Мисъл, горест и....самотностa

В този компактдиск е събрана сякаш цялата нежност на големия български композитор. Събрана е от познавач - съпругата му проф. Василка Спасова е подредила соловите песни на Спасов; от първата, която е и първото му произведение изобщо - "Минавам като всички минувачи" (текст Иван Радоев), създадена преди 50 години от съвсем плахия, опипващ посоката студент, до въздействащата трансцедентност на монодрамата "Монолози на една самотна жена". Тук са намерили място 26 вокални миниатюри за соло сопран с оркестър и пиано, както и монодрамата.
В тази идея има сякаш изпълнение на точка от завещание. Самият Спасов неведнъж е подчертавал колко е пристрастен към високия женски глас. Мисля си, че много повече е обичал да го слуша вътре в себе си; или по-точно така, както той би го "поставил" в музиката си. Действително има нещо много специално в начина, по който звучи сопрановата лирична песен на композитора. Още в най-първите, най-традиционните си творби съвсем младият Спасов "играе" с текста много по-сложно, търси контекста, потапя ни в него чрез музикалната фраза; по-късно "игрите" стават много по-комплицирани. Но си мисля, че соловата песен на Спасов и гласът в тази песен не могат да се сбъркат: гласът винаги звучи с неповторима чувственост; като че ли не е написан нотен текст; като че Жената е диктувала на Твореца как да изрази най-истинно нейните съкровености. В тази насока Спасов май е единствен в родното звукотворчество. При това приживе той рядко е декларирал доколко го вълнува светът на женското преживяване, на женската чувственост, любов и горест.
Впрочем, в това надали има нещо необикновено - доколкото повечето най-същностни в живота личности за композитора са жени - най-напред майката и сестрата, след това - съпругата и дъщерята. Жената и нощта; нощта и тишината; тишината и смъртта; смъртта и душата. И самотата. Това е лиричният свят на композитора, подреден в изданието с вещина и най-вече в изпълнение на предпочитани от него певици - приятелката и съмишленичка от студентските години Мария Христова-Клейманс, Калина Жекова, Лидия Ступел, Валери Попова, Валентина Александрова и Емилия Максимова. "Винаги съм имал късмет с изпълнителите" - казваше и пишеше композиторът. В тихата среда на камерната звучност тези дами на песента са оставили по нещо от себе си. За Монолозите направо не мога да си представя кой друг би могъл да прероди текста на Габриела Мистрал, да сътвори тази звучаща среда така, както това правят Емилия Максимова и дамите на Крикор Четинян. Защото този компактдиск е и звуково свидетелство за част от живота на Иван - не само творчеството, но и изпълненията, съвместните репетиции (твърде въздействащо е да слушаш тук как съинтерпретира като пианист своите избраници), концерта, представянето, предпочитаните певици - тези, които носеха камерния български репертоар тогава...
С колко памет е натоварено това издание! И какви чувства предизвиква - като в стиха на Габриела Мистрал "Животът тъжен онемя, пустее цялата вселена." И колко късно си дава човек сметка за това!

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Ivan Spassov
Litany

Gega New 2004
С подкрепа на Община Пазарджик и Фондация "Иван Спасов"