Тук от мен няма нужда...
- Имаш ли усещането за завръщане, когато идваш да дирижираш на Новогодишния фестивал?
- Особено ми е чувството... не е много приятно; имам усещането, че не се връщам в родината си...
- Защо?
- Защото всичко е някак запуснато. Това, което е в културата, в музиката, няма нищо общо с правеното досега от различни хора. С всяка изминала година това, което виждам, става по-отчайващо. Виждам и още нещо - че от мен всъщност тук, в нашата действителност, няма нужда... Което е особено чувство. Защото на други места съществува уважение към това, което правиш, хората уважават професията ти, докато тук... Така че доста вяло вече се връщам. Правя го най-вече заради семейството си.
- Това ли е причината тази година на Новогодишния фестивал да дирижираш само два концерта?
- Да! Отказах се, просто няма смисъл да дирижирам повече. А и съм много изморен, всяка седмица дирижирам различни програми. Затова реших да направя само два концерта.
- Не можеш обаче да се оплачеш от липса на интерес от страна на публиката.
- Имам усещането, че вече няма критерии; няма критерии нито у хората, които правят музиката, у професионалистите, нито у публиката. Може би част от публиката си спомня какво се е случвало, но като цяло тя вече е доста раздвоена - не знае какво да слуша, кое е ценното... Звуковата среда е вече така размита, така уеднаквена в различните оркестри, че няма нещо, за което публиката да се хване. Тя още ходи на концерти, но вече като че ли не знае кое е хубаво и кое - не! Това е моето чувство.
- На какво, според теб, се дължи това?
- Дължи се на факта, че държавата все още няма културна политика; няма отношение към това, кой какво прави. Всичко е оставено на самотек - всеки да се оправя както и колкото може. А как да се оправят хора, които само гледат откъде да вземат някой лев! Ето, сега за този Новогодишен фестивал оркестърът е поел предварително ангажимент, написано е колко репетиции и кога да се проведат. Отивам аз на първата репетиция, а голяма част от музикантите ги няма. Оказва се, че на всеки концерт свирят различни музиканти, защото имали и други ангажименти... Тези, които бяха потвърдили участието си, също ги нямаше на репетиции. Още първия ден около 10-15 човека излязоха час или два преди края на репетицията. Имали друга работа. А това, че са подписали договор, няма никакво значение. Нещо станало, променили им програмата... и това е. На другата репетиция също не се явиха. Излизат, влизат, когато им скимне. Идват две момичета сутринта на репетиция - правим симфония "Манфред" - и след малко си тръгват. Следобед се явяват, все едно нищо не е било. Питам: "Къде бяхте?". Трябвало да отидат на репетиция на Нов симфоничен оркестър. Нали са поели ангажимент към фестивала! Освободих ги. Няма смисъл! Така беше през цялото време. На нито една репетиция не бяха всички музиканти. Никакво чувство за отговорност, никакъв професионализъм - отчайващо, критично състояние! Какъв смисъл да се прави нещо тук. Виждам, че има публика, която си спомня концертите ми... като че ли единственото ми задължение е към тези хора. Освен това в София има вече много сборни формации, а добрите музиканти са малко. Те тичат от място на място и затова всичко звучи по един и същи начин. Едно и също! Всичко се пропиля за много кратко време. Най-лошото е, че дори музикантите не си дават сметка колко бързо се провалят нещата, колко процесът е светкавичен. Колкото до държавата - тя все други, по-важни проблеми имала... Ето, в Русия вече започнаха да се оправят нещата; успяха да се вземат в ръце. Защо? Защото имат традиция, защото знаят колко трудно се прави нещо и колко е лесно да се развали. Лично Путин от няколко месеца увеличи заплатите на 5 оркестъра - направи ги десет пъти по-големи. Става дума, разбира се, за най-добрите състави. В Москва това са Болшой театър, Радиооркестърът, Госоркестърът (който беше на Светланов), а в Петербург - Мариинският театър и Филхармонията. В същото време всички останали оркестри имат спонсор - няма оркестър без спонсор. И защо там успяват да дадат пари, а в нашата държава този въпрос не се урежда - не разбирам. Не е само липсата на закон, трябва и отношение... И Москва пак си става сериозна столица на музиката, докато тук такива изгледи няма.
