Към нов ВАК?
Вече 14 години след установяване на демократичния режим в страната Народното събрание не можа да приема нов Закон за научните степени и звания (ЗНСЗ), който да замени архаичния, бюрократичен и тоталитарен по своята същност ЗНСЗ от 1972 г. Оттогава досега в НС бяха депозирани повече от 10 законопроекта, по които бяха направени много критични бележки и препоръки.
Основните недостатъци, които правят неприемливи всички проекти за нов ЗНСЗ, в това число и последните два, предложени от група депутати от НДСВ, засягат два принципно важни въпроса. Единият е свързан с прокламираната в тях едностепенна система за атестиране на учени, създаваща реална опасност от появата на инфлация на научни степени и звания, а другият - с нежелание да се деполитизира бъдещата Национална агенция за атестиране на учени (НАА), с което решително да се ограничат възможностите за извращения и корупция при осъществяване на атестационния процес. Независимо от закъснението, свързано с приемането на нов ЗНСЗ, трябва да приемем по-малкото зло - да имаме един добър закон, макар и по-късно, отколкото закон от категорията на т.нар. "калпави закони" (според определението на един от зам.-председателите на НС), който би навредил на атестационния процес.
Критичният анализ на причините, довели до липсата на нов съвременен и балансиран ЗНСЗ, отговарящ както на европейските критерии, така и на нашия опит и традиции, показва, че те имат комплексен характер. Една от тях е свързана с нечуваемостта на законодателите по отношение на бележки и препоръки, идващи от извънпарламентарни среди. В това ни убеждават следните два примера:
През 1999 г. по повод обсъждане на проекта на МОН за нов ЗНСЗ предложихме примерен модел, включващ освен алтернативно решение на едностепенната система за атестиране на учени и възможност за деполитизиране на предложената Национална агенция за атестиране. За тази цел препоръчахме тя да не бъде орган на изпълнителната власт, откъдето произтича политизираният й характер, и да премине под ведомството на Президентството, като надправителствена, независима институция, структурирана и действаща съгласно демократичните принципи: изборност, мандатност и ротация за членовете на нейното ръководство. Всичко това значително ще противодейства на възможността за поява на случаи на извращения и корупция в работата на Атестационната комисия, които в една или друга степен съпътстват цялата история на досегашната ВАК и които многократно са огласявани в пресата. Същевременно предложената в модела по-висока степен на независимост на бъдещата Атестационна институция като една оценъчна система, би създала предпоставки за по-обективен и по-качествен атестационен процес. За съжаление, на предложения модел тогава МОН отговори с мълчание, въпреки че в печата излязоха публикации, потвърждаващи неговата целесъобразност и нито една, която да го отхвърля.
Миналата година по повод разглеждането на последните два проекта за нов ЗНСЗ ръководството на Националното движение за развитие и защита на науката и висшето образование публикува разгънат модел за алтернативно решение на гореизложените два принципно важни въпроса за дейността на бъдещата НАА, които законодателите също не пожелаха да чуят и отминаха с мълчание.
Нечуваемостта от страна на депутатите, особено тази на управляващото мнозинство, е често срещан синдром. Той явно е плод на голямото им самочувствие, породено от властта, която създава в тях илюзорно чувство на всезнайство. В отделни случаи той може да градира до степен на натрапчив негативизъм към чуждото мнение и предложения, даже когато те са рационални и полезни. Това обяснява често срещаната липса на диалогичност като част от синдрома. Понякога изявите на тази ментална глухота, за разлика от физиологичната, могат и да не се осъзнават от нейния носител. Във всички случаи обаче осъзната или не, когато тя засяга законотворци, нанася съществени вреди на законодателния процес, какъвто е и случаят и изработване и приемане на нов ЗНСЗ.
По-нататъшният анализ на многобройните проекти в НС, не довели до приемане на нов ЗНСЗ, показва, че друга причина за това е подражателското отношение на мнозина от авторите, свързано с безусловно пренасяна на т.нар. "чужд опит". Пример за това е предложената в законопроектите едностепенна система за атестиране на учени, която наистина съществува в повечето от страните на ЕС. Само че големите различия между тях и нас по отношение на социално-икономическите условия на труд, заплащане и реализация на учените правят тази система неприемлива в България. Нещо повече, съгласно представените законопроекти една хабилитация може да се реализира, примерно, при минимален вот от 5 души, положително гласували в Научния съвет. Такова решение, без никакъв последващ контрол от друга инстанция прави реална опасността от появата на инфлация на научни степени и звания. Тя би била още по-голяма при съществуващия голям брой нароили се ВУЗ и десетки филиали. На всички е известно, че те са принудени, за осъществяване на учебно-преподавателския процес, да прибягват до услугите на преподаватели от други ВУЗ - от т.нар. "Корпус на пътуващите преподаватели".
Подражателството израз на стремеж за адаптация към условията на другите, които сме приели за модел. За съжаление, често това става безкритично, без съобразяване с конкретиката на местните условия. В този случай търсенето на бързи и лесни пътища за приспособяване е вредно и често е израз на комплексираност и чувство за малоценност. В законодателния процес, както видяхме от горния пример, това може да се отрази твърде неблагоприятно върху качеството на приетите закони, в случая на бъдещия ЗНСЗ. Въпреки това някои депутати от НС често използват демагогския прийом при вземане на определено решение, обвинявайки противниците си в ретроградност и в отказ от европейските ценности, след като те не приемат безусловно опита на една или друга страна от ЕС.
