За докосването, разумната плът... и други демони

За Платон зрението е най-висшето и чисто сетиво. Така ще отсъдят столетия по-късно и неоплатониците, в чиято ценностна скала осезанието и докосването снизхождат до най-низшата телесна сетивност. Паралелно с този разказ, отдаващ първенство на зрителното и на видимото, съществува и друг един, който, макар и маргинализиран от доминиращата култура на визуалното, намира своите сериозни основания. Аристотел в "За душата" извежда осезанието пред останалите сетива, като твърди, че за разлика от зрението и слуха например, осезанието е винаги множествено, че то не се командва от един орган, а от плътта, сиреч от цялото тяло - посредникът със "същинския сетивен орган", който "е някакъв друг вътрешен орган" ("За душата". 422б-423а). Oсезанието е по-дълбоко от кожата, твърди Аристотел, и именно това е отправната точка за сборника статии, редактиран и предговорен от Елизабет Харви, професор в Центъра за сравнително литературознание към Университета в Торонто, "Разумна плът: върху докосването в ранномодерната култура".
В предговора Харви ясно набелязва целите на сборника, а именно "да изследва как тактилността е организирала определено знание и е дефинирала човешката субективност" и заедно с това да демонстрира докосването като "ключово понятие за множество дискурси и теми. Единият фланг на това предприятие се организира около чисто теоретични проекти, на които Харви отдава дължимото в предговора. Тук са споменати Мерло-Понти с идеята му за ръката като синекдоха на докосването, Дидие Анзийо с теорията му за формиране на субекта през осезанието, Иригаре и Кръстева, които полагат метафизиката на докосването в основата на половото о-различаване, Норберт Елиас, Жил Дельоз, Жан-Франсоа Лиотар и пр. Друго едно крило на науката пък подплатява историческия характер на включените изследвания. Тук Харви отбелязва трудовете на историци като Маргрета де Грация, Морийн Гилиган, Питър Сталибрас, Саймън Хънт и др. До голяма степен това са имената, които мотивират ранната модерност като период, важен за изследване, и то през огромен набор свидетелства за "тактилността" на културата - от тъкани и дрехи, образи и карти, до монети, огледала, текстове...
Една значителна част от есетата в сборника съчетават исторически с психоаналитичен подход. Например Скот Стивънс се занимава с инкорпорирането на Другостта (чиято екстремална форма е канибализмът) при историческата среща между европейци и "голо" местно население. Друга група статии изследват културните и социални последствия от анатомическия и медицински допир. Ив Келър, например, описва начините да се представи раждането в медицинския дискурс, а Бетина Мейтс фокусира изследването си върху репрезентациите на клитора в ранномодерни източници. Самата Елизабет Харви се занимава с алегорическото и анатомично представяне на телесната вътрешност при "Кралицата на феите" на Спенсър и "Микроскосмография" на Круук. Последната група статии засяга ролята на докосването в езика, изкуството и архитектурата. Мисти Андерсън изследва т.нар. "килерна драма" ("closet drama") на Маргарет Кавендиш, а Джоди Кранстън изучава Ренесансовото схващане за "енергията", която прави едно произведение на изкуството да "оживява" за читателя или зрителя.
Неслучайно в послеслова Лин Ентърлайн повдига като централен въпроса за "реториката на докосването" и то през ключов за темата на сборника текст, какъвто са "Метаморфози" на Овидий. В анализа на авторката "ласката" на Пигмалион се превръща във фигура на особен "лингвистичен материализъм". Докосването на твореца е желаещо и вдъхващо живот, но заедно с това вдъхващо желание за живот у самата творба. Подобен жест възстановява материалната връзка между тялото и света, при което не се отделят "думите от материята и идеята от плътта". Зад този първи - и майчински, и творчески - жест се разгръща отново и в цялост разказът за човешкото докосване, който е и темата на представяния сборник. А както Елизабет Харви напомня, все още "телесността е необходимо условие за нашата хуманност."

Надежда Радулова

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Sensible flesh: On touch in early modern culture,
ed. by Elizabeth Harvey, Universiity of Pennsylvania Press, Philadelphia, 2003.