Нарочно не сложихме точка
- В момента сме на Аничковия мост. Тук започва филмът ви "Разходка". Къде според вас е центърът на града?
- Някъде тук. Но го казвам интуитивно. Петербург няма център в смисъла на определена точка. Вместо точка има линия - оттук по Невски проспект и до Дворцовия площад.
- Как се появи идеята за кинопреход из града?
- Вече бях направил пробите за филма "Предчувствие за космос" по сценарий на Александър Миндадзе. Трябваше да започнем снимките преди година (а почваме едва сега), но за главната роля бе избран Евгений Миронов, а той бе страшно зает... Срещахме се с Дуня Смирнова, (сценаристката на "Разходка", журналистка и дъщеря на Андрей Смирнов - режисьорът на "Белaруската гара" - бел. ред.), обсъждахме къде да намерим съвременна история. Едни ни се виждаха прекалено злободневни, други - претъпкани с информация, трети - вече използвани в сериалите. И изведнъж ни хрумна идея - трима да вървят час и половина по Невски и толкова. Останалото бе натаманено.
- Бързо ли?
- Наложи се. Когато с художника Евгений Мита преминахме същия този маршрут, направо ни призля: всичко наоколо беше разровено - и зелените алеи, и горите. 300-годишнината приближаваше. А после проумяхме, че имаме уникален шанс. Такъв град и след сто години никой няма да види. Град, подготвящ преобразяването си. За мен това беше хулигански експеримент - не съм снимал по този начин. Операторът Юрий Клименко, работил с Параджанов и Муратова, прочете сценария и отсече: "Това е авантюра."
- И все пак се е хванал с проекта.
- Слава Богу, че снимахме по този нов начин. Ето тук, откъм Караванная, е първата важна сцена, когато героят завързва разговор с девойката. Ако снимахме традиционно, трябваше да заприщим целия Невски проспект, да организираме хилядна масовка, да слагаме релси или пък да търсим под наем някакво специално оборудване. И случката щеше да излезе нагласена. Масовка, разбира се, имаше - всичките тези улични стълкновения и "случайните" реплики на епизодичните персонажи са заложени в сценария, но първите зрители на филма по време на тазгодишния Московски кинофестивал отбелязаха специално неговата естественост. Когато репетирахме припадането на героинята в колонадата на Исакиевския събор, всичко се снимаше без предварителен план, но хората реагираха еднозначно: всички се хвърляха и блъскаха да дават съвети, да предлагат лекарства... Или пък "футболната" сцена - тя също беше микс от реално и нереално. Нашите герои се движеха по Тучковия мост, и всеки път, когато снимахме, на всеки дубъл се протичаше истински мач. Наистина пробягваха някакви хора и същевременно имаше неща, които бяха подготвени предварително. В края на моста сто и петдесет реални фенове по команда "заглушаваха" персонажите. Това го има в кадър. Но масовката вече си беше наша.
- Но как се организира цялата тази естественост! Всъщност работното заглавие на филма беше "Петербург on-line", а и го снимахте on-line...
- Да, да. Например кадърът, в който героят и героинята се срещат, е по-дълъг от двайсет минути. И беше доста трудно да се отиде до всяка точка с определена реплика, за да съвпадне всичко. А работата ни отстрани изглеждаше комично, защото вървят директорът на продукцията, вторият режисьор, двама милиционери, и всичките са свързани, после идват актьорите, операторът с асистента си, който държи камерата, след тях още един от асистент-режисьорите, след него - милиционер, аз със звукорежисьора... И тъй като бяхме на един кабел, аз се движех с наушници. Звукът беше за мен единствената възможност да контролирам ситуацията. Апаратурата беше докарана специално от Финландия, но в интерес на истината не издържаше повече от 300 метра от нашата разходка.
- След снимките с дигитална камера е закономерен въпросът за отношението ви към "Догма 95" на Ларс фон Триер и Ко?
- Отношението ми към "Догма" е чудно, макар че не съм се и замислял за киномоди и манифести. Има драматургия, има сценарий, има елементи от сценария, които изискват нетрадиционен подход. Да, често сравняват моя филм с произведенията на "Догма". Но има още един 20-минутен план - от конете на Клод до стария Дом на книгата - също заснет като един кадър. Бях сигурен, че критиците веднага ще гракнат, че Учител подражава на Сокуров в "Руската съкровищница", заснет изцяло като един кадър. Но самото начало на нашия филм и целият финал са заснети абсолютно традиционно: със стативи, релси, крупности... Всеки материал изисква своето кинематографично отражение. В началото и в края - 35 мм, а по средата тичахме с миниатюрна цифрова камера, за да постигнем после необходимия ефект на много скъпа техника във Финландия.
