Из Поетиката на Радичков
1. Радичковите герои се изслушват един друг.
Гоца Герасков разказва безкрайно как мамел изгубеното си прасе. Защото има кой да го слуша. В "Януари" хората дълго разговарят за клюводръвци и кръстословици. Защото се изслушват един друг. Хората не се прекъсват, въпреки че нещата, които споделят, са известни. Дори известните неща не са банални. Баналността още не е известна на Радичковите герои.
2. Тяхното общуване не е диалог в познатия смисъл - диспут, дебат, спор.
Това са поредица от монолози. Всеки каканиже своя монолог. Но другите го изслушват, оставят го да се изкаже. Защото няма нужда от диспут, дебат, спор. Първосътвореният свят е такъв, какъвто е. Той няма нужда да бъде променян. Диспутите, дебатите, споровете искат да променят света. Радичковите герои не искат да променят първосътворения свят.
3. Хората се уважават. Изслушвайки се, без да се прекъсват, те общуват. Общуването в този вид е първата нравственост.
У Радичков наблюдаваме празнуването, честването на съседа. Тези хора имат за основа на живота си една предварителна нравственост. Като не се прекъсват, хората не прекъсват и нравствените потоци помежду си.
4. Другото нещо е асоциалността.
Държавата гърми, долавя се далечният й грохот, но по-ясно се чува пукането на Церова гора. В Черказки и Горна каменна рикса животът тече вън от социума; социални проблеми Радичков не поставя.
Дори като разказва за партизани, за епохата отпреди Освобождението и за социалистическо време, наблюдаваме живота в неговия първичен, предсоциален ред. Дори да се случват извънредни събития (изчезването на Петър Моторов), тази събитийност се размива сред приказките, споделянето. Събитията отстъпват пред силата на Словесното начало. Светът е по-слаб от етиката.
5. Изпитваме облекчение, защото Гоца Герасков е освободен от ужасите на социалното.
Оттук райската простота на живота, въпреки немотията. Това не е атавизъм. По-скоро е първозданност на живота между людете. Напред излиза природната тайна сила. Природата е преди обществено-социалното. Гора, дървета, свраки, зайци, вълци, поля, валози, кории, чукари, дъждове, мъгли, снегове, пъртини... Първозданен, сътворен от Бога, свят.
6. Този свят е надарен с дар слово.
Природата говори. Човеците общуват помежду си, но общуват и с гората, с прасето, свраката, пемперугата, караконджулите, самовилите. Прочее, в това е същината на всяка митология - размяната на изказвания, без прекъсване, между хората и природните тйни сили.
7. Инфантилизъм или, да го кажем, детският поглед, това е следващото. Светът е видян от десетгодишно момче. Едно нямо момче.
Виденията на нямото момче - това описва Радичков. Писателят е останал десетгодишно нямо момче. Липсата на интелектуализъм носи облекчение за днешния читател. Онова, по което силно скърбим днес, е загубата на инфантилизма, на детството. Децата вече не се раждат деца.
8. При това, у Радичков има стихия на визията, на видението. Дори безкрайните монолози са видяни (детето е нямо). Като не може да говори, то гледа, слуша, пише. И вижда как хората и природата не се прекъсват. Тук липсва въображението. Нямото дете вижда първозданно, слуша първозданно и помни, разказва света, защото това също е от първозданността.
9. Етическото словесно общуване между людете, между людете и природата, асоциалността на взаимния им споделен живот и детинщината на немия поглед - това са спокойните ветрове на Радичковата поетика.

Красимир Крумов