Прощално за Йордан
Струва ми се, че сега вече всички ние - от нас, дето го боготворяхме, до вас, дето го плюехте, можем да се обединим поне в едно нещо: отиде си един необикновен българин и художник! Както е писано на много малко измежду нас, Йордановото творчество и Йордановият живот бяха постоянен източник на страстно обсъждане и интерес из цяла България. Една от най-големите ни духовни фигури вече я няма. Всички започваме да живеем оттук нататак с вакуума, който той ни остави. Осиротяхме всички, независимо от отношението си към него.
За мен лично това е голям удар. Така бях свикнал с него! Приятелството му ме беше разглезило до невъзможност. Всеки път, когато сядах да си говоря с него, нещо много по-голямо от самия разговор - Йордановото обаяние, мистериозната атмосфера, която той създаваше просто като вещ магьосник, бих казал дори хипнотизатор, ме отпускаше блажено и аз потъвах в люлката на думите му.
В последно време аз много пътувах по света и не успявах да бъда във връзка с него така, както ми се искаше. Сега е вече късно. Осъзнаването на факта, че никога повече няма да имам щастието да общувам с Йордан, е мъчително. Но това, което той ми даде като човек и като художник, е едно фантастично богатство. Благодарен съм на съдбата, че го срещнах и че той не се поколеба да ми довери като млад режисьор преди много години своята скъпа "Лазарица".
Неговото доверие в мен в ония далечни дни ме окрили за цял живот. Оттогава духът му е част от мен и никога няма да ме напусне.
Мир на праха му!

Милано, 22 януари 2004

Младен Киселов