Законополагащият градеж
на Цочо Бояджиев
В средата на декември 2003 г. във витрините на книжарниците се помести едно книжно тяло, стърчащо някак си неприлично високо над останалите издания. В своите корици то обхваща 1804-те страници на първата част от "Сума на теологията" на Тома от Аквино в превод на Цочо Бояджиев. Става дума за текст, стоящ като многоизмерно предизвикателство пред всеки мислещ човек и пред всяка култура през последните седем столетия.
В късия пролог към цялата Сума (общо половин страница) Тома изказва намерението си да изложи "кратко и ясно (доколкото позволява това самият предмет) съдържанието на светото учение". Фактически "Сума на теологията" се състои от три части, втората от които сама е разделена в две подчасти. Така се образуват четири масивни тома, съдържащи 516 въпроса, развити в общо 2669 раздела. Във всеки случай толкова са разделите, написани лично от Тома. Работата е там, че книгата е започната в средата на 60-те години на XIII век (първата част с нейните 119 въпроса е публикувана през 1266-68 г.), докато третата част остава недовършена след категоричния отказ на Тома да пише каквото и да било повече (6.12.1273) и неговата смърт три месеца по-късно (7.3.1274). Тогава той още не е навършил 50 години, което не му е попречило да остави творчество, побиращо се днес в повече от 50 тома.
"Сума на теологията" е писана със задачата да представи в строен ред християнския възглед за действителността "по начин подходящ за образоване на начинаещите". Както езикът и аргументативните техники, така и структурата на книгата се отличават с изключителна яснота и взаимосвързаност.
Основната цел на текста е да проследи отнесеността на нещата към Бога: произходът на всяко нещо от него и стремежът на всичко да се завърне обратно към своя Създател. Като поставя на върха въпросите за научния характер на теологията и съществуването на Бога, Тома разгръща своята строга и вътрешно координирана система, подмамила Ервин Панофски към аналогията между структурата на Сумата и на готическата катедрала.
Текстът има несъмнено богословска мотивация и се основава върху очевидностите на латинското богословие от XIII век. В същото време там не просто биват въвеждани и философски теми. В Сумата най-цялостно се разгръща трансценденталната метафизика, белязала развитието на западноевропейското философско мислене от тогава до Кристиан Волф и Александър Баумгартен. Формулирано иначе, философската постройка на Тома очертава актуалната орбита на философстването най-малко в продължение на 500 години - както мисленето на нейните адепти, така и на нейните опоненти, оставайки след това неотменна част от профила на европейската мисловност.
Казаното се отнася не само до философската ситуация в западната част на Европа. Преводът на "Сума против езичниците", осъществен от Димитрий Кидонис, и на "Сума на теологията", преведена от него и брат му Прохор през средата на XIV век, както формира най-сериозната антитеза на паламизма в рамките на византийската култура, така и провокира възникването на платонистката и съответно аристотелистката философски партии във Византия през средата на XV век.
В този смисъл творчеството на Тома от Аквино, чийто най-пълен синтез безспорно е "Сума на теологията", необходимо следва да се гледа като незаобиколим елемент от основата на европейското философстване, което превръща тази книга в строго задължително четиво за всеки, дръзващ да обяви себе си за философ ex professo.
Ценността на "Сума на теологията" се изчерпва далеч не само с изграждането на една прецизна философско-богословска координатна система, в която се промисля фактически цялата заварена философска традиция. Добавянето към тези компоненти на доктриналното обосноваване на трансценденталната метафизика (особено важна тук е първата част, чийто предмет е Бог като начало на нещата и сътворяването на същите тези неща) също не е достатъчно.
Трябва да се забележи и постигнатото разширяване на способностите на спекулативния разум въобще. Важна роля тук играе филигранният терминологичен апарат, в голямата си част въведен или прецизиран от Тома, както и субтилността при работата с него. Тъкмо това, а не някаква кой знае каква филологическа сложност на изказа превръща "Сума на теологията" в първокачествено предизвикателство за читателите и особено за преводачите на този текст.
Както непомерният обем, така и херменевтичните главоблъсканици, разположени от Тома едва ли не на всеки ред, са основната причина немногото преводи на модерни езици да се осъществяват от колективи, често толкова многобройни, че самите преводачи остават анонимни (справка: немския превод). Разбира се, всеки е в състояние да прецени, че това неминуемо ще се отрази негативно върху качеството на превода, но този ход се предприема, за да се стигне до приключване в някакъв обозрим период от време. Там, където преводачът е само един, неговото постижение се схваща като дело на живота му и обикновено това е точно така.
Българският превод е дело на един преводач: на Цочо Бояджиев. Наистина, досега читателят е видял само първата част, но аз мога да свидетелствам, че рабoтата по Ia IIae е в много напреднала фаза. Позволявам си от хоризонта на моя скромен опит да заявя, че този превод се нарежда сред най-добрите в света.
Българският текст се отличава най-напред с четивност, което не е задължителен белег на другоезичните му паралели. Разбира се, така се съхранява характерът на оригинала. Това не е обаче никак лесна работа. Сугестивността в латинския език твърде се различава от добрата сугестия в българския. Постигането на последната изисква цялостно премисляне и преформатиране на мисловния код, стоящ в основата на изказа. Звученето на българския превод показва, че тази работа е свършена изключително успешно.
