В Бон през 1994
Йордан Радичков дойде през юни 1994 в Бон с театър "Сфумато" за участие във Второто биенале "Нова европейска драматургия". Негови прозаични текстове бяха станали благодарен материал за създаване на спектакъла "Луда трева". Радичков видимо се радваше на пътуването. Излизаше вече от някакво депресивно състояние, причини за което през онези години той имаше достатъчно. Беше малко необичайно да се гледа как този толкова популярен в България човек присъства мълчалив и някак си изолиран в многоезичната театрална суетня. Той не прояви спортен интерес към авторите и спектаклите, с които така или иначе се състезаваше, не се хвърли трескаво да се осведомява за театрални моди и свръхактуални теории, за да бъде на ниво, когато се стигне до програмираната след представлението дискусия. Че такова нещо предстои, май че изобщо беше минало покрай ушите му. Когато обаче публиката, изненадана от внушителната сила на камерния, ненатруфен, опрял се преди всичко на словото спектакъл, след дълги ръкопляскания се премести в залата за дискусии, той застана пред нея и направи едно още по-изненадващо шоу. Просто заговори по начин, по който тука категорично никой не говореше. Без нито една дума от театралния език, без всякаква грижа за белите кахъри на съсловието, с образи и понятия, на които преводачката стреснато търсеше съответствия. Струята, която пуска сутрин от душа на банята, Радичков сравни с дебнещи чудовища - змии и гущери, готови да се нахвърлят върху него. Ставаше дума за екологията, за замърсяването на водите и въздуха след въпрос за опасностите, които заплашват съвременното човечество. Самосъзнанието за интелектуална сила беше изтрило всякакъв признак за смущение от лицето на този стеснителен по природа човек. Два дни по-късно (течеше световното футболно първенство) на телевизионния екран Христо Стоичков с наистина една по-друга усмивка, но със същата спокойна самоувереност обясни на германските спортни журналисти какво ще се случи утре във вратата на националния им отбор: "Айн-цвайн - дрън!"
Творбите на Йордан Радичков излязоха от границите на малката ни страна, но той далеч не е получил това признание в света, което би трябвало да съответства на таланта му. Препятствията, които стоят пред българското слово, са къде по-големи, отколкото пред пълната с въздух футболна топка. Това обаче само по себе си не прави по-бедна българската култура.

Константин Илиев