Отива си Януари
Нежната спирала! - това беше първият образ, който ме връхлетя с вестта: "Чу ли - бай Йордан си отишъл." Нежната спирала, тази любовна метафора на смъртта, изписана с кръв по снега. Гениалното е просто - като хляба и виното. Господ кърши хляба и го раздава на учениците си - "Яжте, това е моята плът", разлива виното - "Пийте, това е моята кръв". Невероятно просто! "Бъди невероятен!" - приканваше ни и Радичков. Той седеше в мистичен захлас пред белия лист на снега. В неговата поетика снеговалежът беше ефект на Небесната мелница, която във времената на безнадеждност и унилост работи някак си на самотек, сякаш Мелничарят е задрямал или се е заседял някъде из многобройните, безименни северозападни ханчета, загубени сред преспи, бели вълци, наминали през заледения Дунав от Турну Мъгуреле, сокерици, дето виждат и през снега житното зърно, клюводръвци, които не само че пият греяна ракия като мъже, ами ги и предупреждават за появата на Тенец.
В тоя ден Мелничарят беше пуснал Небесната си мелница още по тъмно и тя продължаваше да ръси унило своето мливо над опустялата ни земя. Отива си Януари - най-българският месец, дори Йордановден и Ивановден (по стар стил) си отидоха. Дошло е времето му да си иде и той. Старозаветните знаят кога и как да си отидат.
Лек път, бай Йордане, из Отвъдното!

Иван Добчев