Боян Папазов: Demon Sale
По електронната поща получихме писмо от Бон, част от което публикуваме: "Изпращам ви превод на статията, излязла в годишника на списание "Театер хойте" под заглавие "Български мечки". Автор на текста е Андреа Кошвиц, драматург във Фолксбюне, Берлин. Статията е за пиесата на Боян Папазов "Demon Sale". По моя информация новата пиеса на Папазов още не е поставяна в България и около нея има доста дискусии. Именно по тази причина реших, че статията, в която Кошвиц обявява "Demon Sale" за пиесата на сезона, ще ви заинтересува. Любопитен е и фактът, че докато в България се оспорва езика, на който е написана, в Германия вече се водят преговори тя да бъде поставена в някой от берлинските театри."

С. П.

Ето я и самата статия.

"Планът за следващото десетилетие изглежда приблизително така: циганите с каруците разполагат своя лагер насред Шанз-Елизе, български мечки танцуват по берлинския Кудам, полудиви украинци строяват край Милано казашките си отряди, обсебени от алкохол и молитви поляци опустошават винените райони на Рейн и Мозел, за да засадят в тях растения с плодове от чист спирт. Трудно е да се каже какво биха направили румънците с милионите си стада овце. Хървати и босненци пресичат Ламанша с далматински лодки и балканизират Великобритания. А това, на което са способни албанците, надхвърля всякакви човешки представи.
Ако може да се вярва на полския писател Анджей Стасюк, то не бихме познали Европа в бъдеще.
Моята пиеса за новия сезон се нарича "Demon Sale", написана от българският филмов и театрален автор Боян Папазов. "Нежната, тиха лудост", която характеризира 16-те сцени се съпротивлява срещу един немски превод. Своенравният текст успява да запечата гротескния образ на конфликта Изток-Запад, намеквайки по един чаровен начин за грозящото ни опустошение.
Симона е амбициозна млада антроположка, която след падането на комунизма живее във Флорида, с майка от гръко-български произход и баща - руски евреин. Както във всяка либерална държава, така и на източното американско крайбрежие съществува жив интерес към "native studies", стига разбира се "диваците" да не се установят пред собствената ти врата. Затова и Симона избира циганите в старата си родина за обект на научните си изследвания. За да може възможно най-бързо да влезе в циганската гилдия, тя става любовница на Бенко Котар, което не се одобрява от майка й. Възмутена от "интимните разследвания" на дъщеря си, тя наема частен детектив, който да отвлече Симона и да я продаде в Косово, като представи престъплението за дело на Бенковия клан.
Бенко, който може да чете и пише, признат за "интелектуалеца" в гилдията, става нейна жертва. Циганската мафия решава той да отиде в затвора, където на спокойствие ще може да завърши своя фамилен дневник. Като компенсация за това получава пари за следване в чужбина и възможност да издаде книгата си. Междувременно Симона вече е опознала живота на циганите и каква е неговата цена. Накрая всички са доволни и се напиват.
Така протичат събитията в пиесата на Боян Папазов. Материал като за филм, чиито криминални последици са резултат от конфликта лукс и масова беднотия в днешна България. Там на тези, които вече нищо не притежават, не им остава друго освен да превърнат преследващите ги духове в монетен звън. Това, с което се търгува на пазара на неограничените възможности, достига в "Demon Sale" своята голяма сценична изява. Щури разкази за сънища и прегрешения, хиперреален език, който въздейства и съживява.
Погледната от един друг аспект, "тихата лудост" на Папазов засяга появилата се след студената война фикс-идея за самоидентичност. Именно "културологията" е този светоглед, на който биват учени мениджерите на международните концерни. Тук интересите не се борят за слава, влияние и успех, а са насочени към нравите и манталитета. Понякога по войнствен път както е при Самюел Хънтингтън в "Сблъсъкът на цивилизациите", понякога мирно, приятелски, напудрено и типично за привържениците на "Multikulti". Винаги ще важи, че "другият" е подвластен доживотно на културата си. Няма по-подходящ за тази роля на "другия" от "циганите", синти и ромите, които разлайват бясното псе на Европа. В Чехия строят стени, за да не ги виждат; в Германия ги изпращат край сметищата на края на града; в Румъния ги пребиват. Циганите са "другите" par excellence. Ако ги нямаше, щяха да бъдат измислени.
"Окото" на Симона копнее за автентичния момент, но това, което в последствие преживява, само наподобява света, който тя вече познава. Хамалска работа, търговия с хора, проституция и джебчийство определят живота на аутсайдерите. И тук мафията е тази, която има последната дума - единствената функционираща структура. Както Европа и Америка гледа на своите аутсайдери, така и те й отвръщат. "Другият" е фикция - един копнеж по безгрижния "живот на циганите", една оперета (например от Костурица), но същевременно също толкова нереална, колкото и представата за една чиста и подредена Европа, по немско-френски пример."


От немски Силвия Петрова