- Мислиш ли, че това отношение на музиканта към репетицията, към концерта, това неспазване на поет ангажимент е само въпрос на бедност?
- Не е само това. Бедността влияе. Но не може един истински музикант да няма отношение, когато седне да свири. Добрият музикант не може да свири лошо, дори ако е за по-малко пари. Както и обратното, лошият музикант може ли да засвири по-добре, ако му платят повече? Не може! А ние тук обясняваме всичко с бедността. Вярно, не може да се живее без пари, но не е само в това причината. В подобни тежки условия най-много се разпознават качествата на истинския музикант.
- Според теб липсва хигиена на музикантския труд.
- Да, мисля, че точно това е думата.
- А сега, след година, усещаш ли следи от работата на по-младите ти колеги в оркестрите, с които те работят?
- Нищо не усещам, всичко звучи по един и същи начин, но, от друга страна, и никой не работи с оркестрите постоянно. Въртят се различни диригенти, което е пагубно. По този начин оркестър не става, въпреки че музикантите това предпочитат, по-лесно е. Защото като има един диригент, той държи нещата да стават. А когато са много и се сменят всяка седмица, те гледат само да се усмихват и да казват "Браво!". Едва когато музикантите разберат, че не е това начинът, по който се прави оркестър, може би наново ще има добри състави. Аз все си спомням статия на един пенсиониран немски музикант, свирил 40 години в оркестър, който обясняваше колко е важен диригентът. Въпреки че прекрасно знае какво е да имаш някой постоянно на главата си, той твърдеше, че когато диригентът застане на пулта, дори да не е най-добрият, всички трябва да се обединят около него. Иначе оркестър няма. А нашите музиканти демокрацията я разбраха доста погрешно. Те си мислят, че имат право да са свободни, без да работят.
- Да, за съжаление много често в концертните зали се чува, че малко се работи с оркестрите; рядко са вече концертите, които показват интензивност на процеса на мислене и на свирене. Но аз те помолих за този разговор с по-различно намерение. Иска ми се да разбера откъде всъщност се връщаш в България?
- Постоянният ми ангажимент е в Анкара, в частния оркестър Билкент. В него свирят предимно чужденци, има музиканти от 12 националности. Оркестърът съществува от 10 години и е прекрасен. Той работи в университетския град. Билкент е университет, направен от един човек - Ихсан Дорамаджъ. Сега е на 89 години. Изключителен човек! Човек с редки възможности, способен да насочи силата си в правилна насока. Той е нещо като светец за Турция; много е богат, но използва богатството си за доброто на страната си - за образованието, за здравето, за изкуството. Най-напред направил един университет и го подарил на държавата, после преди 10 години направил този университет на място около Анкара, което е било пустош; университетът е модерно европейско учебно заведение с всички хуманитарни дисциплини, с жилища за професорите и за студентите; построил и Консерваторията с прекрасна концертна зала и чудесна акустика; решил и оркестър да направи с музиканти от света, за да го покаже и извън Турция. Аз съм вече втора година там и мога да кажа, че съм напълно удовлетворен професионално, защото съм музикален директор и главен диригент - както бях и в Софийската филхармония. Това ми дава възможност да каня големи солисти и диригенти - ето, сега с Миша Майски ще имаме концерт; преди да дойда тук, свирихме с китайския пианист Ланг Ланг - име, което, сигурен съм, в България дори не знаят, но за него се пише, че е един от двайсетте, които променят света. Започнахме да правим записи за световни фирми, като "EMI", "Хармония мунди"; идват, слушат и са изумени от качеството на оркестъра. Имам пълната свобода да градя нещата. И всички сме доволни. Така че това ми е основната работа - в Анкара.
- Чува се, че и много пътуваш.