Не по-лесно, а може би още по-сложно е справянето с понятийната структура на Тома. Проблемът е, че иначе пластичният български език просто не притежава в себе си еквиваленти на множество термини, ползвани за нюансиращо обозначаване на един и същи предмет. Казано иначе, много често с няколко понятия от апарата на Тома кореспондира една и съща българска дума. Съответните й по-близки или по-далечни синоними нямат обаче статута на понятия в нормите на специализираната реч. Българската философска словесност е пропуснала да усвои множество термини и се самозаблуждава, че може спокойно да съществува и без тях. Способността на Цочо Бояджиев адекватно да терминологизира всекидневна лексика в нормите на томистката и въобще на специализирано-философската мисловност носи много висок коефициент на полезно действие.
От този хоризонт се вижда по-добре и същинската значимост на извършеното от него чрез този превод. В българската култура доминира блаженото дилетантско мислене за превода като слугинаж. Наивно се смята, че той се състои в механична замяна на едни думи с други. Затова и имената на преводачите почти никога не се цитират, а самите те биват гледани като долна ръка интелектуални труженици. Културните практики показват обаче нещо съвсем друго. Специализираният наблюдател знае, че законотворчество във философията се провежда много по-радикално чрез превода на парадигмални текстове, отколкото посредством авторски произведения, които нерядко - ако са наистина иновативни - остават задълго игнорирани. Когато концепцията, залегнала в преводаческата интерпретация, е цялостна, тя влияе много по-непосредствено върху философския стил в дадена култура. Добрият превод налага авторската интерпретация на преводача като саморазбираща се и прави атакуването й много по-сложно. Ще се опитам да поясня чрез пример.
Аз лично не съм особено щастлив от начина, по-който са преведени понятия като ens, res, humanitas, liberum arbitrium и т.н. Разбира се, нито при Цочо Бояджиев, нито при мен става дума за някакъв каприз или непознаване на проблема, за некоректност или недоразумение. Тук иде реч за частично различаващи се интерпретационни погледи към мисловния свят на Тома. Очевидно е, че отсега нататък проблемът е мой. Аз трябва да намеря подходите, с които да обоснова възраженията си срещу вече социализирания прочит на тези понятия, и те не могат да бъдат свеждани до просто деклариране на несъгласие. Описаният казус очертава първичната схема за разгръщане на нормалната наука. Споменавайки, че превод от такъв калибър се схваща в някои географски ширини като дело на цял един човешки живот, аз съм наясно, че както изобщо, така и в конкретния случай това няма валидност у нас. Причината е в недостатъчната зрелост на културата, основен белег на която е неспособността бързо да се различава стойностното от безхаберното. Когато обаче "конкретният случай" се казва Цочо Бояджиев, това има дори някакви обективни основания.
Стига да се хвърли един поглед върху списъка с публикациите му, само да се прочетат заглавията на неговите монографии, статии и преводи, за да стане ясно, че българската версия на "Сума на теологията" е всъщност само един фрагмент - наистина, доста крупен - от творческата му биография. Детайлното вглеждане би доказало, че става дума за сегмент от доста по-амбициозно дело, а именно - конституирането на една наука, доскоро всъщност несъществувала у нас, каквато е философската медиевистика.
Даже само публикуваното от него би било вече достатъчен залог за основополагането й. Но свършеното от Цочо Бояджиев не приключва дотук. Вече повече от 20 години работи т.нар. "българска школа по философска медиевистика", чийто инициатор и лидер безспорно е именно той.
Както при личното му писмовно творчество, и тук подборът на изследваните теми и области изглежда сякаш случаен. Той би могъл и действително да се мисли като такъв, но само от гледна точка на факта, че става дума за свободен личен избор на изследователите. Самата динамика на разгръщането извежда обаче едни или други приоритети, така че сега е възможно да се установи, че институцията е конституирана достатъчно устойчиво и са налице гаранции за дългосрочна продуктивна работа в нея. Основният критерий за това е, че тя не се упражнява в повтаряне на казаното от основателя или от когото и да е, а дава солидни възможности както за лични постижения, така и за вътрешни дебати. Както си му е ред, нейната значимост бе призната най-напред от международната научна общност, а напоследък започна да се забелязва и в България.
Гледан от тази перспектива, публикуваният превод на първата част от "Сума на теологията" на Тома от Аквино следва да се оцени като солиден елемент от градежа, издиган от Цочо Бояджиев през последните десетилетия. Този градеж е толкова по-удивителен, като се вземе предвид, че се прави във времена, влюбени в разрушението - такива са последните поне 60 години от българската история. Неговата действителна стойност, убеден съм, ще бъде оценена по същество, когато разрушителството престане да е еталон, когато се прекрати времето на раздирането и дойде време да се съшива.

Георги Каприев


Проф. дфн Георги Каприев (1960, Бургас) е преподавател по средновековна философия в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Германия и Франция. Издал е 12 книги. Ръководител е на катедра "История на философията" към ФФ на СУ "Св. Климент Охридски". Президент е на секцията "Византийска философия" към Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Има множество публикации и преводи в нашия и чуждия печат.
Тома от Аквино.
Сума на теологията.

Част I.
Превод от латински Цочо Бояджиев.
Издателство Изток-Запад.
София, 2003.
1804 страници.
Цена 50 лева.