Можем да разсъждаваме върху коренния поврат, който Йордан Радичков осъществи в българското слово. Върху феноменалната смес от екзотично и универсално в творбите му. Върху дръзката сложност на текстовете и обаятелната простота на техния автор. Можем да разсъждаваме върху митологичния свят, от чиито недра прииждаше той и в чиито небеса се превърна.
Но днес - точно когато тихата вечер на Йордан Радичков мина в нощ - не това е най-важното.
Днес по Радичков провождаме цялата си любов към своите мъртви верблюди, тенци, караконджули, самодиви и клюводръвци. Към всички, които до онзи ден си приказваха с нас чрез него. Защото Йордан Радичков беше гласът на скъпите ни покойници, беше Медиумът. Нашите близки, роднини и съседи живяха чрез творбите му, в които думите и хората все още се обичат.
...И докато четем Радичков, ще се усещаме обичани...

Култура