Под съставителството и научната редакция на проф. Филип Панайотов бе публикуван том "Политическата цензура в България" (Университетско издателство на ВСУ "Черноризец Храбър", Варна, 2003). Особеностите на националния академичен живот са принудили съставителя да материализира резултатите от едноименна конференция, организирана от програма "Обществени комуникации" във Варненския свободен университет, преди самата тя реално да се е състояла.
Автори на статиите предимно са преподаватели в Софийския университет (Милко Петров, Таня Натан-Пауновска, Елиезер Алфандари, Снежана Попова, Георги Лозанов, Мария Попова). В интердисциплинарното издание са представени Институтът по история при БАН (Василка Танкова, Владимир Мигев, Елена Стателова), Българският хелзинкски комитет (Юлияна Методиева), ВСУ "Черноризец Храбър" (Людмила Стоянова), Илчо Димитров и Весела Чичовска.
"Хубаво е правителствата да не забравят - опитомени за вечни времена медии няма", заявява в статията си проф. Милко Петров, декан на Катедра "История и теория на журналистиката" в СУ. Мислейки последните няколко кабинета, не съм сигурен в тревожната им памет. Много повече обаче ме засяга услужливият манталитет на едрите медийни собственици у нас, центробежността на цинизма им. (А медийна критика те не четат!..)
"Политическата цензура в България" имаше премиерата си миналата седмица в Клуба на СБЖ. На нея присъства и Велислава Дърева - вероятно най-често цензурираната през последните две десетилетия българска журналистка.

М.Б.