- Сравняват "Разходка" и с "Аз крача из Москва" на Георгий Данелия.
- Това сравнение е приятно, разбира се, но приликите са нищожни, а различията - безброй. И Москва не прилича на Петербург, и времето е друго, и младите хора вече не се запознават така. А тогава бе възможно "любовно настроение" без привкус на агресия. "Аз крача из Москва" е класика и изобщо мой любим филм, ала е безполезно да сравняваме "разходка" с него.
- Във връзка с различията между Москва и Петербург, смятате ли, че има кардинална разлика между московските и петербургските лица?
- В момента се разхождаме с вас из Питер - нима съществува разлика? И цялата тази история можеше да се случи и в Москва, и в Питер, и във Воронеж. И момчетата са средностатистически.
- Най-"изкуственото" във филма е разклонението на сюжета, когато камерата фиксира второстепенните персонажи: уличните "Петровци", работягите по чистотата... Тоест човешкият фон на града.
- Една от задачите ми беше във всички роли да използвам актьори от един театър (любимият ми) - студията на Пьотър Фоменко. Там играят най-киногеничните актьори.
- Любопитно е по какъв начин вие изобщо подбирате актьорите - известен сте като "създател на звезди"?
- Днес понятието "звезда" е твърде размито. Новите лица са кът. В "бандитските" сериали например играят едни и същи актьори. А виж, в театъра нещата се получават. Доста дълго избирам актьорите за централните персонажи. Например московчанката Ирина Пегова, изпълнителка на главната роля в "Разходка", успешно мина при мен проби за "Предчувствие за космос". За "Разходка" организирахме сериозен кастинг и за главната роля избрахме много добра актриса. Но вътрешният глас ми подсказваше, че не е това. Пегова трябваше да играе съвсем друга роля, в друго време - 1957. Но тя притежава невероятна енергетика, особено разбиране за актьорската професия... Три дни снимахме сцената с дъжда на Василиевския остров, там има страстен монолог, а дъждът се лее като из ведро. Нищо не излизаше. Пегова все повтаряше, че не чувства дъжда. Две поливателни машини я заливат от глава до пети, а тя не чувствала дъжда! Хубаво, запазих самообладание, не креснах. Просто машините станаха 4. И всичко си дойде на мястото. Та, две седмици преди снимки избрах Ира за "Разходка", макар да бях наясно, че външността й не е съвсем адекватна на нашите цели - прекалено ярко се отличава от тълпата. Съвсем не е средностатистическа.
- Прилича на Роми Шнайдер...
- Казах й го още на първата ни среща. Но тя е Роми Шнайдер с "руска душа". Когато стана ясно, че главните актьори са от един театър, реших да се огранича с "един източник". Полина Кутьопова във филма произнася три думи, Ксения - две. Тя току-що бе родила бебе и наехме специален автобус, за да може по време на почивките да отскача да кърми.
- А другият "главен" във филма? Как точно стана - намерихте Евгений Гришковец за ролята или роля за Гришковец?
- И с него стана като с Ира - първоначално бе планиран друг актьор. Заснехме целия филм, освен финала. И направихме 2 месеца престой. Направо не проумявахме как да приключи всичко това. Имахме куп варианти: от нелепи до прекалено сериозни. Решихме да не драматизираме. Нарочно не сложихме точка. Но обърнахте ли внимание на прехода от лента към "цифра"? Кадърът се разрушава. Това е изход и в обикновения живот, където е пълно с такива истории.
- А Гришковец?
- Докато мислехме финала, стана ясно, че за ролята на Сева не бива да вземаме известен актьор. Младежите бяха създали наистина "неактьорско" настроение... А Гришковец е "известен в тесни кръгове". Важно ми беше и какъв човек е в живота...
- Героите ви са Одисеевци на Невския проспект. В смисъл, че Одисей със своите странствания при Омир обхваща достатъчно голяма част от Средиземноморието, а Улис на Джойс се задоволява само с Дъблин. При вас мащабът е още по-окрупнен, но намерението е същото - да се укрепите в пространството на родния град.
- Да се укрепиш в пространството е въпрос на авторско самолюбие. Но тази история не е "петербургска". Тя може да се случи навсякъде. На Запад продължават да смятат Русия за "друга" страна, а ние заснехме напълно европейска история в Русия. Така че петербургският ландашфт все пак е важен.