- Миналата година имах концерти с четири френски оркестъра - с Френския национален оркестър - 4 концерта, с оркестъра на Лил, в Мец и във Авиньон, в Германия имах 4 концерта, в Москва бях с оркестъра на Московското радио, който се счита за един от най-проспериращите; негов главен диригент е Владимир Федосеев. Този оркестър пътува непрекъснато - през октомври бях на турне с него в Англия, имах 10 концерта. Фирмата IMG, която е техен ексклузивен представител и с която пътувахме със Софийската филхармония, ме покани на турне с тях, имахме разговори да гостувам следващия сезон в Англия и с други оркестри. Сега ще имам отново в Москва концерт с оркестъра "Нова Русия" (с главен диригент Башмет), интересно ми е, защото ще свирим и моя Концерт за 2 флейти. А през есента ще го свиря и в Мексико.
- Имаш ли някакво специално музикантско преживяване, което можеш да отделите сред останалите?
- Да, в Париж, с оркестър "Ил дьо Франс". Аз много често гостувам във Франция и винаги на концертите ми залите са пълни. Но тук беше нещо изумително - след изпълнението на Брукнер, Четвърта симфония, залата така гърмеше от ръкопляскания, че изпитах радост, че точно това работя. А и оркестърът ми отговаря с взаимност, мисля, че ме обичат и винаги дават максимума, когато работим заедно. Това беше наистина събитие, още повече че Брукнер не се свири много във Франция, а за оркестъра това бе първото изпълнение на симфонията. Публиката е страхотна, слушат с такова внимание... Следващата година отново имам с тях концерт и се договорихме отново Брукнер да свирим - този път Осма симфония.
- Продължаваш ли да учиш всяка седмица партитури?
- Да, същото е, всяка седмица натоварването е страхотно. Работя много и непрекъснато. Освен това в повечето европейски страни оркестрите репетират сутрин и следобед. Това е доста изморително, но пък качеството е съвсем друго.
- В този маратон замислял ли си се накъде върви диригентската професия. Саймън Ратъл твърди, че времето на диригентите-диктатори е отминало. Какво още в диригентската професия не е вече същото?
- Естествено е, че нещата се променят. Отношенията между музикантите и диригента - също. Но постоянните пътувания на диригентите не са най-доброто нещо за оркестъра. Ако диригентите, пък били те и най-големи имена, се сменят непрекъснато, се получава неяснота в стила на оркестъра, в звуковата му естетика. Индивидуалността на оркестъра, обликът му сякаш избледнява. А едно време големите оркестри носеха марката на своите диригенти - Караян, Шолти...
- Как според теб може да се излезе от тази унификация на оркестровия звук? Защото това не е в услуга на музиката, естествено.
- Трябва да има човек, който постоянно да работи с оркестъра, аз го казах вече. Доста оркестри са без шеф-диригенти; но в Англия например не е така; в Германия - също. Страшно важно е един оркестър да има диригент. Особено пък у нас, в България, това е особено важно. Има една диригентска вълна напоследък, която е много смущаваща - музиканти, които изведнъж решават да станат диригенти. Хора, които никога не са учили същността на диригентския труд, спецификата на професията, си мислят, че е достатъчно да застанеш на пулта и да измахаш партитурата. А тук, в България, се оказва, че всеки, който намери някакви пари да плати на музикантите, може да застане на пулта.
- Изглежда лесна отстрани диригентската професия. Никой не си дава сметка, че освен да маха в такт, диригентът трябва и други някои неща да казва на оркестъра.
- Това е най-убийственото; между другото, това също е световен феномен. Музикантите се оплакват - идва, измахва си произведението и толкова. Ама да видиш мисъл, която да конструира произведението, да се е замислил върху музиката! Това също е причина много оркестри да звучат по един и същи начин.
- В този вакуум, който се оформя, намираш ли още смисъл в дирижирането, защото ти си и композитор?
- На други места - да! Да отидеш в Англия или във Франция, където умеят да чуят какво е извършил диригентът с оркестъра, има смисъл. Но не и тук, в България. Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес и когато се прекъсне...

2 януари 2004, София

Разговора води Екатерина Дочева



Разговор с
Емил Табаков