна бройка качествени журналисти, правещи качествени публицистични предавания с качествена техника и качествена редакторска работа. "Нова телевизия" също бележи успехи в това направление, най-вече с "Лице в лице" на Цветанка Ризова и възкресения сутрешен блок "Здравей, България". "Академия за политика" с водещ Димитър Луджев по "7 дни" е симпатично предаване, изпъкващо на фона на скованите, тромави и скучновати блокове на другите бивши политически и журналистически величия, подвизаващи се на същия терен. Прочее, както журналистите нахлуха в политиката, тъй и отхвърлените политици се преориентираха към журналистиката, предимно телевизионната - Веселин Бончев се подвизава в "7 дни" с "България над всичко", Александър Маринов води по "Европа" предаване с аритметичното име "1000 минути", а по ВВТ неуморимият Жорж Ганчев е пак "в действие".
Точно прясно стартиралата ВВТ също се отчита с любопитна и интересна публицистика, макар и тази, която прави Галя Горанова в предаването "Никъде другаде", да е прекалено пристрастна и партийно оцветена. Но какво да се прави: "червеният" екран като червени ескадрони. "Балканите отблизо" обаче, без да са лишени от свои си привързаности, ги прокарват много по-фино и грациозно. Въобще, ако решим, че bTV е телевизията с поглед, вперен на Запад, и съответно такива са и опитите й за влияния и внушения, то ВВТ е телевизията, която гледа на Изток и там търси основанията за успех и прогрес на българското. Две телевизионни алтернативи, които по един полуприкрит начин показват огромната цепнатина, зееща между визионерските проекти на различните местни "властители дум" (важно е да уточним тук, че в bTV Изтокът има своята могъща "пета колона" - "Шоуто на Слави"). Материализирането и телевизионирането на тази инаква възможност (като че ли по-близка на българското всекидневно сърце) е, между другото, едно от най-важните телевизионни събития на 2003. Другите: полученият от "Нова телевизия" национален лиценз, тръгването на ЕСЕТ - българската образователна телевизия, аналог на "Discovery" и "Animal planet", бумът на "Блиц", показал, че българинът цени откровената, а не слугинската журналистика, скандалът с тв "Ден" и Ник Щайн, излизането на доц. Георги Лозанов от СЕМ, разпищолването на Кеворк Кеворкян и, разбира се, това, с което започнах - лековатостта и забавността, завзели ефира.
Големият печеливш в този стремеж към удоволственост са телевизионните игри. Ако се вгледаме внимателно, ще съзрем, че няма възрастова група, за която да не е създадена тв игра с печалби: bTV прави "Кой е по-по-най" за най-малките, пловдивската "Евроком България" излъчва "БУМ" за децата от 10 до 15 г., за адреналиновата възраст 15-25 г. се грижи БНТ с "Руска рулетка", "Нова телевизия" и "Стани богат" се включват за по-улегналите и знаещи зрители във възрастта между 25 и 50, тези над 50 г. до пенсионна възраст, както и по-неинформираните домакини, са предоставени на "Риск печели, риск губи" по bTV, а за пенсионерите отново bTV е открила шоу - "Треска за злато". От люлката до гроба - с телевизионна игра! Като прибавим към тях и най-новата "ЗалоАЛОжи" по БНТ, предназначена за малки и големи, умни и прости, богати и бедни, мъже и жени - получаваме един солиден блок, запълващ ефира почти 100%. Различните магазинни предавания също са призвани да развличат - тук са някои от сутрешните блокове на кабелните телевизии (само не знам дали развлечението там не е резултат от неукостта и неопитността на водещите, а не от характера на предаванията), ежедневното "На кафе" с Гала и уикендното "У нас" по "Нова", кулинарните забавности на Ути и Иван Звездев, в известна степен "Спектър 7" на "7 дни", проваленият Дамян в "По-добре късно, отколкото никога" (това нещастно шоу обезличи и чара на Ива Екимова) също търчи по някакви магазини на екрана на M SAT във "Всички заедно", да не говорим за определено просташките "Сигнално жълто" по СКАТ, "Стрийп Шами шоу" по М SAT и "Турбо лига" по "Нова" (там се появиха и "Голите ангели" - еротично шоу); въобще българските телевизии май са решили, че всяка сериозност трябва да се прати по дяволите и да се заложи на лекотата на битието. Която е непосилна и все нанякъде ще избие. А това е симптом за продължаващато вече много-много дълго състояние на разпаднатост на социума: ние, българите, нямаме общ проект, който да ни държи в будна отговорност и съчленена съборност към полиса, затова развлечението е, което ни обединява. Не случайно нашата заедност е наяве все по празници - Коледа, Нова година, 3 март, някои по-важни именни дни от календара: точно тогава различните телевизии решават, че трябва да ни възпитават и да се проявявят като обединители на нацията - обясняват ни как точно да ги изпълним ритуалите, разказват ни жития и т.н, и т.н. Тъкмо тази празнина позволява на предавания, които по принцип нямат нищо общо с професионалната и качествената телевизия, като "Сите българи заедно" и "От българско по-българско" по СКАТ, "От телефон до микрофон" на Ник Щайн (когото от "Ден" приютиха - познайте къде? - в СКАТ), Волен-Сидеровата "Атака" - пак в СКАТ, да имат толкова много зрители. Въобще бургаската телевизия взе да се оформя като най-върлия националистически кабелен оператор в цялата тв мрежа.
През 2003 (тв) политическото бе сдъвкано от (тв) комерсиалното и (тв) националистическото. Дали устремът към националистическото, или пък пленеността от меркантилното забавление ще надделеят в българското масово съзнание - телевизионният ефир на 2004 е мястото, където ще намерим отговора на това важно питане. Ако игрите останат и дори се разроят, националистическото губи, но ако интересът към тях увехне за сметка на заиграването с българското и колко то е велико, мъдро и първо-европейско - тогава за обществената ситуация в страната ще имаме доста поводи за безпокойство.

Митко Новков