Premiere, бр. 44, 2003

Разговаря Сергей Полотовски


Трима по Невски проспект

Алексей Учител е силен режисьор - досега това бе неоспорим факт, но само в тесен кръг. Той влезе в игралното кино от документалното твърде късно - точно когато то бе излязло от салоните. Затова "Мания за Жизел" и "Дневникът на жена му" - не без предизвикателство замислени и заснети версии за живота на великата балерина Спесивцева и на великия писател Бунин - видяха и обсъждаха с жар единствено кинокритиците. Но това може и да е за добро. Изтупал от себе си прахта на архивите, в "Разходка" Учител се разкрива като съвсем нов режисьор, снимащ в натура невинно и симпатично кино, което прилича на позабравената датска "Догма 95", но без предизвикателството. Трима млади (актьори от театъра на Фоменко) вървят, без да спират, по Петербург, който се готви за честването на своята 300-годишнина, и по тази причина разкошните старини са обрамчени с предпазни мрежи. По време на разходката героите се влюбват, скарват, ревнуват, цопват в какво ли не (девойката дори припада), после ги настига дъжд и се разделят навярно завинаги... Това става, когато изскача още един, недотам млад персонаж - с него идва и внезапната, дори отрезвяваща развръзка, от която следва, че девойката просто е баламосвала младежите. Обаче зад цялата тази лека и мила разходка из слънчевия, неочаквано свеж Питер дори на фона на скелетата, стои твърда режисьорска концепция. Две момчета и момиче крачат под зоркото око на движеща се подире им, едва ли не шпионираща ги камера, която спокойно можем да определим като петия персонаж във филма. Дали заради театралната им закалка или пък е замислено така, но героите общуват не само един с друг, а и с нея. Този ефект се превърна в препъникамъка на филма - именно заради него безогледно го хвалят или ругаят. Но независимо от критическите пристрастия, редовите зрители гледат "Разходка" с удоволствие. Дори чух как възрастен чичко разказваше филма с такъв хъс, сякаш е някакъв Индиана Джоунс. А това не се случва често.

Ирина Любарская


Разговор с
Алексей Учител



Разходка, 2003, Русия, 90 минути, режисьор - Алексей Учител, сценарий - Дуня Смирнова, оператор - Юрий Клименко, в ролите: Ирина Пегова, Павел Баршак, Евгений Циганов, Евгений Гришковец.


"Разходка" на Алексей Учител разбуни руските критически духове още при появата си в конкурса на XXV Московски международен кинофестивал (вж. "Култура", бр. 28 от 2003). Едни го обявиха за безспорно събитие, други - за гола претенция. Докато не видим филма, ще има да се чудим на чия страна е истината. Засега е сигурно само, че "Разходка" е носител на Гран при, награда за режисура на Алексей Учител и награда за женска роля на Ирина Пегова от фестивала "Прозорец към Европа" ("Окно в Европу") във Виборг.