Един друг сериозен недостатък на законопроектите произтича от пренебрежителното отношение на техните автори към натрупания наш опит и традиции в атестационния процес и нежеланието им да го използват при формиране и дейността на бъдещата НАА. В същото време всяка от страните на ЕС съгласно конфедеративния принцип се стреми да запази и своя опит и традиции, характеризиращи съществуващите различни форми за атестиране на учени.*
Игнориране на собствения опит и традиции за съжаление е отрицателна черта в нашата народопсихология, която често прераства в негативизъм. Тя не ни дава възможност да подходим рационално, съобразявайки се с всичко положително и отрицателно, натрупано като опит и традиции в атестационния процес в системата на досегашната ВАК, за да създадем по-съвършена институция в рамките на един по-добър ЗНСЗ. Защото каквото и да говорим, ние не можем да отречем факта, че през системата на ВАК са минали хиляди български учени, формиращи наличния научен потенциал на страната, от който нямаме основание да се срамуваме. Нещо повече, научните изследвания на мнозина от тях имат значителен принос в европейската и световна наука. В същото време не можем да затваряме очи пред недостатъците на ЗНСЗ от 1972 г., регламентиращ една централизирана, бюрократична тристепенна система за атестиране на учени като ВАК, която освен всичко друго е и политизирана институция.
На базата на всичко това, съобразявайки се с критериите на страните от ЕС, бихме могли да изградим съвременна и авторитетна НАА за атестиране на учени. Такъв е бил подходът ни при създаване на споменатия по-горе примерен модел и такива трябва да бъдат отправните позиции при създаване на бъдещата НАА в рамките на новия ЗНСЗ. Търсенето на оправдания при прокарване на едно или друго законодателно решение с използване на формални аргументи за синхронизация с европейското законодателство може да доведе до споменатите по-горе нежелани резултати и дейността на бъдещата НАА да се окаже по същество несъвместима с изискванията на ЕС.
Анализът на недостатъците на проектите за нов ЗНСЗ показва, че в някои от тях прозират тенденции, отразяващи интересите на отделни прослойки от научната гилдия. Така например, още при предварителните обсъждания за законопроектите, по-млади учени, защитавайки иначе справедливата кауза за подмладяване на научния състав в научните организации, намират в споменатата вече едностепенна система за атестиране на учени по-бърз и по-лесен начин за хабилитация. Дори в един от законопроектите, депозирани в НС, твърде авангардно се предлага премахване на доцентското звание, за да се съкрати пътят от асистентското до професорското научно звание. Оттук произтича препоръката ни за задължително спазване на принципа, съгласно който при разработката на бъдещия нов ЗНСЗ, законотворците трябва да изхождат преди всичко от интересите на науката, а не на тези, които я правят.
Що се отнася до причините за мълчаливото отхвърляне от страна на законотворците на предложената по-горе идея за деполитизация и промяна на статуквото на НАА в един бъдещ ЗНСЗ, твърде вероятно е тя също да е свързана с различни групови интереси в НС. Те не винаги съвпадат с интересите на научната общественост. Както бе изтъкнато вече, създаването на една деполитизирана НАА, като надправителствена институция с висока степен на независимост и обективност би могло да противодейства ефективно на евентуални извращения и корупция и успешно да парира всякакви партийни, групови или лични парламентарни и извънпарламентарни интервенции, засягащи атестационния процес. А за възможности за неправомерно домогване на някои депутати до научни звания, при сегашното статукво на ВАК, съобщава и редакционна бележка на авторитетен столичен ежедневник, където дословно четем: "Колко от тях (става дума за колеги на проф. Огнян Герджиков, б.а.), бидейки депутати, станаха я доценти, я професори, а някои направо професори, без въобще да са били академични люде преди това".
Изследвайки причините, довели до липсата на добър нов ЗНСЗ, не можем да отминем и конформизма на някои учени, заемащи важни места в научни организации, които виждаха слабостите на законопроектите, но не заеха категорична позиция при тяхното обсъждане в Комисията по наука и образование в НС.
Една от причините за забавяне на този закон от страна на законодателите се дължи и на известно подценяване на значението му за развитието на науката, независимо от това, че правителството я обяви за приоритетно направление в своята дейност.
Като израз на подценяване на въпросите, свързани с бъдещата ДАА и новия ЗНСЗ, можем да посочим и недостатъчния интерес на горемите наши медии към тях. Те избягват да публикуват подобни материали, оправдавайки се най-често с това, че тези въпроси са твърде специфични, засягат ограничен кръг от хора, и че масовият читател не се интересува от това. Изхождайки от голямото значение на гореизложените въпроси за развитието на науката, едва ли е необходимо тук да се привеждат аргументи и доказателства за несъстоятелността на подобни твърдения.
Обобщавайки резултатите от направения по-горе опит за анализ на причините, довели до някои принципно важни недостатъци и слабости в депозираните досега в НС проекти за нов ЗНСЗ, които имат съществено значение за атестационния процес, си позволяваме да направим следните заключения: Изработването на един нов ЗНСЗ, без съмнение, предполага тясно взаимодействие и сътрудничество между законотворците и учените от различни държавни и частни научни заведения, както и неправителствени организации на учените. За това, безусловно, е необходима и политическа воля на парламентаристите в НС, които често ни уверяват, че поставят държавните интереси над всичко.

Проф. д-р Виден Георгиев
член на Националното движение за развитие
и защита на науката и висшето образование


* Изказвам благодарност на г-жа Евгения Попова, ръководител на програма "Студенти на стаж към Парламента", за любезно предоставените ми материали относно законодателството в страните от ЕС, свързани с висшето образование и атестиране на учени.